Безполезните чувства: вина и безпокойство

Безполезните чувства: вина и безпокойство

Ако вярвате,   че  ще промените някое минало   или  бъде­що      събитие,      като     достатъчно     дълго      изпитвате чувство    на   вина    или    безпокойство,    то   вие   живеете на    друга    планета    с  различна    действителност.


Двете най-безполезни чувства в живота са вината за нещо, което е извършено, и безпокойството за нещо, което би могло да се извърши. Ето ги големите пусти­ни - Безпокойство и Вина - Вина и Безпокойство. Ка­то проучвате тези две слаби места, ще видите колко свързани са те. Всъщност те могат да се разглеждат ка­то два  противоположни края на   една  е  съща   права.


X  Настояще X


Чувство (МИНАЛО) (БЪДЕЩЕ)
                 Вина – Безпокойство


Наистина. Вината означава, че настоящите ви мо­менти изтичат в демобилизация като резултат от мина­ло поведение, докато безпокойството е средството, кое­то ви демобилизира сега по отношение на събитие в бъ­дещето - често това е нещо, над което нямате власт. Ще разберете това, ако се опитате да си представите, че се чувствувате виновен за бъдещо събитие или че се безпокоите за нещо, което вече е станало. Макар едното да е реакция по отношение на бъдещето, а другото - на миналото,  и двете  имат еднаква цел - да ви разстройват   или  демобилизират   в   настоящия   момент.   Ро­бърт Джоунс Бърдет в „Златният ден“ пише следното:

„Хората полудяват не под въздействие на днешното преживяване, а поради угризението за нещо, което е станало вчера, и страхът от това, което може да доне­се утрешният ден.“

Примери на чувство на вина и безпокойство могат да се забележат у почти всички около вас. Светът е пъ­лен с хора, които или се терзаят заради нещо, което не е трябвало да правят, или изпитват смут за нещо, което може да се случи или да не се случи. Сигурно и вие не правите изключение. Ако имате широк диапазон на ви­на и безпокойство, те трябва да бъдат завинаги изкоре­нени, почистени и стерилизирани. Унищожете тези червейчета „б“ и „в“, които заразяват толкова много стра­ни на живота ви.

Вината и безпокойството са може би най-често сре­щаните форми на дистрес в нашата култура. Вината ви кара да мислите за минало събитие, да се обезсърчавате или ядосвате по повод на нещо, което сте направили или казали, и да изпълвате настоящите си моменти с чувства, свързани с минало поведение. Безпокойството е причина да изразходвате ценните сегашни моменти в мисли за бъдещо събитие. Независимо дали гледате на­зад или напред, резултатът е един и същ. Захвърляте сегашния момент. „Златният ден“ на Робърт Бърдет е „днес“, а в следния откъс той обобщава безполезността на чувството  на вина и  безпокойство:

„Два дена има в седмицата, за които и в които аз никога не се безпокоя.“ Два безгрижни дена, ревниво практически резултат показва, че възрастните продължават да ги мъкнат със себе си. Някои от тези остатъци включват забележки   от рода   на:

„Татко няма да те харесва,  ако направиш това отно­во.“

„Би   трябвало да   се   срамуваш   от себе  си." (Като  че ли това ще ти помогне.)

„Е, добре, аз съм само твоята майка." - Импликациите в тези фрази могат да предизвикат огорчение и у възрастния, когато разочарова шефа си или други, които е превърнал в свои родители. Налице е упоритото старание да спечели одобрението им, както и чувството за вина, когато усилията не се увенчаят с успех.

Остатъчната вина се проявява също в сексуалния жи­вот и брака. Тя може да бъде видяна в безбройните са­мообвинения и оправдания за минало поведение. Нали­чието на тези реакции на вина е резултат от това, че детето се е научило да бъде манипулирано от възраст­ните, но тези реакции продължават да действуват и ко­гато детето порасне.


Самоналожена вина. Вторият вид реакции на вина е много по-тревожен. В този случай индивидът е демо­билизиран от постъпки, които е извършил неотдавна, но които не са непременно свързани с детството. Това е вината, която човек сам си налага, когато наруши пра­вило или морален закон на възрастните хора. Индиви­дът може дълго да се чувствува гузен, макар че това с нищо не променя станалото. Типичната самоналожена вина изниква, когато сте наругали някого и се мразите за това, или когато в настоящия момент чувствувате емоционално безсилие поради някоя своя постъпка, на­пример ако сте ограбили магазин, ако не сте отишли на църква или сте казали нещо  неуместно  в миналото.

Следователно   можете   да   разглеждате   чувството   си на вина като реакции спрямо наложени отвън стандар­ти,  с които все още се стараете да угодите на отсъстващ   авторитет,   или   като   резултат на   опита   ви да от­стоявате самоналожени норми, които всъщност не при­емате, но които поради някакви причини признавате на думи. И в двата случая поведението е глупаво и,  което е по важно,  безполезно. Можете  безкрайно дълго да се оплаквате от себе си и да изпитвате чувство на вина, докато сте жив, но нито едно късче от тази вина не ще ви помогне да поправите миналото си поведение. Свър­шено е. Вината ви е опит да промените историята, да пожелаете друго развитие на нещата. Но миналото е минало и с нищо не може да се промени.

Можете да започнете да променяте отношението си към това, което ви кара да изпитвате чувство за вина. В нашата култура има много ограничения на пуританско мислене, които изпращат сигнали като: „Ако ви е при­ятно, трябва да чувствувате вина.“ Голям брой от самоналожените ви реакции на вина могат да се свържат с този начин на мислене. Вероятно сте се научили, че не би трябвало да си угаждате, че „мръсните вицове“ не би трябвало да ви доставят удоволствие, или че не е редно да участвувате в някои „странни" сексуални връзки. До­като ограничаващите сигнали са навсякъде в нашата култура, чувството за вина, което изпитвате, когато се забавлявате,  е изцяло наложено от вас самия.

Можете да се научите да вкусвате от удоволствията, без да изпитвате чувство на вина. Можете да се научите да се възприемате като човек, способен да извърши всичко, което влиза в ценностната ви система и не вреди на другите - и да го извършите, без да изпитате чувст­во на вина. Ако извършите някаква постъпка - каквато и да е тя  - и след това установите, че не я харесвате или че не харесвате себе си, можете да решите да изкоре­ните това свое поведение в бъдеще. Но да се самонаказвате чрез преживяване на вина е невротичен изблик, който можете да си спестите. Чувството за вина не по­мага. То не само ви демобилизира, но увеличава вероят­ността да повторите нежеланото поведение. Вината мо­же да е награда за самата себе си, както и позволение за повтаряне на поведението. Докато запазвате потен­циалната печалба - с чувството си на вина се освобож­давате от отговорност, - вие не ще можете да напусне­те омагьосаната „бягаща пътечка“, която не води към нищо друго освен към нещастни настоящи моменти.

