ТЕМА: 10 Средна училищна възраст.

Психолого-педагогически анализ на личностното формиране и развитие в средна училищна възраст. Характеристика на конфликта, противоречията и кризи свързани с половото развитие.

Средна училищна възраст (11-15години, IV-VIIIклас), пубертетна или тийнейджърска. 

Критичен период в живота на човек, най-труден от гледна точка на организацията и изпълнението на учебно-възпитателния процес. Физиологично и психично развитие, формиране на лични качества, нравствени ценности, социална позиция и идентификация на детето. „Раждането на личността“ протича бързо, сложно и противоречиво. Детето се превръща изведнъж във възрастен. Преобладаващото мнение на психолози е, че факторите детерминиращи развитието са определящо биологичните, опосредствани от социалните фактори и междуличностните отношения. Противопоставяне, социално бунтарство, конфликти с родители и учители, изменение на водеща дейност и водещи социални взаимоотношения. Движеща роля за развитието на психиката имат вътрешни когнитивни и емоционални конфликти, основните връзки със социалната среда-семейство, училище, неформални групи. Най-явна психофизиологична особеност е бурното физическо и полово развитие, което като процес не винаги се осъзнава и преживява. При всяко дете протича строго индивидуално. Жлезите с вътрешна секреция функционират усилено и възбудимостта на нервната система се повишава. Заради това често се наблюдава реактивност, раздразнителност, обидчивост, резки промени в поведението. Тази особеност следва да се познава и разбира от възрастните и да се проявява толерантност.

Бурното физическо и полово развитие поражда интереса към другия пол, към половите взаимоотношения. Засилва се интереса към собствената външност. На тази възраст детето не е годно нито интелектуално, нито социално да разрешава зараждащите се полови потребности. Има специфичен начин на общуване в училище. Общува се не само с един, а с много учители. Отношението на ученика се пречупва през феномена симпатия-антипатия. Изискванията на всеки преподавател са различни, както и подхода, а така се натрупват противоречиви чувства към учебните задължения, както има и риск от междуличностни конфликти.

Груповото въздействие е особено високо върху отделната личност. Тийнейджъра лесно се поддава на групов натиск, както във формални, така и в неформални групи. Затова от изключително значение е съвместната класна и извънкласна дейност-клубове по интереси, спортни клубове, музикални, театрални и др. Чрез груповата дейност се цели да се създават социални мотиви за поведение-дълг, отговорност, приятелство, значимост. В тази възраст е характерно формиране на самоутвърждението, нормите, идеалите. Тогава се преструктурира йерархията на ценностите, осмислят се целите. В процеса на социална идентификация и реализация тийнейджърът има сериозни вътрешни противоречия, които сам не може да осъзнае и разреши. В това се изразява проблемността на този период.

За детето на тази възраст, учителят вече не е на тази авторитетна позиция. Завишени са изискванията за компетентност, поведението, личните качества на педагога. Съществуват системни противоречия между мнението на тийнейджъра и възрастните, а така се създават конфликтите. Доминираща е потребността от самоутвърждаване на детето. Толкова е завишена тази потребност, че нерядко се реализира чрез аморални, антисоциални постъпки, което е характерно най-вече за трудните деца. Липсата на авторитет, накърнената чест и достойнство са най-голямото унижение за детето. Затова реагира рязко и агресивно на забележки, особено пред връстниците. В семейна среда конфликтите се зараждат по същите причини и е необходимо майсторство и познаване в детайли специфичнният възрастов период, толерантност, търпение, тактичност. Силна необходимост от одобрение изпитва детето. Затова рискът да попадне в група с антисоциално поведение е голям. Тийнейджърът търси непрекъснато верни приятели, достойни, често това е съпроводено с трудности. Педагогът трябва да следи в какви групи се включва ученикът, да го насочи тактично в подходяща група по интереси.

Оформянето на самосъзнание, Аз-концепции и Аз-образ са в центъра на личностната структура. На тази основа възниква и самооценката. Психичното развитие на детето зависи в голяма степен от семейството. От значение е броят на децата, поредността на раждане. Детето трябва да усеща любов, приемане, доверие, уважение, подкрепа особено в тази трудна възраст. Доверието в голяма степен зависи от самооценката, както и процесите на обучение и възпитание, поставянето и постигането на целите. В изграждането на Аз-концепцията се провокира самоактуализацията и самоутвърждението на детето. Нормалното развитие на личността на детето зависи от нормалната самооценка. Все повече детето се стреми да диференцира себе си от детското, да се утвърди като възрастен. В началото чрез подражание. Впоследствие все повече разширява правата си и в същото време се противи на ограниченията, които възрастните и социума му налагат. Това довежда до конфликти, чрез които тийнейджъра желае да промени качеството и структурата на отношенията си с възрастните.

