Юнг и Анонимните алкохолици
Малцина знаят, че Юнг, който е допринесъл повече от всеки друг за свързването на психологията и религията, всъщност е изиграл косвена роля в основаването на организацията на Анонимните алкохолици. През 20-те години той имал един пациент алкохолик, който след около една година терапия не отбелязвал никакъв напредък. В крайна сметка Юнг вдигнал ръце и му казал:
- Слушай, с мен само си пилееш парите. Не знам как да ти помогна. Не мога да ти помогна. Човекът попитал:
- Няма ли никаква надежда за мен? Нищо ли не можете да ме посъветвате? И Юнг отвърнал:
- Единственото, което мога да те посъветвам, е да потърсиш път към религията. Чувал съм за хора, които стават религиозни и престават да пият. Струва ми се смислено. Човекът повярвал на Юнг и потърсил път към религията. Потърси и ще намериш? Е, той намерил. След шест години повярвал в Бога и престанал да пие. Малко по-късно срещнал случайно един от старите си другари по чашка, човек на име Еди, който му предложил да пийнат по едно.
- Не, аз вече не пия - отвърнал той. Еди бил смаян. - Как така вече не пиеш? Ти си същият неспасяем алкохолик като мен. И човекът разказал, как Юнг го е посъветвал да потърси път към религията и той престанал да пие. Еди решил, че идеята не е лоша, и също потърсил път към религията. Отнело му около две години. Той също спрял да пие задълго. Скоро след това една вечер Еди наминал да види стария си другар по чашка Бил В. Бил В. му предложил да пийнат по едно и Еди казал:
- Не, аз вече не пия. Този път било ред на Бил В. да се чуди и мае.
- Как така вече не пиеш? Ти си същият неспасяем алкохолик като мен. И Еди разказал как срещнал онзи пациент на Юнг, който станал вярващ и престанал да пие, и как той самият сторил същото. Бил В. решил, че идеята си я бива. Той също потърсил път към вярата. На него му отнело няколко седмици и малко след това, той поставил началото на първото събиране на Анонимните алкохолици в Ейкрън, щата Охайо. Двадесетина години по-късно, след като движението вече набрало сила, Бил В. написва писмо на Юнг и му разказва каква роля е изиграл неволно в основаването му. Юнг му отговаря с едно великолепно писмо. Пише колко е радостен, че Бил В. му е писал, че пациентът му се е справил добре, че е щастлив да научи за неволния си принос. Но най-вече е щастлив, защото, макар да са малцина хората, с които той, Юнг, може да разговаря по тези въпроси, според него не е случайна езиковата връзка между алкохола и духа, че алкохолиците вероятно са хора с по-силен стремеж към духовните ценности и че може би алкохолизмът е духовно заболяване, или още по-точно, състояние на духа. И така, на жаждата на алкохолиците да намерят дом може да се гледа по два начина, и двата съдържащи истина.
Погрешно би било изцяло да пренебрегваме регресивните последици на пристрастяването, но въпреки това аз съм установил, че в работата с хора най-добре действа акцентът върху положителното. Затова при пристрастените най-добро въздействие има изтъкването не на регресивните страни на състоянието им, а на прогресивните - стремежа към духовността, към Бога.
Д-р Морган Скот Пек