 

ТИПИЧНИ КАТЕГОРИИ И РЕАКЦИИ, ПРЕДИЗВИКВАЩИ ЧУВСТВО  НА ВИНА. ЧУВСТВО ЗА ВИНА КЪМ РОДИТЕЛИТЕ У ДЕЦА ОТ ВСИЧКИ ВЪЗРАСТИ

Детето е манипулирано да изпълни дадена задача посредством чувство за вина:

Родителят: „Дони, донеси столовете от сутерена. Скоро ще ядем.“

Детето: „Добре, мамо, ей сега. Гледам мача и като завърши това нападение, ще ги донеса.“

Родителски сигнал за вина: „Остави тогава, аз ще ги донеса - нищо, че ме боли гърбът. Ти си стой и се забавлявай.“

Дони си представя как майка му пада на пода под тежестта на шестте стола, които се стоварват върху нея. И се чувствува отговорен.


Извънредно ефективно чувство за вина предизвиква подходът „Аз правех жертви за тебе“. В този случай ро­дителят може да събере всички тежки моменти,  когато се е отказвал от щастието си, за да ви осигури нещо. Вие естествено започвате да се питате: Как е възможно да сте толкова егоистичен, след като са ви напомнили за вашите дългове. Споменаването на страданията, из­живени по време на раждането ви, също може да пре­дизвиква чувство на вина: „Осемнадесет часа се мъчих, за да дойдеш на бял свят.“ Друго подобно твърдение е: „Не се разведох с баща ти само заради тебе.“ Неговата цел е да ви накара да се чувствувате виновен за нещаст­ния брак на майка си.


Вината е ефективен метод, чрез който родителят на­правлява постъпките на детето. „Добре, ще си стоим тук сами. Ти се забавлявай, както винаги. Не се тревожи за нас.“ Подобни изявления ви принуждават да се обаж­дате по телефон или да правите редовни посещения. По­някога думите са малко по-различни: „Какво има, пръс­тът ли ти е счупен, та не можеш да завъртиш един теле­фон?“ Родителите включват машината за вина и вие се държите съответно, макар и с неохота.

Полезна е и тактиката „Направи ни за срам“. Или „Какво ще кажат съседите?“. Мобилизират се сили от­вън, за да бъдете накаран да почувствувате угризения за постъпката си и да ви се попречи да мислите само­стоятелно. Заплахата, целяща да предизвика вина - „Ако се провалиш в нещо, ще ни посрамиш“, - може да ви направи невъзможен за вас самия, след като сте претърпели някакъв неуспех.

Болестта на родителите е суперпроизводител на ви­на. „Заради тебе ми се вдигна кръвното.“ Намеци като „Убиваш ме“ или „Ще ме доведеш до инфаркт“ са ефи­касни генератори на вина - също като обвиненията, че сте причина за почти всички нормални смущения, свър­зани със стареенето. Трябва да имате яки рамене, за да носите  тази вина, тъй като тя може да трае буквално цял живот, а ако сте особено уязвим, можете да изпит­вате дори угризения за смъртта на някой от двамата си родители.

Често срещано явление е наложената от родителите сексуална вина. Всяка мисъл или поведение, свързано със секса, е благодатна почва за пораждането на чувство за вина: „Не дай боже, да онанираш. Вредно е.“ Чрез чувството за вина можете да бъдете принуден да заеме­те общоприето становище по сексуален проблем: „Срамно е да четеш такива списания. Дори не бива да мислиш  за тези неща.“

С   помощта на вината често се   насажда социално уместно поведение. „Защо ме излагаш пред баба си, ка­то си чоплиш носа?“, „Забрави да кажеш благодаря. Не те ли е срам? Хората ще помислят, че на нищо не съм те научила.“ Детето може да бъде научено на добро по­ведение в обществото, без да се  създава у него чувство на вина. Простото напомняне, след като му се обясни защо дадено поведение е неприемливо, е много по-ефек­тивно. Например, ако се обясни на Дони, че като се на­месва непрекъснато, смущава хората и прави разговора им невъзможен, детето ще има едно наум, без да изпит­ва чувство на вина, което съпровожда твърдение от ро­да на: „Непрекъснато се намесваш, не те ли е срам, чо­век не може да си поговори, когато ти си тук.“

Порастването на детето не слага край на родител­ската манипулация с помощта на вината. Един мой при­ятел, 52-годишен педиатър от еврейски произход, е же­нен за жена, която не е еврейка. За женитбата си изобщо не е съобщил на майка си, защото се страхува, че нови­ната може да „я убие“ или по-точно, че той може да я убие. Наел е отделен апартамент, обзаведен и мебели­ран, само за да се среща там всяка неделя с 85-годишната си майка. Тя не знае,  че  синът ѝ е женен и че шест дена в седмицата живее в собственото си жилище. Той играе тази недостойна игра от страх и от чувство за вина, че се е оженил за жена, която не е от неговата народност. Макар че е зрял човек, преуспял в професия­та си, той все още е под властта на майка си. Всеки ден й телефонира от кабинета си и поддържа илюзията ѝ, че  е ерген.

Чувството на вина, свързано с родителите или се­мейството, е най-разпространената стратегия, която по­зволява един непокорен човек да се държи в подчинение. Горните примери са само част от множество твърдения и похвати, използувани, за да бъде принуден синът/дъ­щерята да избере вината (бездействие в настоящия мо­мент заради минало събитие) като цена за генеалогията.

 

ЧУВСТВО ЗА ВИНА, СВЪРЗАНО С ЛЮБИМИЯ ЧОВЕК И БРАЧНИЯ ПАРТНЬОР

Вината, свързана с фразата „Ако ме обичаше“, е един от начините да се манипулира любимото същест­во. Тази тактика е особено полезна, когато човек иска да накаже партньора/партньорката си за определено държание. Сякаш любовта зависи от подходящия вид поведение. Когато партньорът/партньорката не отгова­ря на любовта с любов, вината може да бъде използува­на, за да бъде той/тя върнат/а в правия път. Той/тя трябва да се чувствува виновен/а, задето не отвръща на обичта с обич.

Чувство на вина се поражда и с поведение на сърдене, мълчание и цупене: „С тебе не говоря. Ще ти дам да разбереш“ или „Не се доближавай до мен. Как искаш да бъда мила след това, което направи?“ Тази тактика се използува често, когато партньорът е имал неуместно държание.

