Излагам тук сутрешните си разсъждения, като споменавам Марсел с добро 😼 и му благодаря за този инсайт, в който е пряко замесен.
„Мисленето в перспектива“
Днес реших да сложа знак „➕“ или „➖" на тази форма на мислене, тъй като се улових, че предвиждайки разни пречки и рискове в планирането на решенията си по една смела задача, опитвайки се уж да избегна негативите, неволно попаднах в капана на безпокойството. За един миг. 😲
В самото начало перспективата ми беше положителна, безоблачна, слънчева и ясна … докато внезапно не промени ход и се стрелна надолу. ⬇️
И ето спонтанните ми мисли и действия,
които последваха… 🤔❓
Кога „мисленето в перспектива“ ми помага да постигам целите си и ми е приятно и полезно и кога се превръща в притеснение?
Плавно или рязко се случва това?
Мисълта често прелита от розови градини в непрогледен мрак.
1. Важно е, аз да усетя КОГА РАБОТИ СРЕЩУ МЕН.
2. И хвана ли този момент🎣 , начаса да поканя перспективната мисъл: „Как да подобря благосъстоянието си СЕГА?“ ♡︎
Ето как:
⚡️Светкавично минавам в режим - балансиран живот с дейности, които ми носят чувство на:
1-наслада,
2-удовлетворение и
3-близост с другите (контакти).
Съставям план за деня, като се фокусирам върху въпроса: Какво мога да направя сега, за да се „повдигна“.
В зависимост от „пропадането“ ще имам нужда първо от ЕДНО, а после - две, три и повече действия, които ще ми донесат наслада, ще бъдат удовлетворяващи и свързващи ме с другите.
❗️Извинения от типа: сега нямам време, работя, бързам и пр. се приемат за съпротиви. "Така или иначе ще се продължи с дълбаенето надолу ...⛏ " И с всяка "дълбокомислена копка" ще губя равновесие и ще се отдалечавам от целта...
🛑Спри! Прекъсни процеса. ✂️въжето. Скъсай ⛓.
Подсказка: Примерни простички действия - направи си ☕️, обади се на приятел, чуй се с близките си, погледни през прозореца, излез навън с цел, ... докосни природата.🌞
@kr.gramatikova.psychologist