Гърнето с емоции

                             Неприятните емоции - гняв, злоба, агресия.

❗ Тези чувства може да се нарекат разрушителни, тъй като те разрушават и самия човек (неговата психика и здраве) и неговите взаимоотношения с другите хора. 

Те са постоянни причини за конфликти, материални разрушения и дори войни.

Да изобразим „съда“ на нашите емоции като гърне. 

Да поместим гнева, злобата и агресията в най-горната му част. 

Веднага ще покажем как тези емоции се проявяват във външното поведение на човека. Това, за съжаление, са познатите на мнозина оскърбления, кавги, наказания, действия против някой и т.н.

Сега да попитаме: а от какво възниква гнева? 

❗ Психолозите отговарят на този въпрос малко неочаквано: гневът е вторично чувство и произхожда от преживявания от съвсем друг тип - такива като болка, страх, обида.

И така, можем да сместим преживяването на болка, обида, страх, досада под чувствата гняв и агресия, като причина за тези разрушителни емоции (II слой в "гърненцето").

❗ При това всички тези чувства от втория слой са страдателни: 

в тях присъства по-голяма или по-малка част страдание. Затова не е лесно те да се изкажат, те обикновено се премълчават, тях обикновено ги крият.

❗ Защо? Като правило от страх от унижение, страх да не се покаже слабост. Понякога човек сам не ги осъзнава "Просто съм ядосан, защо - не зная!").

Често още от детството се учи как да се скриват чувствата на обида и болка. 

Сигурно често сте чували как бащата наставлява момчето: "Не реви, по-добре се научи да отвръщаш на удара!"

❗ От какво възникват "страдателните" чувства? 

Психолозите дават доста точен отговор: причината за възникване на болката, страха и обидата са неудовлетворените потребности.

Всеки човек, независимо от възрастта, се нуждае от храна, сън, топлина, физическа безопасност и т.н. Това са т.н. органични потребности. Те са очевидни и за тях няма да говорим сега.

Ще се съсредоточим на тези, които свързани с общуването, а в широкия смисъл - с живота на човека сред хората.

Ето примерен (далеч не пълен) списък на такива потребности.

На човек му е нужно да го обичат, разбират, признават, уважават. 

Да бъде необходим и близък на някого, да има успех в работата си, в учението, да може да се реализира, да развива способностите си, да се самоусъвършенства, да се уважава.

Ако в страната няма криза или война, то средно-статистически органичните потребности малко или много се удовлетворяват. А изброените току-що потребности, свързани с общуването, винаги се намират в зоната на риска!

❗ Човешкото общество, въпреки хилядолетното си развитие, не се е научило да гарантира психологическото благополучие (все още не говорим за щастие) на всеки свой член. И тази задача е много сложна. 

Та нали щастието на човека зависи от психологическия климат на средата, в която расте, работи и живее. 

И още - от емоционалния багаж, натрупан в детството. За съжаление, задължителни училища за общуване все още няма. Те се зараждат и то на доброволни начала.

И така, всяка една потребност от нашия списък може да се окаже неудовлетворена и това, както вече казахме, води до страдание и към „разрушителни“ емоции.

❗ Ето пример. Да предположим, че на човек не му върви - неуспех след неуспех. Значи не се удовлетворява потребността от успех, признание, а може би и самоуважение. 

В резултат на това се появява разочарование от себе си, депресия или обида и гняв към "виновниците".

❗❗ Така стоят нещата с всяко негативно преживяване - зад него ние винаги ще намираме някаква нереализирана потребност.

Да се обърнем отново към схемата и да погледнем има ли нещо, което да лежи под слоя на потребностите? Оказва се, че има!

Често при среща се питаме един друг: "Как си?", "Как е живота?", "Щастлив ли си?" и получаваме отговор: "Нали знаеш какъв съм Марко Тотев", или "О, всичко е наред!"

❗❗ Тези отговори отразяват особен род преживявания на човека - отношението му към самия себе си, изводите му за себе си.

Разбира се, подобни отношения и заключения могат да се променят в зависмост от обстоятелствата в живота. В същото време в тях има някакъв "общ знаменател", който прави всеки от нас песимист или оптимист, повече или по-малко вярващ в себе си, а значи повече или по-малко устойчив към ударите на съдбата.

Психолозите са посветили много изследвания на подобни преживявания. Те ги наричат различно: възприемане на себе си, самооценка, представа за собственото аз. 

Най-удачна дума е измислила В. Сатир. 

Тя нарекла това сложно и трудно предаваемо чувство "чувство за самоценност".

Учените открили и доказали няколко важни факта. 

❗❗ Първо, те открили, че самооценката (ще използваме тази по-общоприета дума) влияе силно на живота и дори на съдбата на човека.

❗❗Друг важен факт е, че основата на самооценката се залага много рано, в най-първите години от живота на детето и зависи от това как се обръщат към него родителите му.

Общият закон тук е прост: 

Положителното отношение към себе си е основата на психологическото оцеляване.

Основните потребности са "Аз съм обичан!", "Аз съм добър!", "Аз мога!".

❗ На дъното на емоционалното гърненце се намира най-важната "драгоценност", дадена ни от природата - усещането на енергията на живота. Ще я изобразим като "слънчице" и ще я обозначим с думите "Аз съм!" или по-патетично: "Това съм Аз, Господи!"

Заедно с основните стремежи се образува първоначалното усещане за себе си - чувство за вътрешно благополучие и енергията на живота!

Источник: www.go-up.ru/article/uvlech/46/ 

Превод от руски Т. Темелкова