В много случаи след някое събитие дадена постъпка се припомня, за да бъде тласнат другият да избере вина­та в настоящия момент. „Недей забравя как постъпи в 1951  г.“ или „Как да ти имам доверие, след като веднъж ме измами?“ По този начин единият партньор може да манипулира настоящето на другия с намеци за минало­то.  И ако единият най-сетне го е забравил, другият периодично може да му го напомня, за да подхранва чувството  за вина по   отношение на минало поведение. Вината принуждава единия от двама партньори да се подчинява на желанията и критериите на другия, що се отнася до поведението. „Ако имаше чувство за отго­ворност, щеше да ми се обадиш“  или „Трети  път из­хвърлям кофата за боклук, а ти, изглежда, отказваш да изпълниш  своя дял от работата.“ Каква е целта? Да се накара единият  партньор да направи това, което иска другият. По какъв начин? Чрез вината.

 

ЧУВСТВО ЗА ВИНА, ПРЕДИЗВИКАНО ОТ ДЕЦАТА

Чувството на вина по отношение на родителите мо­же да се преобърне. Вината е двупосочна улица и децата могат да я използуват със същия успех, за да манипули­рат родителите си.

Ако едно дете разбере, че родителят не може да му помогне в моменти на неудачи и ще се чувства вино­вен, че не е добър родител, често ще се опитва да из­ползува тази вина, за да манипулира родителя си. Като направи сцена в магазина, детето може да получи жела­ния бонбон. „Бащата на Сали ѝ позволява да прави то­ва.“ Следователно той е добър баща, а ти не си. „Ти не ме обичаш. Ако ме обичаше, нямаше да се отнасяш така с мене.“ И накрая: „Сигурно сте ме осиновили. Ако ми бяхте истински родители, нямаше да се отнасяте така с мене.“  Подтекстът във всички тези твърдения е един и същ. Ти като родител би трябвало да се чувствуваш ви­новен за това, че се отнасяш така към мене, твоето дете. Разбира се,  децата научават това  поведение за на­саждане на вина, като наблюдават как големите си слу­жат с него, за да получат каквото желаят. Чувството на вина не е естествено поведение. То е заучена емоционал­на реакция, която може да се използува само ако жерт­вата покаже на противника си, че е уязвима. Децата раз­бират кога сте уязвим. Ако за да постигнат целта си, непрекъснато ви напомнят какво сте направили или не сте  направили, това означава,  че са усвоили номера с вината. Ако децата ви прилагат тази тактика, сигурно са я научили отнякъде, най-вероятно от вас.

 

ЧУВСТВО ЗА ВИНА, НАСАЖДАНО В УЧИЛИЩЕ

Учителите понякога са превъзходни майстори в на­саждането на чувство на вина, а децата са извънредно внушаеми и са идеални обекти на манипулация. Ето ня­кои от сигналите, които отравят настоящите моменти на младежите:

„Майка ти истински ще се разочарова от тебе.“, „Би трябвало да те е срам, че получи ниска оценка. Толкова умно момче си.“

„Как можеш да огорчаваш родителите си по този начин, след като направиха всичко за тебе? Не знаеш ли колко много искат да постъпиш в  Харвард?“ „Не издържа теста, защото не учи достатъчно. Сега се сърди на себе си.“

Чувството за вина често се използува в училищата, за да бъдат накарани децата да вършат определени не­ща по определен начин. Помнете, че дори когато пораснете, оставате продукт на тези училища.

 

ЧУВСТВО НА  ВИНА, СВЪРЗАНО С ЦЪРКВАТА

Религията често се използува, за да насажда вина и оттам да манипулира поведението. В този случай ние мамим Бога. Понякога твърдението е, че щом не се дър­жите добре, няма да отидете на небето.

„Ако обичаше Бога, нямаше да се държиш така.“ „Ако не се разкаеш за греховете си, няма да отидеш на небето.“

„Трябва да чувствуваш угризения, задето не ходиш всяка седмица на църква, и ако угризенията ти са достатъчно силни, може би ще получиш опроще­ние.“

„Трябва да се срамуваш, задето си престъпил една от божите заповеди.“

 

ЧУВСТВО НА ВИНА, ПОРОДЕНО ОТ ДРУГИ ИНСТИТУЦИИ

Повечето затвори действат на принципа на вината. С други думи, ако човек прекара достатъчно дълго в затвора и размишлява над това, колко лош е бил, чувст­вото на вина ще го направи по-добър. Това схващане се отразява в наказанията „лишаване от свобода" на из­вършителите на престъпления, които не са свързани с насилие: укриване на доходи от данъчните власти, учас­тие в пътнотранспортни произшествия,  нарушаване на гражданските закони и други. Това убеждение не е пост­радало от факта, че изненадващо висок процент от хо­рата, изтърпели една присъда, наново престъпват зако­ните.

Стой в затвора и изпитвай угризения за това, което си сторил. Тази политика е скъпа и безполезна. Анало­гичното обяснение естествено е, че чувството на вина е неотделима част от нашата  култура, гръбнакът на углавното ни право. Вместо нарушителите на граждански­те закони да помагат на обществото или да изплащат дълговете си, те се поправят, като лежат в затвора и развиват чувство на вина - нещо, което не носи полза на никого. (Политиката да се лишават от свобода опас­ните престъпници, за да се защитят останалите хора, е вече друг въпрос, който тук не обсъждаме.)

В нашето общество даването на бакшиш е практика, която вече не отразява висококачествено обслужване, а чувството на вина на човека, който е обслужван. Опит­ните сервитьори и сервитьорки, таксиметрови шофьори, хопове и други представители на обслужващата сфера знаят, че повечето клиенти няма да поемат риска да се държат неуместно и че ще дадат съответния бакшиш независимо от качеството на обслужването. Явното подлагане на ръка, злобните коментари и погледи, кои­то сякаш искат на място да ви убият, се пускат в ход, за да създават чувство на вина, което бива последвано от голям бакшиш.

Чувство на вина можете да изпитате и ако хвърлите отпадъци на неподходящо място, ако пушите на об­ществено място и извършите други неприемливи по­стъпки. Например хвърляте изпушената си цигара или найлонова чаша на улицата. Строгият поглед на някой непознат е в състояние да ви потопи в дълбоко угризе­ние, задето сте се държали така грубо. Защо - вместо да изпитвате вина за нещо, което вече сте извършили - не вземете решение повече да не нарушавате обществе­ния ред?