Три варианта на конфликтност разглеждаме:

Първият се характеризира със силни противоречия, резултат на разминаването между претенциите на детето за самостоятелност, доверие и уважение и изискванията на възрастните. Причината се корени във възприятието на възрастните спрямо детето да го признаят като автономна, равноправна личност. Това противоречие води до агресивност, деспотичност, социален конформизъм, асоциално поведение.

Втори вариант се определя от непоследователността в изискванията на възрастните. Преодоляването става чрез отстъпление от страна на възрастните, под натиска на тийнейджъра. Характерът на отстъплението изцяло зависи от майсторството на възрастния.

Трети вариант се характеризира с промяна на неговото качество. Противоречията от типа дете-възрастен, постепенно се превръщат в тип възрастен-възрастен. Отношенията от последния тип са отношения на партньорство, сътрудничество и взаимно зачитане на личностни особености. Родители, учители и тийнейджъри вече са партньори при достигане на общи цели.

Остротата и честотата на конфликтите може да бъде овладяна единствено ако възрастните определят формата и съдържанието на възпитателните стимули, като напълно отчитат психологическите особености на тази възраст. На тази възраст детето може да е упорито и невероятно издръжливо при постигане на собствените си значими цели. Затова е важно изискванията да се поставят така, че детето да изпитва положителни емоции при изпълнението им. Тийнейджърът се отличава с бързи и бурни емоции, емоционалната възбудимост се появява и при интелектуални спорове. Може да се „взриви“ от незначителни поводи, особено в състояние на умора. Детето не може да разбере смисъла на социалните роли и взаимоотношения, причина за това е малкият жизнен опит и недостатъчните възможности на интелекта. В много случаи преживяванията са амбивалентни и противоречиви и спрямо себе си и спрямо другите. Тийнейджърът е едновременно и внимателен и груб и доброжелателен и агресивен. Той има проблеми във всяка дейност: игра, учене, труд. Майсторството на педагога е в това, така да организира задачите, че те да носят положителни емоции. В края на възрастовия период все по-голямо значение добиват моралните и социалните чувства. Детето започва да изпитва гордост от принадлежността си към дадена социална група: клас, отбор и т. н. Социалното подкрепление става водещ поведенчески мотив. Характерен социален феномен е приятелството, формиращо се според интересите, чувствата и личностните качества. Към приятелството детето в тази възраст проявява големи очаквания и изисквания-вярност, преданост, коректност, честност. Възрастните трябва да се намесват компетентно и много внимателно в тези отношения.

Учебна и трудова дейност 

Ако учебната дейност не създава условия на тийнейджъра за самореализация и резултатите от нея не го карат да изглежда възрастен в собствените си очи, то той се отклонява от училище. Познавателните психични процеси търпят специфична промяна. Трудности за устойчивост и превключване на вниманието, трудна концентрация или отклоняване към несъществени елементи на дейността. Паметта все още е механична, смисловата се появява в края на периода. Тийнейджърите имат проблеми с мисленето - при основните мислителни операции (сравнение, анализ, синтез, обобщение и систематизация), те не достигат до същността на изучаваните реалности. Понякога са умствено и физически пасивни, понякога липсва критично отношение към резултатите от учебната дейност. В този период се засилва интересът към проблемите на моралните взаимоотношения. Важно е не само съдържанието на изучавания материал, а и методите, чрез които се осъществява учебния процес. Ученикът вече има възможност да се убеди, че само знанията и уменията ще го направят достоен и равноправен с възрастните. Ако педагогът не може да убеди ученикът в социалната и личностна ценност на знанията, той формира отрицателно отношение към отделни предмети или към цялостния учебен процес. Неуспешните резултати и отрицателните подкрепления често са причина за емоционални реакции, които формират негативна мотивация за учене. Процесът се задълбочава, ако системно се повтаря. Подкреплението (оценката, похвала, порицание) е от голямо значение за тийнейджъра. Страхът от неуспеха и желанието за добра оценка са значими мотиви за учебната дейност. Педагогическо майсторство е да се използват завишени положителни подкрепления, които ще самоутвърдят ученика, ще повишат самооценката му. Самооценката в края на възрастовия период играе все по-важна роля. За психичния свят на тийнейджъра е важно оценката и самооценката да се доближават по съдържание, ако това не е така се преживява вътрешен психичен конфликт, който по правило прераства във външен социален сблъсък.

