Кои са Просветлените хора?

Някои от тях са мъже, а някои - жени. Можете да ги видите в манастир или в крайградска къща, в гората или в малко провинциално градче. Вярно, че не са много, но все пак са повече, отколкото си мислят хората. И това не е така, защото просветлението е нещо сложно. Печалната истина е, че повечето хора не искат да се затормозват, за да се измъкнат от блатото на невежеството и страстите.

Отначало няма да забележите просветления човек в тълпата, защото той е тих и скромен. Но когато започне ситуацията да се натяга, тогава той се откроява. Когато всички останали изпитват ярост, той ще е пълен с любов. Когато другите са смутени от някаква криза, той ще е все така спокоен, както и преди. В налудничавата борба, в която всеки иска да получи колкото се може повече, той ще стои сдържан и спокоен в ъгъла. Той върви плавно по ръба на острието, той е устойчив сред паниката. Не иска да подчертава различието си, но той просто е освободен от желания и това го прави напълно самодостатъчен. Неговото спокойно присъствие докосва всеки. Неговите нежни, обосновани думи обединяват враждуващите и сближават тези, които вече са обединени. Скърбящите, изплашените и разтревожените се чувстват много по-добре след като са поговорили с него. Дивите животни чувстват душевната му доброта  и не се страхуват от него. Дори мястото, където живее - село, гора, хълм или долина - сякаш е по-красиво, само защото той е там.
Той не винаги изказва своето мнение или отстоява гледната си точка, в действителност изглежда така сякаш няма никакво мнение и затова хората често го приемат за глупак. Когато той не се тревожи за това, не отмъщава и не злоупотребява или не се присмива, хората си мислят, че нещо не е наред с него. Но на него му е все едно какво мислят хората за него. Сякаш е ням, това е така, защото той просто предпочита да пази мълчание. Действа така, сякаш е сляп, но в действителност вижда всичко, което става около него. Хората си мислят, че е слаб, но в действителност е много силен. Въпреки лъжливия си външен вид, той е остър като бръснач.

Лицето му винаги сияе и е спокойно, защото никога не се безпокои за това какво се е случило вчера и какво ще се случи утре. Осанката му и движенията му са изящни и достойни, защото има естествена осъзнатост за всичко, което прави. Приятно е да се слуша гласа му, учтив е, точен и говори по същество. Прекрасен е по начин, който няма нищо общо с външността и красноречието, а с неговата вътрешна благост.

Може да има дом, но ако той днес изгори, утре ще отиде на друго място и ще се чувства също толкова удобно. Навсякъде се чувства като у дома си. Тези, които се опитват да намалят броя на собствените си вещи, винаги им се струва, че те са прекалено много. Не е важно колко му се дава на просветления - винаги на него му се струва, че е напълно достатъчно. Разбира се, той също се стреми да удовлетвори жизнените си потребности, но те са много малки. Неговият живот е изчистен и прост, той е удовлетворен от това, което среща по пътя си. Най-добрата храна за него е Радостта, най-доброто питие - Истината, най-добрият дом - Осъзнаването.

Обикновените хора са шумни като звън на ручей, а просветлените - тихи, като океански дълбини. Просветленият обича тишината и слави тишината. Но това не означава, че никога не си отваря устата. Той е радостен да говори за Дхарма, ако има някой заинтересован да го слуша, макар че той никога не проповядва и не се намесва в спорове и дискусии. Освен това, доколкото той говори само това, което действително знае, всичко, за което говори е автентично, така че тъй наречените „експерти“ просто не го разбират.

Умът на просветленият не е нито хаотичен, нито спящ. Когато има нужда да мисли - мисли, когато няма - си позволява да притихне. За него това са инструменти, а не проблеми. Той и досега има спомени, емоции и идеи, но е равнодушен към тях. За него те са просто магична илюзия. Той ги наблюдава по реда на възникването им - как идват и как си отиват. Неговият ум е като чисто небе - преминават облаци, но то си остава просторно, чисто и неизменно.

Макар и да е чист във всяко отношение, просветленият не мисли за себе си дали е по-добър или по-лош от някой друг. Той приема другите такива каквито са, без осъждане или сравнение. Той не е „за“ или „против“ каквото и да било. Не гледа на нещата от гледната точка на добро и зло, чисто и мръсно, успех и неуспех. Той разбира дуалността на света и е излязъл от нейните граници. Той е продължил по-нататък към самсара и нирвана. Излизайки от границите на всичко, той се е освободил от всичко. Няма желания, няма страхове, няма концепции, няма безпокойства.

Не много отдавна и просветленият е бил нещастен както всички останали. 

Как е стигнал до тук? 

В действителност всичко е много просто. Той престанал да търси причините извън себе си и започнал да търси навътре. Когато погледнал навътре, видял, че с което се самоопределя, в това и се вкопчва - тяло, емоции, концепции, проблеми, но всичко това не е той. И затова просто пуснал всичко да отмине. 

Не лутайки се повече в нереалното, видял реалността, Неродената, Неустановената, Неръкотворната, Необусловената. Сега той пребивава в тази пустота, в тази неограничена свобода и е щастлив през цялото време. Затова е трудно да се определи просветления човек. Другите се опитват да го класифицират като свят, архат, а понякога и глупак. Но той се смее, когато чува тези етикети и нарича себе си „никой“. Как можете да оцените този, който е излязъл от всякакви граници?

Тъй като той е изпълнил своята задача и няма какво да прави повече, голяма част от времето си прекарва седейки спокойно и наблюдавайки собствените си действия. Обикновените хора смятат това за много скучно. „Дайте ми вълнение, разнообразие“ - казват те. Но когато дойде вълнение или разнообразие от това, което не харесват - болест, неуспех, отказ или смърт - тогава изпадат в отчаяние. Ето тогава просветленият излиза тихо напред, за да помага и изцелява. И тъй като той има предостатъчно време, може да се отдадае изцяло на другите хора. Той се докосва до всичко със своята любов.

Той е щастлив да чака така до самия край, а когато смъртта най-после дойде, я приема без страх и върви по пътя си без съжаление. Какво става с просветления след смъртта? Учените спорят за това столетия наред. Но вие не можете да видите къде е отишъл просветления, както не можете да видите следи на летящите в небето птици. В смъртта, както и в живота, вървящите без пътеки не оставят следи.

Източник: narada-budda.ru