Пазенето на диета също е извор на угризения. Гладу­ващият изяжда една бисквита и цял ден се чувствува виновен, че е проявил моментна слабост. Ако се опитва­те да намалите теглото си и се поддавате на поведение, което води до обратния ефект, можете да извлечете поука и да положите усилия да сте по-ефективен в настоя­щия си момент. Но да се чувствувате виновен и да се самоосъждате е истинска загуба на време - ако дълго време се чувствувате така, сигурно отново ще се натъп­чете с храна в невротичния си опит да разрешите диле­мата си.

 

ЧУВСТВО НА ВИНА СЪС СЕКСУАЛНА НАСОЧЕНОСТ

Сферата, в която чувството на вина процъфтява в западното общество, е сексът. Вече споменахме как ро­дителите насаждат у децата чувство на вина заради по­стъпки или мисли, свързани със секса. По въпросите на секса възрастните се чувствуват не по-малко гузни. Тай­но се промъкват на прожекции на порнографски филми, така  че другите да не разберат колко са порочни.

Чувство на вина пораждат и еротичните фантазии. Мнозина изпитват угризения, когато имат такива мис­ли, и не признават, че фантазират нито в разговор в тесен кръг, нито по време на сеанс за психотерапия. Ако трябва да локализирам центъра на вината на човешкото тяло, бих казал, че е между краката.

Тук разглеждахме накратко някои културни влия­ния, които помагат да се избере вината. Сега ще ое спрем на психичните печалби от чувството на вина. Не забравяйте, че каквато и печалба да носи, това чувство несъмнено ви разрушава. Помнете това следващия път, когато предпочетете вината пред усещането за разкрепостеност.

 

ПСИХИЧНИТЕ ПЕЧАЛБИ ОТ ИЗБОРА НА ВИНАТА

Ето основните причини, поради които човек избира да пропилее настоящето си в угризения за неща, които е направил или  не е успял да направи в миналото.

  • Като прекарвате настоящите си моменти в угри­зения за нещо минало, не ви се налага да оползотворя­вате своето „сега" по ефективен и самоизвисяващ начин. Както редица форми на саморазрушаващо поведение, вината просто е похват за отбягване, с който влияете върху себе си в настоящето. Така отговорността за това, което сте или не сте в момента, вие прехвърляте  върху това, което в миналото сте или не сте били.
  • Като прехвърляте отговорността на миналото, вие не само си спестявате усилията да се промените в настоящето, но избягвате и  свързаните с промяната опасности. По-лесно е да се демобилизирате под влия­ние на чувството си на вина за миналото, отколкото да поемете по рискования път да израснете в настоящето.
  • Обикновено се смята, че ако изпитвате достатъч­но силна вина, ще бъдете оправдан за неприличното си държание. Тази печалба, свързана с опрощението, е ос­нова на споменатото по-горе схващане за затворниците, според което лишеният от свобода плаща за греховете си, като продължително време се измъчва от угризения. Колкото по-тежко е престъплението, толкова по-дълъг е периодът на разкаянието, необходим, за да се получи опрощение.
  • Вината   може да е начин за връщане към сигур­ността на детството  -   този безоблачен период, през който другите са решавали вместо вас и са се грижили за вас. Вместо да поемате контрол над себе си в момен­та,  вие разчитате на ценностите, поддържани от хората в миналото ви. И печалбата отново е, че ви се спестява необходимостта да бъдете господар на собствения си живот.
  • Вината е полезно средство за прехвърляне на отговорността за вашето  поведение от вас самия върху другите. Човек лесно може да се вбеси от  начина, покойто е манипулиран, и да премести фокуса на своята вина от себе си върху „отвратителните" околни, които са толкова властни, че могат да го накарат да изпита каквото пожелаят, включително  чувство на вина.
  • Често можете да спечелите одобрението на дру­гите, дори те да не одобряват поведението ви, като из­питвате вина заради това поведение. Може да сте извър­шили нещо недопустимо, но като изпитвате угризения показвате, че знаете как трябва да се държите, и се ста­раете да се държите както трябва.
  • Вината е чудесен начин,  за да получите състрада­ние, независимо от това, че желанието за състрадание е безспорен индикатор на ниско самочувствие. В този слу­чай  предпочитате другите да ви съжаляват, вместо са­мият вие да се харесвате и  уважавате.

Ето най-известните печалби, поради които човек не се отказва от чувството на вина. Вината, както всички изразяващи самоподценяване емоции, е избор - нещо, върху което имате власт. Ако не я харесвате и бихте предпочели да я няма, за да не изпитвате никакви угри­зения, можете да изпробвате няколко начални страте­гии, за да се избавите от вината.

 

СТРАТЕГИИ ЗА ИЗКОРЕНЯВАНЕ НА ЧУВСТВОТО НА ВИНА

  • Започнете да приемате миналото като нещо, кое­то никога не може да се промени, независимо какво чувствувате по  отношение на него. Всичко е минало) И никое чувство на вина, което изберете,  няма да го про­мени. Нека това се запечата в  съзнанието ви. „Моите угризения няма да променят миналото, нито ще ме на­правят по-добър човек.“ Този начин на мислене ще ви помогне да разграничите чувството на вина от поуката, която човек взема от миналото.

Запитайте се какво отбягвате сега с угризенията си за миналото. Като положите усилия в тази насока, ще премахнете необходимостта от чувство на вина.

  • Един мой пациент, който поддържаше извънбрачна връзка, може да послужи като подходящ пример за този тип изкореняване на вината. Той твърдеше, че изпитва угризения, но продължаваше да се измъква от къщи вся­ка седмица, за да се среща с приятелката си. Казах му, че вината, за която толкова много говори, е напълно безполезно чувство. Тя не укрепваше брака му и дори помрачаваше удоволствието му от любовната връзка. Той имаше две възможности за избор. Едната бе да осъзнае, че прекарва настоящето си в угризения, тъй ка­то това му е по-лесно, отколкото да разгледа внимател­но брака си и да положи усилия да го укрепи и да се промени.

Втората възможност бе да се научи да приема пове­дението си. Би могъл да признае, че оправдава извън­брачните връзки, и да осъзнае, че ценностната му систе­ма включва поведение, осъждано от голям брой хора. И в единия, и в другия случай пациентът щеше да избере да изкорени вината, като или се промени, или се приеме такъв, какъвто е.