Индикатор за успешен преход през тази възраст е разкъсването на емоционалната връзка и зависимост между детето и възрастния и формиране на убеждението, че двете страни са равноправни и автономни. В противен случай се формира патологична симбиоза - дете-родител, или дете-възрастен, която е причина тийнейджърската възраст при някои деца да продължи още много години.

Пренасочването на интереса от външния свят към проблемите на тялото създават у подрастващия емоционален хаос. Той все по-осезаемо се сблъсвасква с настъпилите телесни промени и с биологичните потребности за освобождаване на сексуалната енергия. Това го прави лесно възбудим, несигурен, понякога уплашен и недоволен от себе си и света наоколо. Настъпва емоционален дискомфорт, който все по-открито се демонстрира с колебания в настроението - от недоволство и яд до притеснение, страх и засилени малоценностни изживявания.

Психологическият хоризонт на подрастващите е силно стеснен. Неговите потребности и разсъжденията му касаят само настоящият момент.
Тийнейджърът знае какво иска, но не е от голямо значение за него начинът, по който ще постигне желаното. Той не мисли за последиците.

Това води до опасността тийнейджърът да попадне в ситуации, застрашаващи понякога дори биологичното му съществуване (недооценяване на хората, с които се събира, количеството на консумираното и пр.). Нараства личната потребност сам да се справя с натоварвания и страхове, да се отделя от онези възрастни, които преди са му били модели за подражание. На първо място се засилва волята за свобода и независимост от родителите. Чести стават конфликтите и пререканията с тях. Подрастващият за втори път се опитва „да скъса пъпната връв“, като открито заявява потребността за самостоятелност и независимост. Загърбването на родителския модел от своя страна подсилва необходимостта за контакти с приятели и нов кръг познати. Подрастващия търси нови модели за подражание и това крие съществени рискове. Ако моделът ще е друг възрастен, то задължително ще е такъв, който олицитворява желано бъдещо въплъщение. В допълнение любими герои от света на успелите хора (артисти, спортисти, бизнесмени).

В търсене на своя нов образ, на новата си индивидуалност тийнейджърът задължително минава през рушене на старото и през провокация на възрастното поколение. Изпробва непозволеното, в училище е болезнено откровен. В желанието си да докаже сам на себе си собствената си значимост нараняват достойнството на останалите.

Най-остър е конфликтът вкъщи. Проблемите с родителите са провокирани от една страна от неумението на тийнейджъра за адекватна дистанция от родители и семейство, от друга - поради реално осъзнаваните от възрастните опасности за младия човек. Зачестяващите външни конфликти родител-дете, колкото и нежелани, са базата за добиване на нови способности на юношите и девойките да се справят с конфликти. Вариантите са: посредством агресия, чрез самоизолация, по пътя на търсене на нова социално силна и значима личност или чрез вплитане в субгрупа по интереси (в добрия и лошия вариант).

Вътрешният конфликт на подрастващите е конфлика между високото съзнание за нещата вън от тях и ниското самосъзнание. 

Този конфликт в първите 2-3 години от пубертета е изключително бурен и преминава в:

· Дръзка борба между инстинктивните потребности и социлните/морални норми. Експериментиране на непозволеното.

· Изостряне на нарцистичните потребности (Аз съм си най-мил, най-значим!) и сблъсък с чувството за вина, малоценност, егоцентризъм, свръхзначимост.

· Зачеркване на значимостта на родител/семейни ценности.

· Отстояване на криворазбраната тийнейджърска представа за автономност.

Психологическа задача на пубертета се свежда до изработването на собственото „Аз“ с цел намиране на подходящ обект за изграждане на сексуална идентичност. Трупат се все повече неудачи и негативни чувства, с които юношите и девойките имат потребността сами да се справят. По-емоционалните откриват ценността на личните дневници. Те стават база за емоционален катарзис, но и поле за обогатяване на способността за саморефлексия.

Всички в този период изпробват и затвърждават като вътрешно присъщи различни механизми на психологична защита.

Неосъзнати опасности:

Безразборен секс - нежелана бременност, спин.

Пирсинг и татуировки.

Употреба на допинг при спортуване.

Злоупотреба с медикаменти, алкохол.

Свръхдозиране с ПАВ.

Използвани материали:

Доц. д-р Илия Стойков, Педагогическа и възрастова психология

Проф. Ив. Бончева, Психология на детското развитие