ХОРАТА, КОИТО ИСКАТ ДА СПОДЕЛИТЕ НЕЩАСТИЕТО ИМ
Чуйте какво казва Лидия Сигърни, американска писателка от началото на XIX в., по въпроса за общуването с мрачни хора:
„Стойте далеч от тъгата, казва един исландски писател, защото тъгата е болест на душата. В живота наистина има много болести, но умът, който разкрива най-веселата страна на всичко и във всяко изпитание съзира скритото добро, носи в себе си могъща и трайна противоотрова. Мрачната душа прави нещастието по-тежко, а ведрата усмивка често прогонва мъглата, която вещае буря."
Най-простият и обикновено най-разумен начин да се справите с мърморковците, които не желаят да се променят, е да стоите далеч от тях. Това може и да звучи грубо, но е много полезно. Мърморковците, като всички хора с доминиращи живота им „слаби места", извличат нещо от унинието си - обикновено печалбата им е вашето внимание, или, още по-лошо, удоволствието да ви повлекат със себе си в нещастието.
Вие не сте длъжни да споделяте унинието на хората, нито дори да им правите компания. Обграждайте се с щастливи лица - с хора, които искат да израстват и да се наслаждават на живота, вместо с мърморковци, които обичат да роптаят за начина, по който се отнася към тях светът. Разбира се, можете да давате на хронически нещастните утеха и помощ, но извън това, особено ако протегнатата ви ръка вече е била отхвърляна многократно, длъжни сте пред себе си да избягвате компанията на хора, които могат да ви развалят настроението.
Често други хора ще ви се въсят и сърдят в нещастието си, за да привлекат вниманието ви, и ако се отзовете, само ще затвърдите навиците, които искате да премахнете. като се движите с такива мърморковци и им се дразните, вие ги учите да продължават да се държат по същия начин. Ще направите услуга и на себе си, и на тях, ако изоставяте желаещите да бъдат мрачни в момента, в който се прояви отблъскващото им поведение. Те не само ще се научат, че трябва да престанат да се оплакват, но и ще се размърдат да свършат нещо продуктивно, а и вие ще можете да употребите времето си по ползотворен за вас начин.
Хората, за чиято парализираща меланхолия трябва да си отваряте очите, прекарват живота си в драматизиране и търсене на недостатъци. Те рядко имат нещо приятно за казване и очакват винаги най-лошото, вместо да гледат с радост и оптимизъм на бъдещето. Чувстват се изиграни и с разказите за несгодите си пречат на всичките ви усилия да бъдете любезни. Те тормозят другите, като твърдят, че никой не ги разбира, а в същото време упорито отказват да бъдат разбрани. По правило е невъзможно да им угодите и никога нямат желание да поработят върху себе си. Някои хора от тази група прекарват живота си - от младежките си години до дълбока старост - с тази самоунищожителна нагласа. Ще бъдете най-големите глупаци на света, ако търсите близостта на такива хора, независимо дали са ви роднини или не, защото от тях можете да очаквате само безкрайни разкази за нещастия - тук грабеж, там съобщение за смърт, вчерашната катастрофа, газовете в стомаха, ишиасът, отвратителното време, студената зима, негодниците политици, скапаната икономика - и така до безкрай. За тях нито един ден не е хубав. Най-доброто, което ще успеете да измъкнете някога от тях е: „Сигурно ще вали."
Това поведение на практика се запазва, защото има глупаци, които години наред с удоволствие го понасят и му помагат да се затвърди. Но не е нужно вие да бъдете сред тези глупаци. Можете да се държите надалеч, можете открито да не обръщате внимание или да отвърнете с прямо изказване, като например: „За човек с такова отвратително детство говориш прекалено много за него", или: „Сигурно газовете ти доставят голямо удоволствие - постоянно ги имаш и не спираш да говориш за тях." Не бъдете саркастични. Просто покажете, че няма да изтърпите безкрайното мърморене и оплакване. Бъдете добронамерени, но ако оплакването продължава, тръгнете си и кажете ясно защо. Вие се радвате на живота и не искате да ви развалят настроението.
НАЙ-ДОБРИЯТ начин хроничните мърморковци да се освободят от нещастието си е като се заемат с нещо, което ги интересува и в което могат да вложат много от себе си. Бъдете готови да им помогнете, но ако искреното ви предложение за помощ бъде отхвърлено, не се чувствайте виновни, нито пък стойте, за да слушате обясненията защо „жертвата" не може да направи това или онова.
Бъдете „сговорчив инакомислещ", но не и жертва на жертвата. Когато отдадените на униние видят, че наистина не искате да бъдете един от тях, почти винаги престават да ви манипулират и по необясним начин унинието им също започва да се изпарява.
ФРАЗИ, КОИТО ЧЕСТО СЕ ИЗПОЛЗВАТ ЗА МАНИПУЛИРАНЕ ЧРЕЗ НЕРАЗБИРАНЕ
Ето няколко хитри вариации на темата за неразбирането и неприемането на мълчаливата ефективност - Ще наблюдавате как и вие самите, и другите ги използват редовно с манипулативна цел.
• Не разбирам защо правиш това. Казват ви, че сте длъжни да направите така, че да ви разберат, в противен случай сте лоши.
• Как можа да направиш такова нещо? Говорещият не само е разстроен от това, което сте дръзнали да направите, но и се опитва да ви накара да повярвате, че да извършите нещо, което той не разбира, е непростимо.
• Никога не съм чувал подобно нещо. Тук към горната тактика е прибавено и недоверие. Манипулаторът разиграва пред вас пълно смайване от това, което сте направили, казали и т.н., намеквайки, че никой (или „те") не би одобрил това и следователно вие грешите, значи трябва да постъпите, както казва манипулаторът.
• Как може някой с твоята интелигентност и знания да направи подобно нещо? Това е усъвършенстван вариант на горната тактика - прибавя се компонент на вина, подправена с прикрито ласкателство. „Не само съм шокиран и възмутен, но съм и разочарован, защото точно ти..."