Най-напред ще купим най-важното

 

– Тате, а след парка ще отидем ли в магазина?

– Ще отидем.

– А сладолед ще ми купиш ли?

– Най-напред ще купим най-важното.

– А кое най-важното?

– Най-важното е да зарадваме мама.

– Аз пък си мислех, че най-важен за вас съм аз. Нали аз съм най-малкият.

Бащата прикляка до сина си, гледайки го в очите пита:
– Сутрин, когато сядаш на масата да закусваш, закуската е сервирана и вкусно ухае, нали?

– Когато отиваш на детска градина – с чисти и изгладени дрехи ли си облечен?

– Когато вечер се прибираш у дома – приятно и уютно ли е вкъщи?

– А в края на деня, когато в леглото лежиш унесено, на заспиване  – мама разказва ли ти чудни приказки?

Синко, ние с теб сме мъже и сме длъжни да защитаваме и радваме момичето, което ни обича. 

А нашето момиче, това е мама.