Какво ни пречи да изградим хармонична партньорска връзка?

Понякога възникват ситуации, в които отношенията ни с другите хора се провалят. Ние сме озадачени и обикновено се замисляме над причините, които са довели до това. Нека разнищим въпросите по темата, да обърнем внимание на особеностите на нашето поведение и някои от механизмите, които препятстват добрите взаимоотношения.

КАКВО Е ПРОЕКЦИЯ? Проекцията, това е защитен механизъм, благодарение на който ние приписваме на другите "нещо", което в действителност принадлежи на нас, на нашия вътрешен мир.

Например: Има хора, които не могат или не искат да признаят наличието на чувства и емоции, които сами те преживяват и тогава ги приписват на друг човек. "Ти си злобен с мен" - оплаква се човек и в същото време самият той изпитва това силно агресивно чувство.

Друг пример: Момиче, което природата изобилно е дарила с красота, смята, че всички други момичета са красиви, само не и то, то не признава собствената си привлекателност. Мисли си, че тя е "такава", а не онакава..., че трябва да поправи, коригира нещо в себе си, друго да подобри... В този пример виждаме отрицание на собствените значими качества и приписването им на други хора.

Или пък: Някой, който иска да оправдае собственото си поведение, може с  тази цел да приписва някои собствени мисли, чувства, характеристики и прочее. Например мъж, който се е скарал с партньорката си, може с възмущение да си мълчи и да си мисли "Защо да обсъждам с нея каквото и да било, тя така или иначе не иска да ме слуша..." Мъжът проецира върху нея своето собствено нежелание да изяснят ситуацията и отношенията си. Той не иска да слуша обяснения, оправдания и приписва на партньорката си собствените си емоции и чувства.

Проекцията не винаги се явява механизъм при начален контакт, а се установява и тогава, когато има трайно взаимодействие между хората.

Когато се анализира, се стига до разбирането, че чрез приписването на това, което не харесва, човек може да узнае повече за себе си.

ИНТРОЕКЦИЯТА е следващият механизъм, който ние използваме в общуването и който пречи в контактите ни с хората.

Интроекцията може да се опише със следния пример: Да кажем, отчупваме голямо парче пай (доста препечен, даже леко поизгорял) и без да го дъвчем се опитваме да го преглътнем. Вероятно ще усетим вкус на препечена, твърда кора, защото паят е твърд и сух. Няма да почувстваме никакво удоволствие от храната, дори напротив, нито бихме узнали истинският му вкус, няма как да добием представа и как трябва да изглежда (ухае, какво съдържа) Така ще си останем с убеждението, че паят е твърдо, изгоряло изделие от тесто. А после можем да убедим и себе си, а и познатите си, че нямаме нужда от пай, защото е гаден. Това се случва и с информацията, която постъпва към нас и която ние не осмисляме, а приемаме безусловно. Такава "непроверена" и "усвоена" информация наричаме интроекция.
Чрез този психологичен процес ние възприемаме от други хора (в детството - от родители, настойници) правила, норми, възгледи, особености на поведение, емоционални реакции, за които сме убедени, че произлизат от нас, че са ни присъщи.

Нека се опитаме да разгледаме своя собствена конкретна ситуация. Да предположим, че сме приели някакви правила, които се опитваме да спазваме, да следваме, и често това показва как се борим със себе си. Дали тези съждения трябва да изпълняваме с такава категоричност и твърдост. Във всяка ли ситуация те са валидни и подходящи за нас? Винаги ли трябва да ги следваме? Не. Ако поведението ни е адекватно, то възникващите ситуации трябва критично да се преосмислят. 

Интроекцията не винаги е грешен модел. Например, да пресичаме улицата на зелен сигнал на сфетофара или да си мием ръцете преди ядене, това са подходящи примери за полезна интроекция.

Тогава можем да отбележим, че интроекцията поднася своите убеждения така, че те не подлежат на съмнение, считат се за единствено правилни, подразбирайки се.

Интроекцията, както и проекцията могат да приемат силно деструктивен характер. Пример за патологична интроекция се явява процесът, наречен идентификация с агресора. Изразява се в следното: 
Когато малкият човек е свидетел на агресивни прояви между родителите си, той усвоява подобен стил на държание и трупайки своя социален опит у дома, голяма е вероятността когато порасне, да повтори родителския модел на насилие. Когато детето е малтретирано (или е свидетел на насилие), е в ролята на жертва, то преживява силен страх и страдание, в такава ситуация  то се опитва да овладее страха, като приема качествата на своя мъчител. "Аз не съм безпомощна жертва, аз съм могъщ и силен, аз сам ще нанасям удари."

Още един патологичен начин, в който интроекцията се проявява и води до мъчителни преживявания, до силна тъга, и има отношение към депресията: Когато ние обичаме страстно и сме дълбоко привързани към даден обект, ние интернализираме негови качества в себе си.Т.е. представата, възприятието ни за този човек се превръща в част от нашата визия за нас самите. ("Аз съм дъщеря на моята майка", "Аз съм майка на моето дете", "Аз съм съпругата / приятелката / на Х"). И ако човекът, чийто образ сме присъединили към себе си, в някакъв момент ни напусне, усещаме дълбока болка, светът ни се разпада, защото по този начин умира част от собственото ни Аз. Залива ни чувство на огромна пустота, а това е път, който води към депресията.

Грешката, която се допуска обикновено: вместо да "пуснем" интроецирания обект, е да се опитваме всячески да го задържим. Едновременно с това ние сме обсебени от постоянни себеобвиняващи  въпроси: "В какво се провиних? Къде сбърках, че той / тя си отиде от мен?" А този несъзнаван процес, се крепи на нашата скрита надежда, че ако открием къде сме сгрешили, ще успеем да си върнем любимия обект.

Опитвайки се да избегнем мъката, ние несъзнателно се самообвиняваме и упрекваме.
Ако с течение на времето, не сме в състояние да отделим любимият интроециран обект от себе си, няма да можем емоционално да допуснем отношения с други хора. Всичко това ще ни кара да се чувстваме малоценни, недостойни, изчерпани и изгубени.

Да се върнем на проекцията, за която вече говорихме. Става така, че влизат в цикъл, т.е. проекцията носи в себе си (съдържа) интроекция. Например: На една жена, не и "върви" в живота, не успява да изгради отношения с мъж. (Същото "правило" е валидно и за мъжете).

Тя казва в своя защита: "Всички мъже са ужасни". Повярвала е (интроецирала) това твърдение. В поведението си с всички мъже,  тя се отнася изключително подозрително, т.е. проецира върху тях своят интроект, своята негативна мисъл (чувство, емоция). 

Най-интересното е, че отношенията с "ужасни мъже" се осъществяват като по поръчка, с всички стига до това явление, дори и да няма причина, повод, предпоставки... Получава се психологичният феномен, наречен "сбъднато пророчество", но това е тема, за която ще говорим някои следващ път.

Автор: Красимира Граматикова, 2013г.