  • Започнете да приемате някои неща у себе си, кои­то сам сте избрали, но които другите може да не харес­ват. И ако родителите ви, шефът ви, съседите ви или дори партньорът/партньорката ви изкажат несъгласие с някои страни от поведението ви, приемете това като не­що естествено. Спомнете си какво казахме по-рано за стремежа към одобрение. Необходимо е вие да се одоб­рявате. Одобрението на другите е приятно, но не най-важното нещо. Когато престанете да изпитвате потребност от одобрение, ще отпаднат и угризенията за пове­дение, което не носи одобрение. Водете си „Дневник на вината“ и в него вписвайте всички изпитани угризения, като отбелязвате кога, защо и по отношение на кого се появяват и какво в настоящето отбягвате, като се терзаете за миналото. Дневникът ще ви помогне да осъзнаете слабото си мяс­то, свързано с чувството на вина.
  • Преразгледайте ценностната си система. В кои ценности истински вярвате и кои се преструвате, че при­емате? Направете списък на всички фалшиви ценности и вземете решение да живеете според система от нравст­вени правила, установени от самия вас, а не наложени от другите.
  • Изгответе списък на всички свои лоши постъпки. Измерете вината си във всяка от тях, като използувате скала от 1 до 10. Съберете точките, с които сте оценили всяка лоша постъпка, и помислете дали в настоящия момент има някакво значение дали общият сбор е 100 или 1 000 000. Сегашният момент остава непроменен, а всичките ви угризения са напълно безполезни.
  • Преценете действителните последствия от пове­дението си. Вместо да търсите някаква мистична интуи­ция,   която да посочи плюсовете и  минусите  в  живота ви, установете дали резултатите от постъпките ви са приятни и полезни за вас.
  • Покажете на онези ваши  близки, които се стре­мят да ви манипулират чрез вината, че сте в състояние да преживеете тяхното разочарование от вас. Когато мама започне да събужда угризения у вас с думите „Ти не направи това“ или „Аз ще донеса столовете, ти си стой“, вие заучете нови отговори като „Добре, мамо, щом си решила да рискуваш здравето си заради някол­ко стола, вместо да ме почакаш няколко минути, мисля, че нищо не мога да направя, за да те разубедя.“ Това ще отнеме време, но поведението на другите ще се промени, когато разберат, че не могат да ви принудят да изберете вината. След като обезвредите вината, емоцио­налната власт на другите и възможността да ви манипу­лират завинаги ще отпадне.
  • Направете нещо, за което сте сигурен, че ще пре­дизвика угризения у вас. Когато се регистрирате в хотел и хопът получи указание да ви заведе до  стаята, която спокойно можете да откриете сам и до която лесно мо­жете да стигнете с лекия си ръчен багаж, кажете, че ще се оправите сам. Ако той настоява, заявете на неканения придружител, че си губи времето и труда, тъй като няма да му дадете бакшиш за услуга, която не желаете. Или заминете сам някъде за една седмица, както винаги сте желали да направите — въпреки извикващите чувство за вина възражения на останалите членове на семейството. Тези форми на поведение ще ви помогнат да отхвърлите вездесъщата вина, към която толкова много сфери от всекидневието умело ви тласкат.
  • Следният диалог е ролево упражнение в една гру­па за психотерапия, която аз ръководя. В упражнението младо момиче   (23-годишно)  се изправя пред майка си (чиято роля изпълнява друга участничка в групата) и ѝ съобщава, че иска да напусне семейното гнездо. „Май­ката"  използва всички  възможни доводи,   пораждащи чувство за вина, за да я задържи у дома. Този диалог бе крайният резултат от едночасово обучение на „дъще­рята" как да надхитри „майчините“ аргументи, създава­щи у нея чувство на вина.

ДЪЩЕРЯТА:   Мамо, аз ще си изляза от къщи.

МАЙКАТА: Ако го направиш, ще получа инфаркт, знаеш колко е болно сърцето ми и каква нужда имам от тебе и от твоята помощ за лекарствата и за всичко.

ДЪЩЕРЯТА: Ти се вълнуваш за здравето си и мис­лиш, че не можеш без мене. МАЙКАТА: Разбира се, че не мога. Толкова години се грижа за тебе, а ти просто ще си отидеш и ще ме оставиш тук да умра. Ако смяташ, че майка ти го заслу­жава, хайде, тръгвай.

ДЪЩЕРЯТА: Смяташ, че заради това, че си ми по­магала, когато бях дете, аз би трябвало да ти се отпла­тя, като остана тук, вместо да стана самостоятелна и да разчитам на себе си.

МАЙКАТА: (Хваща се за гърдите). Получих сърце­биене. Мисля, че умирам. Ти ме убиваш, да, да.

ДЪЩЕРЯТА: Ще ми кажеш ли нещо друго, преди да си тръгна?

В този диалог дъщерята отказва да се поддаде на очевидните стимулатори на вина, които нейната майка ѝ предлага. До този момент дъщерята е била истинска робиня и всеки неин опит да си извоюва независимост е бил неизменно посрещан с думи, насаждащи чувство на вина. Мама е била готова да приложи всички средст­ва,  за да продължи да държи дъщеря си в подчинение и под контрол. Дъщерята е трябвало или да усвои нови отговори,  или да робува на майка си и на собственото си чувство на вина до края на живота си.  Вгледайте се в  отговорите на дъщерята. Те  започват със забележки, че майката е отговорна за това,  което чувствува.  Като казва „Ти чувствуваш", а не „Аз чувствам“, дъщерята тактично свежда до минимум способността си да изпит­ва угризения.

Ето това е вината - удобен инструмент за манипу­лиране на другите и загуба на време. Безпокойството - другата страна на монетата - от диагностична гледна точка е еднакво с чувството на вина, но е насочено из­ключително към бъдещето и всички ужасни събития, които  биха могли да се случат.

 

АНАЛИЗ НА БЕЗПОКОЙСТВОТО

Няма нужда да се безпокоите. Никаква нужда. От този миг до края на живота си можете да изпитвате безпокойство за бъдещето, но и най-голямото ви безпо­койство не е в състояние нищо да промени. Помнете, че по определение безпокойството води до демобилизация в настоящето, като резултат от събития, които ще се случат или няма да се случат в бъдеще. Внимавайте да не смесите безпокойството с плановете за бъдещето. Ако градите планове и с дейността си в настоящия мо­мент осигурявате по-ефективно бъдеще, това не е безпо­койство. Безпокойство е само тогава, когато по някакъв начин сте демобилизиран в настоящето по повод на бъ­дещо събитие.

Така, както поражда чувство на вина, обществото насърчава и безпокойството. Отново всичко започва с приравняването на безпокойството и грижовността. По­сланието е, че ако ви е грижа за някого, то непременно се безпокоите за него. Човек често чува думите: „Разби­ра се, че се тревожа. Това е естествено, когато те е грижа за някого.“ или „Не мога да не се безпокоя, тъй като те обичам.“ Следователно вие доказвате обичта си, като изпитвате подходящо количество безпокойство в подхо­дящ  момент.

