Превратностите на съдбата
Едно време, в далечен град живяло момиче на име Фатима. Тя била дъщеря на процъфтяващ предач. Един ден баща й казал: „Дете мое, приготви се за път. Тръгваме на пътешествие. Мен ме чакат много дела на островите в Средиземно море. А ти може би там ще срещнеш красив юноша с добро сърце, той ще те обикне, ще се ожените... Надявам се на добро бъдеще за теб, дъще“.
И така, отправили се те на пътешествие от остров към остров. Бащата се занимавал с търговските си дела, а Фатима прекарвала времето си в мечти за бъдещия си съпруг. Веднъж, когато плавали към нови земи, ги застигнала ужасна буря. Корабът не устоял на стихията и поел към дъното. Момичето загубило съзнание, вълните го понесли и то било изхвърлено на морски бряг, недалеко от Александрия.
Баща й, заедно с всички останали хора, които били на кораба, загинали.
Фатима останала съвсем сама без всякаква подкрепа.
Сцената на корабокрушението и дългото пребиваване в открито море й повлияли така, че запазила само откъслечни спомени за предишния си живот.
Когато се посъвзела, тя станала и тръгнала по брега. Скоро се натъкнала на семейството на един тъкач. Хората били бедни, но изпълнени със състрадание към нея. Те я приютили в скромното си жилище и я обучили на своя занаят.
Започнал нейният втори живот.
Когато се посъвзела, тя станала и тръгнала по брега. Скоро се натъкнала на семейството на един тъкач. Хората били бедни, но изпълнени със състрадание към нея. Те я приютили в скромното си жилище и я обучили на своя занаят.
Започнал нейният втори живот.
Година-две тя живяла с тях напълно щастливо и била доволна от съдбата си.
Но веднъж, както се разхождала на брега, я срещнали търговци на роби, грабнали я, отвели я на кораб и я отвлекли заедно с другите неволници.
Горчивите жалби и молби на Фатима не събудили у похитителите и капка жалост: отвели я в Истанбул, за да я продадат като робиня.
На пазара за роби имало няколко купувачи. Единият от тях си търсел роб, който да може да работи в неговия цех за производство на корабни мачти. Нещастният вид на Фатима привлякъл вниманието му и човекът пожелал да облекчи участта й. Той купил момичето, тъй като сметнал, че при него тя ще се чувства по-добре, отколкото при друг стопанин.
Завел Фатима в къщи и решил тя да служи на жена му. Но в къщи го очаквало печално известие: корабът с неговата стока, в която вложил целият си капитал, бил завладян от пирати. Вече не можел да си позволи да плаща на работници и се наложило той заедно с жена си и Фатима да се заемат с производството на мачти.
Фатима, благодарна на стопанина си за неговата доброта, работила така прилежно, че скоро той й подарил свободата и тя станала негово доверено лице и помощник.
Горчивите жалби и молби на Фатима не събудили у похитителите и капка жалост: отвели я в Истанбул, за да я продадат като робиня.
На пазара за роби имало няколко купувачи. Единият от тях си търсел роб, който да може да работи в неговия цех за производство на корабни мачти. Нещастният вид на Фатима привлякъл вниманието му и човекът пожелал да облекчи участта й. Той купил момичето, тъй като сметнал, че при него тя ще се чувства по-добре, отколкото при друг стопанин.
Завел Фатима в къщи и решил тя да служи на жена му. Но в къщи го очаквало печално известие: корабът с неговата стока, в която вложил целият си капитал, бил завладян от пирати. Вече не можел да си позволи да плаща на работници и се наложило той заедно с жена си и Фатима да се заемат с производството на мачти.
Фатима, благодарна на стопанина си за неговата доброта, работила така прилежно, че скоро той й подарил свободата и тя станала негово доверено лице и помощник.
И така, за нея започнал трети живот и тя се почувствала напълно щастлива. Веднъж стопанинът й казал: „Фатима, искам да отидеш като мой агент на остров Ява с товар от мачти и да ги продадеш там изгодно“.
Тръгнала Фатима на плаване, но при бреговете на Китай мощен тайфун връхлетял кораба и го потопил. По чудо девойката отново се спасила и била изхвърлена от вълните на непозната земя. Когато се съвзела, започнала да плаче горчиво за своята нещастна съдба. Щом като животът й започнел да се приближава към благополучието, безжалостната съдба разрушавала всичките й надежди.
