САМООЦЕНКАТА ОПРЕДЕЛЯ „СЕБЕ-ПРИЕМАНЕТО“ ИЛИ „СЕБЕ-ОТХВЪРЛЯНЕТО“

САМООЦЕНКАТА ОПРЕДЕЛЯ „СЕБЕ-ПРИЕМАНЕТО“ ИЛИ „СЕБЕ-ОТХВЪРЛЯНЕТО“

Самооценката изразява афективното изменение на Аз-концепцията. Тя отразява как Азът приема себе си, разкрива значимостта или незначимостта на съдържанието, съставящо Аз-образа за самия Аз. 

Самооценката определя „само-ценността“ на Аза, „себе-уважението“, „себе-приемането“ или „себе-отхвърлянето“.

Съществуват два много стари подхода при обяснението на оценъчното отношение на Аза към себе си. Единият е на Уилям Джеймс. 


Самооценката се определя от отношението между реалния Аз и идеалния Аз.


Самооценката е определена чрез отношението между реалните достижения на индивида и неговите претенции. 

Самооценката на детето ще зависи от това какво иска да стане, от мястото, което ще заеме в света, от жизнената самоопределеност. В зависимост от личностния ръст детето изгражда своите претенции. Ако тези претенции бъдат достигнати, това ще повиши самооценката, но ако те останат нереализирани, самооценката на детето ще се понижи и то ще обясни своето поражение, като използва различни рационализации, като промени равнището на своите претенции или се насочи към цели и дейности, които биха му осигурили по-голям успех. Детето ще опита да снеме противоречията, които се появяват в самооценката.

Различието между идеалното Аз и реалното Аз може да придобие форми, които да се отразят негативно на самооценката. Идеалното Аз може да се откъсне от реалността и да породи депресия, обусловена от недостижимостта на идеалите.

В началото идеалният Аз не е ясно разграничен от реалния Аз. Представата за това какво иска да бъде се оформя ясно у детето в края на училищния период. Идеалният Аз се превръща в идеал, което означава, че в неговото съдържание се включват повече положителни черти, отколкото в реалния Аз и това се отразява не само върху самоконтрола на собствените постъпки, но и върху самоусъвършенстването.

Другото разбиране за самооценката е на Кули и Мийд и то е твърде различно от това на Джеймс. Тук идеята е, че самооценката (себеуважението) е непосредствено свързана с това какво аз мисля, че другите мислят за мен. 

Как „аз-виждам-себе-си“ зависи от това как „ме-виждат-другите“, как „аз-мисля-че-другите-ме-виждат“.

Ако детето открие, че другите го отбягват, това ще бъде доказателство за него, че не е достойно. Ако другите искат да бъдат с него, това ще се вземе като доказателство за достойност. 

Тези други, които са като „огледало“, не са просто случайни други; според определението на Мийд това са „значими други“. За малкото дете тези „значими други“ са хората, които се грижат за него, за по-голямото дете това са родители, учители, треньори, по-късно и връстниците.

Децата, които се възприемат като по-привлекателни, приемат по-добре себе си, докато доброто в морален смисъл поведение притежава най-малка значимост, неуспехите и неудовлетвореността от способностите в значимите области може да породи себеотхвърляне.

Отношението към себеуважението е непосредствено свързано с мотивите и емоциите; децата от началната училищна възраст, които харесват себе си, имат висока самооценка и са най-щастливите, докато децата, които имат ниска самооценка, не мислят за себе си в позитивен план, изпитват много по-голяма тъга и са склонни към депресия. Ниската самооценка е непосредствено свързана с настроения като разочарование, безпокойство, депресия, угнетеност, докато високата самооценка се свързва с положителни преживявания.


Независимо от прогресивното развитие на самооценката в подрастващата възраст се открива засилване на негативната Аз-концепция. 

Равнището на самооценката при 12-14-годишните деца е по-ниско от равнището на самооценката при -10 годишните деца, след което самооценката отново се повишава, Аз-образът отново придобива устойчивост.

В подрастващата възраст децата стават особено чувствителни към оценките на другите, засилва се срамежливостта и убеждението, че другите нямат това високо мнение за тях. Увеличаването на негативизма може да се изрази в различни форми и да се преживее твърде драматично. 


