Изневярата

Изневярата е явление, с което се сблъскваме неведнъж в живота си. Всеки път, когато злоупотребят с доверието ни, ние изпитваме силна душевна болка, чувстваме, че все едно светът ни се разпада на малки частици, които е невъзможно да съберем и слепим до цялост. В това объркано състояние, поради чувствата, които преобладават, ние страдаме, гневим се, отмъщаваме, опитваме се да изясним отношенията си, да проумеем какво ни се случва.

Най-важното което искаме е съвсем простичко, ние искаме час по-скоро да се избавим от болката, да вземем бързо решение за това "Как ще живеем по-нататък?". Често такива решения означават финализиране на отношенията. Но в състояние на афект не е удачно да предприемаме каквито и да е действия. Да се сложи край на връзката, далеч не е единственият изход от ситуацията. Необходимо е първо да изясним в разговор какво се е случило, а после да вземем правилното решение за нас, но за да е правилно, трябва преди всичко да сме душевно спокойни.

Да се успокоим и да постигнем психично равновесие в този момент е изключително трудно, особено ако не потърсим специализирана помощ. Освен разговор с вещ психолог, е добре да насочим вниманието си към пътешествия – да опознаем нови места, да се потопим в работа, повече спорт, да помагаме на нуждаещи се, или да извършваме дейности, с които ще отвлечем вниманието си от болката, доколкото е възможно. Ако успеем да постигнем по-голяма психическа стабилност, ще можем по-лесно и бързо да разгледаме трезво ситуацията, след което да преминем към решението – да си тръгнем или да простим.

Причините за изневяра са различни, ето някои от възможните:

1. Изневярата като сигнал за угасваща любов. Това обикновено е първата причина, която вижда "през страховете си" човек, като повод за случващото се. Необходимо е да се изяснят взаимоотношенията с партньора, да се добие смелост, за да се напуснат тези отношения. Твърде вероятно е на вашият партньор да не му е достигнала решителност, храброст, за да ви каже истината в очите. Имате право да го вините за това, че не е смел, но не и да го обвинявате, че любовта му към вас си е отишла.

2. Изневярата като сигнал за проблеми във взаимоотношенията. Това е друга причина за изневяра в структурата на психологичния конструкт. Разбира се проблемите във взаимоотношенията не означават, че любовта си е отишла. По-скоро е точно обратното, такъв тип измяна говори за боязлив опит да се реши проблемът и любовта да се върне. Например партньорът чувства, че неговата любима се е дистанцирала от него и внезапно усеща влечение към друга жена. Основата на това влечение не е любов към другата жена, а компесаторен опит да се справи със собствените си фрустриращи чувства. Така че вместо да преживее претенциите на любимата си, той безсъзнателно "поправя" ситуацията по пътя на измяната. Затова, колкото и на пръв поглед да звучи парадоксално, изневярата понякога стабилизира отношенията. Често, хора които са преживели изневяра, впоследствие определят това събитие като "добър урок", който ги е научил да се отнасят към партньора с повече внимание, разбиране, съчувствие, търпение, щедрост, подкрепа.

3. Изневярата като сигнал, че у партньорът са налице вътрешни психологични проблеми. Много разпространена причина в психологичната рамка на изневярата. Тези проблеми, които изневеряващия преживява могат да бъдат от различно естество. Например, причината може да бъде, че не е готов за сериозна връзка. Ако той чувства, че отношенията му се покачват на друго, по-високо ниво, вътрешният страх го тласка към изневяра. Обикновено изневеряващия сам изпитва страдание, тъй като от една страна  има желание за сериозно обвързване, а от друга страна, "в дълбочина" се бои от такива отношения.

• Друг вътрешен проблем може да бъде собствената неувереност, която човекът изпитва. Много често с помощта на голямо количество сексуални връзки се опитва да повиши своята самооценка, доказвайки на себе си и на света, че е супер герой, завоевател, властелин на душата и тялото на обектите си. Доказано е обаче, че това промискуитетно поведение, което демонстрира той или тя, е компенсаторно и говори за личност, която изпитва силна неувереност, малоценностни преживявания, с наличие на дълбок интрапсихичен конфликт, който не може да се реши по този простичък начин. Резултатът е, че човекът си остава със своята неувереност, затвърждава я и в следствие изпитва по-силна неудовлетвореност.