Безпокойството е белег на съвременната западна култура. Почти всички хора прекарват огромен брой на­стоящи моменти в безпокойство за бъдещето. И то за нищо. Нито един момент на безпокойство няма да по­прави нещата. Безпокойството всъщност ще стане при­чина да бъдете по-неефективен в настоящето. Освен то­ва то няма нищо общо с обичта, предполагаща взаи­моотношения, при които всеки има право да бъде такъв, какъвто си избере, без никакви необходими условия, на­ложени от другия. Представете си, че живеете през 1860 г., в началото на Гражданската война. Страната се готви за война и населението на Съединените щати е приблизително 32 милиона. Всеки от тези 32 милиона души се безпокои за стотици неща и те прекарват много настоящи момен­ти в тревога за бъдещето. Безпокоят се за войната, за цените на храните, за военната повинност, за икономи­ката, за всичко, за което вие се безпокоите днес. През 1975 г. - близо 115 години по-късно - всички онези хора, които са се тревожили, са мъртви и сумарното им безпокойство не е променило нито един миг от това, което днес е история. Същото се отнася за моментите на вашето безпокойство. Кой от миговете, изпълнени с вашето безпокойство, ще има някакво значение във времето, когато земята бъде населена от съвсем нова група хора? Нито един. А кой от миговете ви на безпо­койство има значение днес, кой ще промени нещата, за които се тревожите? Нито един. Следователно това е едно слабо място, което трябва да се преодолее, тъй като вие пилеете ценните си настоящи моменти в пове­дение,  което не ви носи никаква положителна печалба.

Голяма част от безпокойствата ви засяга неща, кои­то са извън вашия контрол. Можете да се безпокоите колкото искате за войната или за икономиката, или за възможно заболяване, но безпокойството не ви носи ни­то мир, нито охолство, нито здраве. Като индивид вие почти нямате контрол над тези неща. Освен това ка­тастрофата, за която се тревожите, често се оказва съ­всем не така ужасна, както сте си я представяли.

Няколко месеца лекувах 47-годишния Харолд. Той се безпокоеше, че ще го уволнят и няма да може да из­държа семейството си. Страдаше  от натрапчиво безпокойство. Беше започнал да слабее, не можеше нощем да спи и често повръщаше. По време на лечебните сеанси разговаряхме за безполезността на безпокойството и за това, че той може да избере да бъде доволен. Но Ха­ролд се безпокоеше истински и чувствуваше, че е длъжен всеки ден да се безпокои за възможни неизбежни бед­ствия. Накрая след месеци на безпокойство действител­но го уволниха и за пръв път в живота си остана без работа. За три дни си намери друга работа с по-висока заплата, която му доставяше по-голямо удоволствие. Той бе използувал склонността си към натрапчиво без­покойство, за да си намери новата работа. Бе търсил бързо и неумолимо, а цялото му безпокойство беше на­празно. Семейството му не умря от глад и Харолд не се провали. Както повечето тревожни картини на бед­ствия, които човек си представя, случайността носи по­вече полза, отколкото ужас. Харолд от опит разбра, че безпокойството му е безполезно, и започна да възпри­ема позицията на човек, който не се тревожи прекомер­но.

В едно остроумно есе за безпокойството, публикува­но в сп. „Ню Йоркър", Ралф Шънстейн осмива безпо­койството:

„Какъв списък само. Нещо старо и нещо ново, нещо космическо и въпреки това нещо банално, защото надареният с въображение тревожещ се човек неиз­менно съединява делничното с възвишеното. Ако Слънцето угасне, ще могат ли метеоролозите да вършат цялата работа нощем? Ако замразени по криогенен път хора някога бъдат размразени и съживени, ще трябва ли отново да бъдат включени в из­бирателните списъци? Ами ако малкият пръст на крака изчезне, головете, които се броят за три точки във футбола, по-малка роля ли ще започнат да играят в  Националната футболна лига?“

Може би вие сте в категорията на тези, чиято профе­сия е да се безпокоят, да си създават ненужен стрес и тревоги в резултат от избора, който са направили - да се тревожат за всяка възможна дейност. Или сте от по-второстепенната категория хора, които се безпокоят са­мо за личните си проблеми. В следния списък са представени най-често даваните отговори на въпроса „За какво   се  безпокоите?“

 

ТИПИЧНИ ФОРМИ НА ПОВЕДЕНИЕ, СВЪРЗАНИ С БЕЗПОКОЙСТВОТО

Тези данни събрах по време на вечерна лекция, която изнасях пред около 200 души. Въз основа на данните изготвих „Списък на безпокойствата“. Можете да си пи­шете „точки за безпокойство“, както направихте по от­ношение на постъпките, за които изпитвате угризения. Следните данни не са подредени нито по честота, нито по значимост. Твърденията в скоби представят типовете фрази, с които се оправдава безпокойството.

СПИСЪК НА ВАШИТЕ БЕЗПОКОЙСТВА

Безпокоя се:

1. За децата си („Всеки се безпокои за децата си, та нали няма да съм добър родител, ако не се безпо­коя?“)

2. За здравето си („Ако не се безпокоиш за здраве­то си, можеш да умреш по всяко време“)

3. Че ще умра („Никой не иска да умре. Всеки се безпокои от смъртта.“)

4. За работата си („Ако не се безпокоиш, можеш да я изгубиш.“)

5. За икономиката („Все някой би трябвало да се безпокои, тъй като президентът, изглежда, не го е грижа.“)

6. Че може да получа сърдечен инфаркт („Всеки се безпокои, нали? Сърцето ти всеки миг може да спре.“)

7.  За финансовата си сигурност („Ако човек не се безпокои за това, може да се намери в приюта за бедни или да започне да получава помощ от държа­вата.“)

8.  За щастието на мъжа си/жена си („Бог ми е сви­детел колко много се безпокоя дали той/тя е щаст­лив/а и въпреки това никой не ми го признава.“)

9.  Дали правя каквото трябва („Винаги се безпокоя дали правя всичко както трябва, така разбирам, че всичко е наред.“)

10. Дали ще родя здраво дете, ако съм бременна („Всяка бъдеща майка  се безпокои за това.“)

11. За цените („Редно е някой да се безпокои за це­ните, преди да са скочили твърде нагоре.“)

12. Да не стане катастрофа („Винаги се безпокоя, че мъжът/жена ми или децата може да катастрофи­рат. Това е съвсем естествено, нали?“)

13. Какво ще си помислят хората („Безпокоя се, че приятелите ми може да не ме харесат.“)