Тръгнала Фатима на плаване, но при бреговете на Китай мощен тайфун връхлетял кораба и го потопил. По чудо девойката отново се спасила и била изхвърлена от вълните на непозната земя. Когато се съвзела, започнала да плаче горчиво за своята нещастна съдба. Щом като животът й започнел да се приближава към благополучието, безжалостната съдба разрушавала всичките й надежди.
„Защо се случва така, възкликнала тя, с каквото и да се захвана, винаги ме очаква неуспех.
Защо ме спохождат толкова нещастия?“ Думите отеквали в главата и, но отговор не получила…
Фатима станала и тръгнала където й видят очите.
Макар че никой в Китай никога не бил чувал нищо за Фатима и не знаел за нейните изпитания, на всички била известна древна легенда за това, че някаква чужденка ще дойде някога в страната им и ще направи шатра за техния Император. Тъй като никой в Китай не умеел да прави шатри, всички с жив интерес очаквали изпълнението на това предсказание.
За да не пропусне тази жена когато тя пристигне, всеки китайски император по тридесет пъти в годината изпращал по всички градове и села пратеници, които били длъжни да доведат в столицата всички чужденки.
Когато Фатима стигнала до най-близкия крайморски град, там точно в този момент разгласявали императорския указ.
Макар че никой в Китай никога не бил чувал нищо за Фатима и не знаел за нейните изпитания, на всички била известна древна легенда за това, че някаква чужденка ще дойде някога в страната им и ще направи шатра за техния Император. Тъй като никой в Китай не умеел да прави шатри, всички с жив интерес очаквали изпълнението на това предсказание.
За да не пропусне тази жена когато тя пристигне, всеки китайски император по тридесет пъти в годината изпращал по всички градове и села пратеници, които били длъжни да доведат в столицата всички чужденки.
Когато Фатима стигнала до най-близкия крайморски град, там точно в този момент разгласявали императорския указ.
Минувачите, забелязали момичето, разбрали, че идва отдалече и я завели при посланиците на императора.
Завели Фатима в двора и я въвели в тронната зала. Синът на Небето я попитал: „Девойко, ще успееш ли да ни направиш шатра?“
- Мисля, че ще успея - отговорила Фатима.
И така, дали й помещение и тя веднага се хванала за работа.
Завели Фатима в двора и я въвели в тронната зала. Синът на Небето я попитал: „Девойко, ще успееш ли да ни направиш шатра?“
- Мисля, че ще успея - отговорила Фатима.
И така, дали й помещение и тя веднага се хванала за работа.
За да започне обаче, най-много й трябвало въже. Но никой не знаел какво е "въже".
Тогава Фатима, спомняйки си своя първи занаят, събрала лен и оплела въже.
После поискала да й донесат здрав плат, но в целия Китай не се намерил такъв плат, какъвто й трябвал на нея.
Спомняйки си на какво се е учила при александрийските тъкачи, тя изтъкала здраво платно.
И накрая, за да завърши работата, й трябвали пръти, но не се намерили в цялото царство.
Сега й потрябвало умението да прави мачти, получено в Истамбул. Тя ловко измайсторила надеждни пръти.
Като приключила, тя започнала да си спомня как изглеждат всевъзможните шатри, които е виждала по време на скитанията си по света, и накрая, сглобила шатрата.
Когато показали това чудо на императора, той бил така възхитен, че обещал на Фатима да изпълни всяко нейно желание.
Като приключила, тя започнала да си спомня как изглеждат всевъзможните шатри, които е виждала по време на скитанията си по света, и накрая, сглобила шатрата.
Когато показали това чудо на императора, той бил така възхитен, че обещал на Фатима да изпълни всяко нейно желание.
Тя пожелала да остане в Китай, където скоро се омъжила за прекрасен принц, с който живели дълъг и щастлив живот и оставили след себе си многочислено потомство.
А Фатима най - сетне прозряла, че това, което й се е струвало на времето тежко изпитание, неочаквано се е обърнало в необходим опит, който й е помогнал да достигне щастието.
А Фатима най - сетне прозряла, че това, което й се е струвало на времето тежко изпитание, неочаквано се е обърнало в необходим опит, който й е помогнал да достигне щастието.