Изневярата

Изневярата


Изневярата е широко разпространено явление, с което се сблъскваме неведнъж в живота си. Всеки път, когато злоупотребят с доверието ни, ние изпитваме силна душевна болка, чувстваме, че все едно светът ни се разпада на малки частици, които е невъзможно да съберем и слепим до цялост. В това объркано състояние, поради чувствата, които преобладават, човек извършва различни действия: отмъщава, опитва се да изясни отношенията, да проумее случващото се...

Най-важното което искаме е съвсем простичко, ние искаме час по-скоро да се избавим от болката, да вземем бързо решение за това „Как ще живеем по-нататък?“. Често такива решения означават финализиране на отношенията. Но в състояние на афект не е удачно да се предприемат каквито и да е действия.  Необходимо е достатъчно време, за да се успокои човек и разумно да реши как да постъпи.

Да се сложи край на връзката, далеч не е единственият изход от сложната ситуация. Нужно е първо да се разбере какво се е случило, след което  да се вземе правилно решение, но затова трябва преди всичко да се постигне душевно спокойствие.

Да се успокоим и постигнем психично равновесие в този момент е изключително трудно, особено ако не потърсим специализирана помощ. Освен разговор с вещ психолог, е желателно да се насочим към пътешествия, работа, спорт. Чрез извършване на дейност (отвличане на внимание)  ще успеем по-лесно и бързо да разгледаме трезво ситуацията, след което да преминем към вземане на решение.

Причините за изневяра са различни, ето някои от възможните:

1. Изневярата като сигнал за угасваща любов. Това е първата причина, която вижда психологът, като повод за случващото се. Необходимо е да се изяснят взаимоотношенията с партньора, да се добие смелост, за да се напуснат тези отношения. Твърде вероятно е на вашият партньор да не му е достигнала решителност (храброст), за да ви каже истината. Имате право да го вините за това, но не и да го обвинявате, че любовта му към вас си е отишла.

2. Изневярата като сигнал за проблеми във взаимоотношенията. Това е втората причина за изневяра в структурата на психологичния конструкт. Разбира се проблемите във взаимоотношенията не означават, че любовта си е отишла. По-скоро е точно обратното, такъв тип измяна говори за боязлив опит да се реши проблемът и любовта да се върне. Например партньорът чувства, че неговата любима се е дистанцирала от него и внезапно усеща влечение към друга жена. Основата на това влечение не е любов към другата жена, а компесаторен опит да се справи със собствените си фрустриращи чувства. Така че вместо да преживее претенциите на любимата си, той безсъзнателно „поправя“ ситуацията по пътя на измяната. Затова, колкото и на пръв поглед да звучи парадоксално, психолозите говорят, че изневярата може понякога да стабилизира отношенията. Често, хора които са преживели изневяра, впоследствие определят това събитие като „добър урок“, който ги е научил да се отнасят към партньора с повече внимание, разбиране, съчувствие, търпение, щедрост, подкрепа.

3. Изневярата като сигнал, че у партньорът са налице вътрешни психологически проблеми. Много разпространена причина в психологичната рамка на изневярата. Тези проблеми, които изневеряващия преживява могат да бъдат от различно естество. Например, причината може да бъде, че не е готов за сериозна връзка. Ако той чувства, че отношенията му се покачват на друго, по-високо ниво, вътрешният страх го тласка към изневяра. Обикновено изневеряващия сам изпитва страдание, тъй като от една страна  има желание за сериозно обвързване, а от друга страна, „в дълбочина“ се бои от такива отношения.

  

  • Друг вътрешен проблем може да бъде собствената неувереност, която човекът изпитва. Много често с помощта на голямо количество сексуални връзки се опитва да повиши своята самооценка, доказвайки на себе си и на света, че е супер герой, завоевател, властелин на душата и тялото на обектите си. Доказано е обаче, че това промискуитетно поведение, което демонстрира той (тя), говори за силна себенеувереност, за дълбок вътрешен конфликт, който за съжаление не би се решил по този простичък начин. Резултатът е, че човекът си остава със своята неувереност, затвърждава я и изпитва силна неудовлетвореност.