14. За теглото си („Никой не желае да бъде пълен, затова е съвсем естествено, че се безпокоя да не на­пълнея отново, след като съм отслабнал/а.“)

15. За пари („Парите никога не ни стигат и се безпо­коя, че някой ден може да се разорим и да се наложи да получаваме помощ от държавата.“)

16. Да не се развали колата ми („Тя е стара бричка и понеже я карам по магистралата, естествено е да се безпокоя какво би станало, ако се развали.“)

17. За сметките си („Всеки се безпокои, когато трябва да плаща сметките си. Човекът не е човек, ако не се безпокои за сметките си.“)

18. Че родителите ми ще умрат („Не знам какво ще правя, ако те умрат, толкова се безпокоя, че чак ми призлява. Безпокоя се, че ще остана сам/а — мисля, че няма да го понеса.“)

19. Дали ще отида в рая или какво ще стане, ако ня­ма Бог („Не мога да понеса мисълта, че след смъртта няма нищо.“)

20. За времето („Правя планове за излет, а може да завали дъжд. Безпокоя се дали ще падне сняг, за да мога да отида на ски.“)

21. Че ще остарея („Никой не иска да остарява и никой не може да ме убеди, че не е така. Всеки се безпокои за това.“ „Не знам какво ще правя, когато се пенсионирам. Наистина се безпокоя за това.“)

22. При мисълта, че трябва да летя със самолет („Чуваме за толкова много катастрофи със самоле­ти.“)

23. За девствеността на дъщеря си („ Всеки баща, който обича дъщеря си, се безпокои да не би някой да я нарани или да я  вкара в  беля.“)

24. Ако трябва да говоря пред много хора („Вцепеня­вам се, когато застана пред множество хора, и преди да заговоря, се безпокоя безумно.“)

25. Когато мъжът/жена ми не ми се обажда („Струва ми се нормално да се безпокоиш, когато не знаеш къде е любимият ти човек и дали не е в беда.“)

26. Когато трябва да отида в големия град („ В джунглата всичко може да се случи. Безпокоя се при всяко отиване в града.“ „Винаги се безпокоя дали ще намеря къде да паркирам колата си“) А най-невротичното безпокойство може би е...

27. Когато няма за какво да се безпокоите („Не съм спокоен, когато уж всичко изглежда наред. Тогава се безпокоя, че не зная какво ще се случи в следва­щия  миг.“)

Това е списък на безпокойствата на хората в запад­ното общество. Всяка от тревогите можете да оцените с определен брой точки по своя преценка и да съберете точките. Какъвто и да е техният сбор, той остава нула. Следният откъс  илюстрира разпространението на без­покойството в нашия свят. Той е взет от статия, помес­тена в „Нюсдей“ (3 май   1975 г.). Тя обсъжда въпроса за застраховането срещу небрежно отношение на лекарите към пациентите в болниците:

„Уест Айслип - Вчера двама служители от Съвета на болницата „Насау-Съфък“ изказаха предупрежде­нието, че онези, които се безпокоят за трудностите, които може да породи кризата в застраховането сре­щу небрежно отношение на лекарите към пациенти­те - ако лекарите изобщо престанат да лекуват па­циентите или ако лекуват само спешни случаи, - не се безпокоят достатъчно.“

Действително това е призив към хората да се безпо­коят повече по даден проблем. Защо подобна статия из­общо е била публикувана? Защото принудата на култу­рата натежава в посока към безпокойството, а не към вземането на конкретни мерки. Ако всички засегнати се безпокоят много повече, проблемът може от само себе си да изчезне. За да се изкорени безпокойството, трябва да се раз­берат причините, които го пораждат. За да заема голя­ма част от живота ви, тревогата сигурно има здрави исторически корени. Какви са печалбите обаче? Те са сходни с невротичните печалби от чувството на вина, тъй като и безпокойството, и вината са форми на самоподценяващо поведение, които се различават само във времево отношение. Вината се отнася за миналото, а безпокойството - за бъдещето.

 

ПСИХОЛОГИЧНИТЕ ПЕЧАЛБИ ОТ ИЗБОРА НА БЕЗПОКОЙСТВО

- Безпокойството е дейност в настоящия момент. Като прекарвате сегашния си живот в бездействие по повод на бъдещ момент от живота си, вие можете да избягате от своето „сега" и от всичко в него, което ви заплашва. Например, лятото на 1974 г. прекарах в Карамюрсел, Турция,  като преподавах и пишех книга по психотерапия. Седемгодишната ми дъщеря заедно с майка ми си бяха в САЩ. Макар че обичам да пиша, смя­там, че това е безкрайно самотно и трудно занимание, изискващо голяма самодисциплина. Сядам пред пише­щата машина, листът в нея е сложен, полетата са опре­делени и изведнъж мислите ме отнасят към малката Трейси Лин. Ами ако кара велосипед по улицата и не внимава? Надявам се, че има кой да я наблюдава в ба­сейна, тъй като тя не е много внимателна. Докато усетя, изминал е цял час, който съм прекарал в безпокойство. Това, разбира се, беше напразно. Но дали наистина е така? Дотогава, докато мога да използувам настоящите си моменти, за да се безпокоя, не е необходимо да се боря с трудността при писането. Чудесна печалба, наис­тина…


- Използувате ли безпокойството си като причина

за бездействие, вие отбягвате необходимостта да поема­те рискове. Как бихте могли да действувате, ако сте за­владян от безпокойство в настоящия момент? „Нищо не мога да захвана, толкова съм обезпокоен/а за...“ Това е често срещано оплакване, а печалбата от него ви по­зволява да стоите със скръстени ръце и да се изплъзвате от необходимостта да поемате риска да действувате.


- Като се безпокоите, можете да си прикачите ети­кета грижовен човек. Безпокойството показва, че сте до­бър родител, съпруг/а или каквото и да е друго. Нелоша печалба, на която обаче липсва логична, здрава мисъл.


- Безпокойството е подходящо оправдание за ня­кои форми на самопогубващо поведение. Ако сте с над­нормено тегло, вие несъмнено ядете повече,  когато сте обезпокоен, и следователно имате основателна причина да поддържате поведението на безпокойство. Когато сте в ситуации, предразполагащи към безпокойство, вие също пушите повече и можете да използвате безпо­койството си като довод срещу отказването от тютюно­пушенето. Същата система от невротични награди е в сила и в други сфери, включващи брака, парите, здраве­то и така нататък. Безпокойството ви помага да избег­нете промяната. По-лесно е да се безпокоите за болките, които чувствате в гърдите си, отколкото да поемете риска да научите истината и след това да ви се наложи да бъдете откровен пред себе си.


