Как да подходим към кризите? Причини за неразбирателство.

Хората правят важно откритие, когато осъзнаят, че партньорските взаимоотношения преминават през различни етапи на развитие. Трудностите, неразбирателството и кризите са нормално явление в живота на двойката и е добре това да се осъзнае и от двамата.

Така, както се разглеждат етапите в детството, могат да се обследват и етапите във връзката. Любовните отношения между двама души са динамичен процес на влюбване, настройка, съзряване и растеж на двамата партньори. Всяка история е уникална за себе си, но всички дългосрочни и здрави партньорства претърпяват характерни промени.

От какво имаме нужда в едно партньорство?

Ние искаме близост, и това е от самото начало на връзката. Имаме необходимост от това да се почувстваме сигурни, обичани, приети...

Как започват проблемите?

Идва време, когато неусетно започваме да се отделяме от партньора, така, както сме го направили в ранното детство, отделяйки се от родителите. У нас се поражда необходимост от повече „въздух“, пространство, дистанция...

По това време партньорът ни може да не е още готов и възприема нашето различно поведение като заплаха, като предателство. Така възниква напрежение от неразбиране на случващото се. А със сигурност може да се намери приемлив изход от ситуацията, но първо трябва да се опитаме да я разберем и осмислим.

На по - следващ етап, ние искаме не просто отделяне, ние искаме да преоткрием своята личност, да постигнем успехи. И отново нашият партньор може да се окаже на различен етап от нас. И това е съвсем нормално, обичайно е. Всеки притежава собствен темп, опитност, уникалност. За съжаление не успяваме да осъзнаем ситуацията, защото не умеем да получим и дадем разбиране... Причината е, че в такъв кризисен момент, и двете страни са водени от емоциите. Ние изгубваме желание за съвместност, пропада възможността да  стигнем до проумяване на другия. Отношенията започват да тежат. Някъде по  пътя на страданията, умората от разрушителните мисли и действия са достигнали своя предел и настъпва краят на връзката.

А всичко това, може да се избегне.

 Много често се случва да откриваме в партньора негативни черти, които ни напомнят  особености в характера на мама и татко. Много често това се случва на несъзнавано ниво. Нещо ни дразни у него (нея), ... и не знаем защо.

Залива ни чувство на гняв, на обида, усилват се съпротивите ни. В такива моменти, обикновено  всеки от нас зацикля в своята „схема“, диалогът е в застой,  губим желание и възможност да се разберем. Оскърбленията и взаимните претенции често скриват пътят към примирие. Не виждаме и не искаме да виждаме хубавите страни както в любимия, така и във взаимоотношенията ни. Дори напротив, разглеждаме партньора  под лупа и търсим дефекти, дисквалифицираме го, търсим причини и поводи за упреци. Неприязънта нараства с часове... Подобно на снежна топка, която търкаляме в снега,  негативното възприятие към любовния обект става все по-голямо, а топлите, красиви и стойностни моменти се забравят, омаловажават, стопяват се. Трудно е да си представим, че  ще можем да положим нови основи върху такива руини. Стига се до печална и болезнена ситуация и за двамата.

Практиката обаче показва, че такива кризи може успешно да се преодолеят. Това не е правило и няма „оздравяване“ за всеки. Някои от хората действително не могат да съхранят отношенията си, но там действат индивидуални причини. Главното е да има желание, а това  е  решение на самите партньори. Така, че има изход, но изборът го взема всеки за себе си.

И все пак, ако двама души решат да сложат край на партньорството, е добре да осъзнаят, че това е процес. Тоест, когато се разделят партньорите, е нужно да се завършат отношенията, да се прости, да се преживее скръбта. Това може понякога да отнеме месеци, дори години, за да дойде облекчението, да се появи пространство за нова любов.

Когато партньорите си дадат шанс и уважат решението на другия, резултатът може да бъде дори неочакван. Отношенията, в които те са стояли и са преживявали неразбиране и обида вече ги няма, не съществуват, и изведнъж за награда получават - освобождение, тази награда им е коствала извънредни усилия.

За съжаление е изключително трудно човек,  преживяващ застой, потънал, объркан, изпълнен с болка и гняв да приеме като освобождение този факт.

 Да, този процес не е лесен, но е напълно възможен, а страдайки, освен време, губим и сили.

Затова, трябва да положим повече усилия, да опитаме, да бъдем активни.  

Ако  вземем необходимите мерки, ако потърсим адекватна помощ, ние ще получим  възможност - да скрепим отношенията си на ново ниво, или да се освободим от капаните на деструктивното партньорство.

Тогава животът ни неочаквано ще се изпълни с радост, каквато не сме си представяли доскоро. Това няма да е в резултат на отказа от потребностите ни заради партньора, няма да е заради отказ от своите желания и цели - това ще е ново ниво на отношение към себе си.

Когато стигнем това ниво, ние разбираме, че пречките, причините са тези, които са се появили още когато сме били съвсем малки деца. Това, което не сме получили в детството, което родителите ни не са успели да ни дадат, ние безсъзнателно сме чакали и сме се мъчили да получим от партньора. Но той не е наш родител, той също подобно на нас има очаквания.

Често партньорите са изтощени от непрестанни конфликти, а тогава задачата е по-трудна.

Това е вик за помощ. Сигнал, че е време да поспрем, да се поуспокоим, да размислим. Необходимо е да отворим път на любовта към себе си, към другия. Да проявим едно по-дълбоко разбиране и толеранс.

Да осъзнаем, че когато сме били малки деца и не сме могли да се справим със ситуация, която е изглеждала опасна, единствената ни възможност е била да се приспособим , и това е съвсем оправдано и разбираемо. Действал е страхът с пълна сила. Сега, вече като възрастни, ние отново попадаме пред трудност.

Как да решим сега задачата? По старият заучен модел? Колко ще ни е полезен? Какви облаги ще ни донесе? Ще бъдем ли удовлетворени?

Решението? Решението е ние сами да поработим върху себе си.

Имаме огромната възможност да потърсим, да поискаме подкрепа.

Предстои ни да се запознаем със себе си, да се отправим на пътешествие в своята история на живот.

И както казва големият американски психиатър, теоретик и практик, Ървин Ялом:

„Ние сме напълно отговорни за своя живот, не само за своите действия, но и за своята неспособност да действаме“.

 Автор: Красимира Граматикова, 2013г.