  • Съществуват и редица причини, които подтикват човек към изневяра, като отново коренът на проблема е в неувереността и ниската самооценка. Стереотипите, че е въпрос на престиж, мъжът (жената) да имат освен официален партньор и любовник (любовница). Или, че ако е верен само на един партньор, може да стане зависим, да изгуби свободата си, да се претопи ... Все начини, чрез които човек се опитва да избяга от себе си.

  • Съществуват и други подбуди за изневяра, а и често не бива да се прибягва до приключване на отношенията. Дори, ако изневярата е в резултат на вътрешни конфликти, които човек преживява, с квалифицирана психологична помощ тези проблеми биха се разрешили и предишните взаимоотношенията на двойката не само че биха се възвърнали, а биха станали още по-дълбоки и искрени. В такива случаи става ясно, че тези хора са си скъпи, ценни един за друг.  Тогава вместо да се фокусират върху самият акт на изневяра и да страдат заради тежките емоции, обидата и съкрушаващото самосъжаление, те пренасочват енергията си в друга посока, учат се да могат да погледнат ситуацията по нов начин, „под друг ъгъл“. Стигат до разбирането, че животът е сложен, че за всяко следствие винаги си има причина, която или не е осъзната или неправилно тълкувана. 

Важно е да се разбере, че изневярата - това не е непременно сигнал предвещаващ край, а сигнал за промяна, обновяване, подобряване на взаимоотношенията. Така, че изневярата (измяната) може да е край, но и начало, а решението сме длъжни да вземем сами.

 

Оказвайки се в такава ситуация, човек е изправен пред трудна задача. Въпреки, че  изпитва силна душевна болка, трябва да вземе разумно решение и да не предприема безразсъдни действия. В умът му възникват въпроси, на които той търси отговор. Много вероятно е, ако адекватно (искрено) си отговори на тях, да успее да избере правилното решение и да не допусне грешка. Ето някои от въпросите:


  • какво да правя оттук нататък?
  • как да се избавя от болката?
  • как да продължа напред да създавам приятелства или въобще да се откажа от това?
  • кой може да ми помогне в тази ситуация?
  • какво не е наред в мен (къде сгреших), че ми се случи това?


Изневяра - опит да се разруши доверието. Да предадеш или да си предаден - две страни на една монета. Често човек се оказва изправен пред изпитанието в ролята на участник, като част от любовен триъгълник или като свидетел на изневяра в семейството, сред близки и приятели …

Съществуват взаимоотношения, в които партньорите възприемат изневярата на любимия като игра, като „забежка в страни“ и не смятат, че този акт е толкова осъдителен. Те могат да са силно любящи и привързани, но приемат напълно спокойно физическата близост на своят любим с друг обект. В този случай става дума или за някаква договорка или е просто въпрос на възпитание.

Има и такава възможност - единият от партньорите разбира, че са му изневерили, и вместо да получи от провинилия се любим човек разкаяние, извинение и съчувствие, той чува да речем подобни слова: „ Да, изневерих ти, и смятам да продължа да го правя. Защо, не?“

Партньорът страда, моли се, плаче, но на неговите  терзания, се отговаря небрежно: „Прави, каквото искаш. Аз това искам и това ще правя. Приеми ме такъв, какъвто съм.“ Често съзависимите отношения дават широко поле за действие от страна на изневеряващия и манипулациите му са виртуозни. Емоционалният изнудвач осъзнава властта си, уверен е, че партньорът му е слаб и зависим, убеден е, че демонстративното му поведение не е повод за прекратяване на отношенията, а нещастният потърпевш е като пластелин в ръцете на изневеряващия. Той е длъжен да изтърпи тези мъки, защото има награда - "партньорът", той прави толкова много за него ... остава с него, ще бъде с него.