- Безпокойството ви пречи да живеете. Човек, кой­то непрекъснато се безпокои, стои и само мисли, докато активният човек действува и извършва различни неща. Безпокойството е хитър начин,  който ви позволява да продължите да бездействате. Очевидно да се безпо­коите е по-лесно - макар и не така благодарно, - от­колкото да бъдете активен и ангажиран човек. — Безпокойството може да доведе до язва, хиперто­ния, мускулни спазми, главоболие, болки в гърба и дру­ги подобни. Макар тези страдания да не  приличат на печалби, те водят до значително внимание от страна на хората и оправдават голяма част от самосъжалението, тъй като  някои хора предпочитат да бъдат съжалявани вместо пълноценни.

След като сте разбрали психичните маханизми, на които се основава безпокойството ви, започнете да раз­работвате някои стратегии,  за да се избавите от това свое слабо място.

 

НЯКОИ СТРАТЕГИИ ЗА ЕЛИМИНИРАНЕ НА БЕЗПОКОЙСТВОТО

Започнете да гледате на сегашните си моменти като на време, в което трябва да се живее, а не да се мисли за бъдещето. Когато усетите, че се безпокоите, запитайте се: „Какво избягвам сега, като се безпокоя в този момент?“ След това се занимайте с това, което отбягвате. Действието е най-добрата противоотрова срещу безпокойството. Един мой пациент, който преди лечението бе склонен към безпокойство, ми разказа как неотдавна успял да победи тази своя слабост. Един следобед в един курортен град се отбил в сауната. Там срещнал човек, който от безпокойство нямал мира. Той му разказал подробно за всички неща, за които моят пациент би трябвало да се безпокои. Споменал борсата, но му казал да не се тревожи за краткосрочните колеба­ния. След шест месеца щял да настъпи истински крах и той бил действителна причина за тревога. Моят пациент изслушал  всичко, за което трябвало да се безпокои, и си отишъл. Един час играл тенис, после с някакви деца изиграл една игра на тъч-футбол, после заедно с жена си участвували в игра на пинг-понг, която им доставила огромно удоволствие, и накрая, след около три часа, отишъл да вземе душ и да постои в сауната. Новият му приятел още бил там, като продължавал да се безпокои, и отново започнал да изрежда нови неща, достойни за тревога. Докато моят пациент бе прекарал времето между двете им срещи в приятни и активни занимания, другият бе пропилял своите настоящи моменти в безпо­койство. А поведението на нито един от двамата не по­влия върху борсата.

Осъзнайте безсмислието на безпокойството, Многократно си задавайте въпроса: „Може ли нещо да се промени от това, че се безпокоя за него?“

Отделяйте все по-малко и по-малко време за без­покойство. По десет минути сутрин и след обяд. През тези периоди се тревожете за всяко възможно бедствие, в което можете да попаднете. След това, като използвате умението си да владеете собствените си мисли, от­ложете всяка друга тревога до следващото „време   за безпокойство“. Скоро ще осъзнаете колко безсмислено е да се посвещава време на това безполезно занимание и накрая ще преодолеете напълно това свое слабо място.

Изгответе списък с безпокойствата си от вчераш­ния ден, от миналата  седмица или дори от миналата година. Помислете дали някое от тях ви е помогнало с нещо. Преценете колко от тревогите ви са се сбъднали. Така ще стигнете до извода, че безпокойството е двойно безполезна дейност. Първо, защото с нищо не променя бъдещето и,   второ, защото предвижданата катастро­фа - когато настъпи - често се оказва маловажна или дори благоприятна.

Просто се безпокойте! Когато усетите подтик да се безпокоите, вижте дали това е нещо, което може да се демонстрира. Обърнете се към някого и му кажете: „Гледай ме - започвам да се безпокоя.“ Човекът ще се учуди, тъй като вие едва ли ще знаете как да демонстри­рате това, което правите толкова умело и толкова често.

Задайте си един въпрос, който изкоренява безпо­койството:  „Какво най-лошо може да се случи на мене (или на тях) и каква е вероятността то да се случи?“ По този начин ще осъзнаете колко е безсмислено да се безпокоите.

Умишлено изберете да постъпите по начин, кой­то пряко противоречи на обичайните сфери на вашето безпокойство. Ако имате натрапчивата склонност да пестите за бъдещето, ако винаги се тревожите дали па­рите ще ви стигнат за утрешния ден, започнете да ги харчите още днес. Бъдете като богатия вуйчо, който пи­сал в завещанието си следното: „Тъй като съм с всичкия си, изхарчих всичките си пари, докато  бях жив.“

Започнете да противопоставяте на страховете си ефективни мисли и поведение. Моя позната неотдавна прекара една седмица на остров недалеч от брега на Кънектикът. Тя обича дългите разходки и скоро разбрала, че островът е пълен с безстопанствени кучета. Решила да се пребори със страха и тревогата си, че кучетата могат да я ухапят или дори да я разкъсат - най-голя­мата опасност. Взела камък в ръка (за сигурност) и ре­шила да не показва, че се страхува, когато кучетата се  приближили към нея. Дори не забавила ход, когато ръмжейки, те се спуснали към нея. Като се втурнали на­пред и срещнали човек,  който изобщо няма намерение да отстъпва, кучетата се отказали от нападението и из­бягали. Не ви препоръчвам поведение, което е свързано с опасности, но смятам, че успешното преодоляване на даден страх или безпокойство е най-подходящият начин да ги изкорените от живота си.

Това са някои методи за преодоляване на безпо­койството в живота. Най-ефикасното оръжие срещу без­покойството обаче е собственото ви твърдо решение да прогоните тази форма на невротично поведение от жи­вота си.

 

ИЗВОДИ ЗА БЕЗПОКОЙСТВОТО И ВИНАТА

Настоящият момент е ключът, който ще ви позволи да разберете чувството си на вина и безпокойството си. Научете се да живеете сега, а не да пилеете настоящите си мигове в демобилизиращи мисли за миналото и бъ­дещето. Единственият момент, в който можете да жи­веете, е сегашният, а вие посвещавате мимолетното настояще на безплодни угризения и безпокойства.

В „Алиса в огледалния свят“ Луис Карол пише след­ното за живота в настоящето:

„... Правилото е: мармалад утре и мармалад вчера, никога  —  мармалад днес.“

„Все някой път ще дойде и „мармалад днес“ — забе­ляза Алиса".

А вие какво ще кажете? Ще ядете ли мармалад днес?


Тъй като днес все някога ще дойде, защо не сега?



Уейн Дайър, Вашите слаби места – откъс

Безполезните чувства: вина и безпокойство
Сподели