•  Страхът от обвързване е силен подтик човек чрез изневяра да саботира перспективните си, благоприятни взаимоотношения. Често същият страх е и причината да се създават повърхностни взаимоотношения, в които няма риск за трайно обвързване. Стереотип е, че е въпрос на престиж, мъжът или жената да имат освен официален партньор и любовници. Също и, че ако е верен само на един партньор, може да изгуби свободата си, да стане зависим, да се обезличи. Стратегии чрез които човек се опитва да избяга от себе си.

•  Изневярата не означава край на отношенията. Ако имат необходимия ресурс, добра годност, желание и мотивация, партньорите ще работят по скрепяне на отношенията. Идентифициране на причината, преоценка на взаимоотношенията, детайлно изследване на динамиката във връзката и конкретни решения за промени. Чертае се път и се следва, в най-добрия случай в съпровод от квалифицирана психологична помощ. Отношенията минават на нов етап, с осъзнаването на ценността на всеки един от двойката. Стига се до разбирането, че животът е сложен, че за всяко действие има следствие, но и винаги си има причина, която или не е осъзната или неправилно тълкувана. Приоритизират наново важните неща и за двамата, учат се да общуват качествено, да са открити и автентични, а по този начин откриват близостта и любовта.

Оказвайки се в такава ситуация, човек е изправен пред трудна задача. Въпреки, че изпитва силна душевна болка, трябва да вземе разумно решение и да не предприема безразсъдни действия. В умът му възникват въпроси, на които той търси отговор. 

Много вероятно е, ако искрено отговори на посочените въпроси и последва насоките, той да успее да избере правилното решение за себе си, да се възстанови емоционално по-лесно и да извлече максимален положителен опит.

ПОМОЩ ЗА САМОПОМОЩ:

Първо:
Полага старание и изразява гневът си и наличните отрицателни емоции и чувства.

Второ:

Прилага всякакви стратегии и начини чрез помощ отвън и самопомощ да се успокои.

Трето:

Задава си някои от въпросите, след което преминава към действие:

• какво да правя оттук нататък? – Грижа, грижа, грижа за себе си – Да се добие емоционална стабилност.
  
• как да се избавя от болката, която все още усещам? – Работа с емоции и чувства – идентифициране и изразяване.
• как да продължа напред да създавам приятелства или въобще да се откажа от това? – Работа с доверието.
• кой може да ми помогне в тази ситуация? – Психотерапевт, спортен треньор, библиотерапия.
• причина ли е моето поведение, действие, отношение, че ми се случи това? – Ретроспективен самоанализ, саморефлексия. Ограничаваме самокритиката и си забраняваме самообвиненията.

Изневярата – опит да се разруши доверието. Да предадеш или да си предаден – две страни на една монета. Често човек се оказва изправен пред изпитанието в ролята на участник, като част от любовен триъгълник или като свидетел на изневяра в семейството, сред близки и приятели. Съществуват взаимоотношения, в които партньорите възприемат изневярата на любимия като игра, като "забежка встрани" и не смятат, че този акт е толкова осъдителен. Те могат да са силно любящи и привързани, но приемат напълно спокойно физическата близост на своят любим с друг обект. В този случай става дума или за някаква договорка или е просто въпрос на възпитание.

Има и такава възможност – единият от партньорите разбира, че са му изневерили, и вместо да получи от провинилия се любим човек разкаяние, извинение и съчувствие, той чува да речем подобни слова: "Да, изневерих ти, и смятам да продължа да го правя. Защо, не?". Тук е демонстрирано категорично емоционално изнудване, психологическо и емоционално насилие, токсични взаимоотношения. Често съзависимите отношения дават широко поле за действие от страна на изневеряващия и манипулациите му са виртуозни. Партньорът страда, моли се, плаче, но на неговите  терзания, се отговаря небрежно: "Прави, каквото искаш. Аз това искам и това ще правя. Приеми ме такъв, какъвто съм." Емоционалният изнудвач осъзнава властта си, уверен е, че партньорът му е слаб и зависим и че действията, колкото и крайни да са, няма да са повод за прекратяване на отношенията, тъй като партньорът му е като пластелин в ръцете.

