Израстването в домакинство, което ви е пренебрегвало емоционално, оказва влияние върху вас.
Когато като дете, никой не забелязва достатъчно това, което чувствате или онова, от което се нуждаете, вие получавате скрити послания, които никога не са изложени категорично, но въпреки всичко ще ръководят живота ви.
Тихи, непреднамерени, обикновено невидими, тези послания се вкореняват отрано и надълбоко. В юношеството те подкопават самочувствието и самоувереността, които би трябва да натрупате. В зряла възраст те ви пречат да направите избор, който е точно за вас. Когато формирате отношения или се влюбвате, те ви пречат да оцените правилно себе си. В отглеждането на собствените ви деца те ви дърпат надолу, оставяйки ви в заблуда за това, което ви липсва и защо.
Единственият начин да ослабите властта на тези послания е да осъзнаете, че ги има и как точно са стигнали до вас; да направите съзнателен избор да не им позволявате да ви дърпат назад и да ви събарят.
10-те урока на детското емоционално пренебрегване:
1. Не е добре да бъдете твърде щастливи или твърде тъжни.
Като дете вие естествено сте имали силни чувства, тъй като това е начинът, по който са устроени всички деца. Буйни и щастливи в един момент, силно разочаровани в следващия, имали сте нужда от някой, който да ви научи как да разбирате и управлявате емоциите си. Но това, което сте получили насреща, е скритото послание, че емоциите ви са прекалени. Това, което сте се научили, е да потискате чувствата си, вместо да усвоите уменията, които са необходими, за да ги управлявате.
2. Вие сте прекалено чувствителни.
Като дете вие естествено сте се чувствали разстроени, когато нещата наоколо са били разтсройващи. И съвсем естествено сте били ядосани, когато сте се чувствали наранени. Това, което ви е било нужно, е тези чувства да бъдат утешени от любящ родител, така че да можете да се научите как да успокоявате сами себе си. Но това, което сте получили, е послание, че вашите чувства са слабост. Научили сте се да съдите себе си, затова че ги имате.
3. Вашите нужди и предпочитания са без значение.
Като дете сте имали нужди, точно както всички деца. Имало е неща, които са били важни за вас, и такива, които са ви се стрували добри или лоши. Това, което ви е било нужно, е някой да забележи или да попита от какво имате нужда или желаете, така че да почувствате, че сте от значение. Когато никой не го е правил достатъчно, вместо това сте получили посланието, че не сте от значение.
4. Говоренето за проблеми ще натовари ненужно другите хора.
Когато сте израствали, сте имали проблеми с училище, с братя и сестри, с приятели. Това, от което сте имали нужда, е да знаете, че можете да говорите с родител, но вместо това сте знаели, че по някаква причина те не могат да се справят с това. Това, което сте научили е, че другите не могат да се справят с проблемите ви, така че най-добре да ги държите за себе си.
5. Плачът е слабост.
Всички хора плачат по някаква причина. Плачът е начин да освободите и изразите емоциите си. Като дете вие сте плакали понякога (може би често). Имали сте нужда това да бъде нещо нормално. Вместо това вашето семейство не е знаело, че плачът има своето предназначение, така че не са обръщали внимание на вашите сълзи, или са ви засрамвали, когато плачете. Може би те никога не са плакали пред вас. Така вие сте научили, че плачът е нещо отрицателно и трябва да се избягва.
6. Другите ще ви съдят за това, че показвате чувствата си.
Бяхте ли съдени, че показвате чувства у дома в детството? Това е наистина силно послание, внедрено у вас. "Скрий емоциите си от другите" е посланието "или другите ще те подценяват." Или по-лошо, те ще използват чувствата ви срещу вас.
7. Гневът е отрицателна емоция и трябва да се избягва.
Като дете, разбира се, вие често сте се чувствали ядосани, тъй като това чувство е естествена част от живота. Това, което ви е било нужно, е помощ да назовете, разберете и управлявате гнева си. Може би вместо това гневът ви е бил смазван или надвиван от някого. Може би сте били наказвани за това, че го демонстрирате. Това, което сте научили, е, че гневът е лош и че трябва да го потискате.
8. Разчитането на някой друг води до разочарование.
Децата се нуждаят от помощ, точка. Точно както младежите и възрастните. Като дете сте имали нужда от подкрепа, напътствие, подсказване и помощ. Но ясно сте могли да видите, че вашите родителите не са били предразположени към това. Това, което сте научили, е, че най-добре е да не искате помощ като цяло, защото това ви обрича на разочарование.
9. Другите не се интересуват от това, което имате да кажете.
Като малко дете сте имали безкрайно въодушевление от света около вас. Докато сте израствали, сте искали да знаете, да попитате и да кажете безброй неща. Но разговорът не е бил ценен в семейството ви, а вие не сте били питани или слушани достатъчно. Това, което сте научили, е, че вашите въпроси и думи не са ценни, и трябва да ги държите за себе си.
10. Вие сте сами в света.
Като дете ви е било нужно да почувствате, че имате възрастен зад гърба си; че независимо от това какво се случва, имате подкрепа и някой, който да ви помогне. Вместо това, когато сте имали нужда от нещо, вашите са били заети, претоварени или не наясно. Това, което сте научили е, че сте сами.
ИСТИНАТА
Всички тези уроци изглеждат толкова реални и толкова верни, когато растете, приемайки ги по подсъзнателен, глобален начин. Но не забравяйте, че те са само уроците на вашето семейство, а не истини. Фактът, че сте ги научили, не ги прави правилни.
ИСТИНАТА Е, ЧЕ:
И всъщност не сте сами.
Източник: psychology.framar.bg