Защо всъщност хората изневеряват? Съществуват няколко гледни точки по този въпрос. От една страна, след многочислените полови контакти с един партньор, остротата на чувствителност се притъпява, актът става банален и обичаен. В самото начало на отношенията - страстта кипи така, че партньорите не могат да заспят до сутринта. Но, когато живеят заедно в продължение на години, се случва често „боли ме глава“ и „много работа имах“, така интимните контакти не се случват със седмици. За възраждане на страстта се препоръчват различни сексуални игри и ролеви модели. Може ли по този начин да се възроди силата на желанието един към друг. Несъмнено. А задълго, ли?

Краткия път към силната възбуда - това е желанието към новия партньор (любовник или любовница). Самото чувство на изневяра, заради високия риск е силно възбуждащо. Да, забраненият плод е сладък.

Друга гледна точка е, че човекът е създаден полигамен по природа. Живите същества на Земята имат различно полово поведение. Съществуват такива, които създават партньорства за цял живот, други видове си намират партньори за определен период от време, което е свързано със създаването на поколения. Всеки от тези видове има собствена норма. Каква е нормата за човека? Ако говорим в цифри за физиологията, то приблизителният период на влюбеност е от един месец до три години. Значи ли това, че трябва да сменяме партньорите си с такава честота, съобразно хормоните в нашето тяло? Разбира се, че не. В същност хормоналният стимул, които природата ни е отредила е необходим за зачеването, за защита на самките по време на бременност и в първите години след раждане. Ние не можем да бъдем влюбени постоянно, така както  стимулирането на мозъка от допамин не може да е постоянно. Затова състоянието на влюбеност е първоначално и естествено.

С какво още се различава човека от другите живи същества -  с изневярата. Например: Ако животните по силата на своята природа открият за себе си подходящ партньор, те остават с него. Човек, по силата на своите социални ограничения и задължения, даже в случаите, когато открие нов подходящ обект може да остане с настоящият си партньор. Следва двоен удар - от една страна , този човек страда от това, че не може да бъде с любимия, а от друга страна - от това, че трябва да лъже този, когото не обича. Често се казва, че съдбата си прави лоши шеги - но в действителност, именно нашите собствени комплекси и самоограничения си правят тези шеги с нас.

Съществуват и други видове  изневяра  от отмъщение, от скука, заради експеримента и т.н. Интересен е следният факт - изневяра просто за сваляне на напрежението. Човек не изпитва някаква особена радост, удоволствие от акта.

Друг е въпросът, когато е силно влюбен - тогава и чувствата от секса, които се преживяват са интензивни и насладата е висока. Скоро може да открие обаче, че сексът му носи само временно удовлетворение на едно повърхностно желание. По-дълбоката нужда си остава незадоволена. В живота на всеки човек има пет важни области - физическа, емоционална, интелектуална, социална и духовна. Да сме физически близки с някого е по-лесно, отколкото да бъдем близки във всяка от другите четири области. 

Да се прости или не изневярата?

Да простим или не? Никой не може да отговори на този въпрос освен ние самите. Задайте откровен  въпрос към себе си: „Мога ли да се примиря с тази изневяра? Ще мога ли да живея с този факт на измяна от негова (нейна) страна?“

 Едно нещо е сигурно, че най-доброто лекарство, това е искреността.

По добре да сте искрен с партньора си, да му благодарите, за всичко което е било между вас и да му дадете възможността сам да вземе решение как да постъпи. Ако чувствате, че го обичате - кажете му. Любовта - това е дар, а взаимната любов не се среща така често, за да махнете просто с ръка ... Обстоятелствата са много и различни - деца, родители, дом ... цял списък, правилното решение трудно ще се вземе.

Но!

Най - вече бъдете честни сами със себе си, защото в края на краищата единствената, най-важна, настояща изневяра може да се окаже - измяната към самият себе си. Всичко останало е игра на обстоятелства.



Автор: Красимира Граматикова, 2013г.
Изневярата
Сподели