И защо всъщност хората изневеряват? Още няколко гледни точки по този въпрос. От една страна, след многочислените полови контакти с един партньор, остротата на чувствителност се притъпява, актът става банален и обичаен. В самото начало на отношенията – страстта е толкова силна, че партньорите не могат да заспят до сутринта. Но, когато живеят заедно в продължение на години, може да се чуват фрази като: "боли ме глава" и "уморена съм, работих много", създава се дистанция, интимните контакти не са с обичайната интензивност. 

Можем ли да си станем отново близки?

За възраждане на страстите се препоръчват повече приятни дейности заедно, общуването да се възобнови и да бъде мило, като отпаднат критиката и упреците и се наблегне на поощренията, похвалите и искрените комплименти. Да се разнообрази сексуалния живот с игри, ролеви модели, нови места, романтични и еротични сюрпризи, повече фантазия. Няма съмнение, че ще се възроди силата на желанието на партньорите един към друг, но трябва да се свържат емоционално. Както казва Марго Ананд: "Забравете за секса. Просто играйте първо. Танцувайте, пейте, четете си, дишайте заедно – общувайте. Не разчитайте, че сексът е вратата към интимността. Обратното е: първо развийте умения за интимност. След това правете любов, за да им се насладите."

Краткия път към силната възбуда – това е импулсивното желание към нов партньор (любовник). Самото чувство на изневяра, заради високия риск е силно възбуждащо – забраненият плод е сладък.

Все пак човекът е създаден полигамен по природа. Живите същества на Земята имат различно полово поведение. Съществуват такива, които създават партньорства за цял живот, други животински видове си намират партньори за определен период от време, което е свързано със създаването на поколения. Всеки от тези екземпляри има собствена норма. Каква е нормата за човека? Ако говорим в цифри за физиологията, то приблизителният период на влюбеност е от един месец до три години. Значи ли това, че трябва да сменяме партньорите си с такава честота, съобразна хормоните в нашето тяло? Разбира се, че не. В същност хормоналният стимул, който природата ни е отредила е необходим за зачеването, за защита на самките по време на бременност и в първите години след раждане. Ние не можем да бъдем влюбени постоянно, така както  стимулирането на мозъка от допамин не може да е постоянно. Затова състоянието на влюбеност е първоначално и естествено.

С какво още се различава човека от другите живи същества –  с изневярата. Например: Ако животните по силата на своята природа открият за себе си подходящ партньор, те остават с него. 

Човек, по силата на своите социални ограничения и задължения, даже в случаите, когато открие нов подходящ обект може да си остане с настоящия партньор. Следва двоен удар – от една страна, този човек страда от това, че не може да бъде с любимия, а от друга страна – че трябва да лъже този, когото не обича. Често се казва, че съдбата си прави лоши шеги, но в действителност, именно нашите собствени комплекси и самоограничения си правят тези шеги с нас.

Съществуват и други видове  изневяра  от отмъщение, от скука, заради експеримента, изневяра просто за сваляне на напрежението.

Друг е въпросът, когато е силно влюбен – тогава и чувствата от секса, които се преживяват са интензивни и насладата е висока. Скоро може да открие обаче, че сексът му носи само временно удовлетворение на едно повърхностно желание, когато влюбения, бонбонен период отмине. По-дълбоката нужда си остава незадоволена. В живота на човек има пет важни области – физическа, емоционална, интелектуална, социална и духовна. Да бъдат физически близки с някого за хората е по-лесно, отколкото да бъдат близки в която и да е друга област от останалите четири. 

Последен въпрос: 

Да се прости или не изневярата?

Да простим или не? Никой не може да отговори на този въпрос освен ние самите. Задайте откровен  въпрос към себе си: "Мога ли да се примиря с тази изневяра? Ще мога ли да живея с този факт на измяна от негова (нейна) страна?"

 Едно нещо е сигурно, че най-доброто лекарство, това е искреността.

По добре да сте искрен с партньора си, да му благодарите, за всичко което е било между вас и да му дадете възможността сам да вземе решение как да постъпи. Ако чувствате, че го обичате – кажете му. Любовта – това е дар, а взаимната любов не се среща така често, за да махнете просто с ръка. Обстоятелствата са много и различни – деца, родители, дом, бизнес, приятели... цял списък, затова решение се взима трудно.

Но! Помислете!

Трябва най-вече да бъдете честни сами със себе си, защото в края на краищата единствената, най-важна, настояща изневяра може да се окаже – измяната към самия себе си. Всичко останало е игра на обстоятелства.