Ниската самооценка се дължи на различни причини:

- повишаване на реализма спрямо собствения Аз;

- изменения в основанията на оценяването, детето започва да оценява себе си, като използва вътрешни стандарти. Външните стандарти, като основание за оценяването, се заменят с вътрешни, които започват да се интегрират с представите на детето за това, което е значимо за него. Самооценяването придобива смислово-центриран характер; значимостта на оценяването се определя от отношението спрямо централната или периферната част на Аз-образа;

- способността да се включи реалният Аз в бъдещето, в постигането на очакванията на бъдещето.


Фактори, влияещи върху самооценката на детето

Зависимостта на детето от тези, които се грижат за него, се отразява върху неговата самооценка. Родителите не само задоволяват потребностите на детето, но те оформят и неговите преживявания, тяхното безусловно и подкрепящо отношение се отразява върху изграждането на самооценката.


Условия за ниска самооценка

Ниската самооценка може да бъде резултат от опитите на родителите да изградят у детето едно подчинено поведение. Тези опити се изразяват в различните изисквания: послушание, прилежност и безконфликтност във взаимодействията, зависимост. Когато отношенията се изграждат върху подчинението и зависимостта, без да се отчитат достижения, това води до изграждане на ниска самооценка. 

Поставянето на детето в отношение на зависимост, както и въвличането в конфликтни ситуации, понижава самооценката. Доверието започва да се разрушава, което се отразява върху усещането за собствената ценност.


Условия за формиране на средна самооценка

Родителите на тези деца заемат покровителствена позиция. Равнището на претенции към децата като цяло е по-ниско и това им позволява да приемат своите деца такива, каквито са, проявявайки търпимост към тяхното поведените. В същото време самостоятелността на децата събужда тревога у тях. В сравнение с децата, които имат висока самооценка, те са много по-силно зависими от мненията на другите.


Условия за формиране на висока самооценка

Децата с висока самооценка са пълноправни участници във вземането на решения и обсъждането на семейните проблеми. Доверието към тези деца е по-голямо. Те имат силно изразен стремеж към съвършенство и високо равнище на претенции, което се подкрепя от родителите. Тези деца са независими, самостоятелни и уверени в постигането на успех. Вярата в себе си им помага в установяването на собствените убеждения и мнения. Семейните отношения подпомагат разгръщането на самостоятелността, а не на нейното потискане.

Високата самооценка е свързана с влиянието на няколко фактора: приемането, поддържането и уважението на детето, ясно очертаните изисквания и норми, предявявани към него. Ясно издадените изисквания като форма на външен контрол подпомагат изграждането на вътрешния контрол и разграничаването на желаното от реалното; съчетани с любов, те се преживяват от детето като загриженост, проявена към него.


Децата с висока самооценка имат родители, които също са с висока самооценка

Високата самооценка е свързана с изграждането на усещане за собствената ценност и достойнство, а това е възможно само в отношения, изпълнени с искреност, заинтересованост, емоционална поддръжка и грижа.

Ниската самооценка е свързана с отношението на безразличие. Хладните и враждебни отношения към детето пораждат чувство на несигурност, на изоставеност, което се отразява върху самооценката на детето.

Зависимостта на самооценката на детето от оценката на родителите се открива особено силно при авторитарните родители. Авторитарното поведение, изискващо безусловна подчиненост, се изразява в нетърпимост към чуждото мнение и стремеж към подчиняване. Това създава усещане у детето за неприетост и ненужност.


Как може да се подобри самооценката

Откриването на областите на компетентността, значими за детето, е от особено значение за положителните преживявания и развитие на самооценката. Достиженията в значимите области повишават самооценката, а това насърчава търсенето на нови области на компетентност.

Емоционалната поддръжка и одобрение е форма на потвърждаване на Аз от другите, което също влияе върху самооценката.

Нарастването на постиженията се отразява непосредствено върху повишаването на самооценката.

Самооценката се изменя също в случаите, когато детето се стреми да се справи с проблемите, а не когато се опитва да ги избегне. Стремежът за справяне създава една реалистична нагласа към себе си и снема защитните механизми, тази реалистичност помага аз изграждането на положителна самооценка.



По материали от „Детска психология“, Румен Стаматов
parentskids.bg
САМООЦЕНКАТА ОПРЕДЕЛЯ „СЕБЕ-ПРИЕМАНЕТО“ ИЛИ „СЕБЕ-ОТХВЪРЛЯНЕТО“
Сподели