Отношението към себе си е най-важното, главното отношение в живота. Човекът, който ни гледа от огледалото се нуждае от нашата любов и приемане повече от всеки друг. И въпреки, че това е съвсем разбираемо, обикновено е трудно постижимо, и така личността бива лишена от най-естествените блага.
Ние възприемаме определен образ за себе си още в най-ранно детство, под влиянието на няколко важни фактора.
1. Как са се отнасяли към нас значимите възрастни (родители, настойници).
Тук е важно всичко – до най-малките детайли, които са определяли доминиращото чувство на отношенията към нас. Това могат да бъдат чувства като любов и възхищение, но е възможно да бъдат и гняв и критика. Малкият човек опознава света посредством взаимоотношенията с другите хора. Ако мама и татко (или тези, които ги заместват), обгрижват, прегръщат, способни са да разберат и приемат чувствата на малкото дете, отдават му стойностно необходимото време, не го оставят да се чувства изоставено и изплашено, то, детето е способно да разбере и проумее, че е обичано, че е в безопасност и може да се довери на света. Именно в тези моменти то се учи, как да се отнася със себе си. Да се обича. За съжаление, родителите не съзнават, че да изразят любовта към децата си е първият, най-съществен акт на действие, преди всичко останало. Преди да поучават децата, да наставляват, да наказват. Ако безусловната любов не е била основното, базово чувство в общуването с детето, то неговото отношение и поведение са непредсказуеми напред във времето. Родителите дават пример за подражание и подобно на огледала, децата отразяват, а не поставят началото на любовта. Ако им се дава любов, те я връщат. Ако нищо не им е дадено, те няма какво да върнат. Безусловната любов се отразява безусловно, а условната се връща условно.
При неблагоприятно развитие на събитията, детето усвоява противоположни знания. Ако го критикуват, то се учи да критикува, ако го сравняват, той се учи да сравнява и т.н. Строгостта и категоричността на родителите води до това, че детето започва да се съмнява в тяхната любов. Ако често му се карат и го осъждат за постъпките, в неговите очи то ще е недостатъчно добро за тях, постоянно ще изостава от очакванията на най-близките и скъпи хора. Това ще доведе до формирането на ниска самооценка.
2. Как значимите възрастни са се отнасяли към себе си в периода на детството и какъв модел на подражание са предали.
Още един често срещан феномен е, когато родителите са любящи и удовлетворяват всички потребности и нужди на детето, а себе си забравят.
Този пример, като правило би изглеждал така: "Аз посветих целият си живот на теб, а ти ..." – (можете да продължите фразата сами). По този начин на детето се вменява вина и същевременно му се дава модел на поведение, в който като възрастен ще се жертва и то ще се окаже в същата позиция. Посланията отправени от значимите авторитети (родители, настойници), убедително се превръщат в правила, норми, вярвания. По този начин лесно се сформират отношения подобни на сделка. "Аз ти давам – ти ми даваш". Някои на някого е длъжен. За безусловна любов не може да става и дума. Тези заучени модели на възпитание и подражание, неминуемо се пренасят по-късно в партньорството, в което доминиращите чувства са разрушителни.
3. Как са си взаимодействали родителите в отношенията си спрямо тях самите. Как са се отнасяли те един към друг.
Мислим, че единственото условие за да са успешни децата, е достатъчно просто да бъдат обичани. Това е изключително важно, но далеч не е единствено. На определен етап от своята възраст, детето се идентифицира с всеки от своите родители, по повод на отношенията, които протичат между тях. Например, таткото крещи на майката, а малкото момиченце на подсъзнателно ниво приема, че то е виновно за конфликта и би искало да промени ситуацията, като бъде по-послушно, като се справя с уроците по-добре, като прави пакости, за да привлече внимание или дори като се разболее. Така ще умилостиви родителите си, ще скрепи взаимоотношенията. Може би те ще спрат изведнъж да се карат.
Или мама често повтаря, че татко е "неудачник", а момчето се идентифицира с него. "Щом татко е такъв, то и аз съм такъв". И полът в случая няма особено значение, защото детето се оглежда в отражението на родителя си, като в огледало.
Кои са обстоятелствата в детството, които са понижили нашата самооценка?
Важно е да разгледаме истинската ситуация за нас днес. Да проследим различните пунктове дистанцирано и да отметнем за себе си, каква е истината за нашето детство. Добре би било да направим списък на всеки болезнен детайл, който ни хрумва от спомените. Всеки елемент е важен, всека фраза, казана от значимите възрастни е важна, всяка ситуация, която си спомняме от детството. Тези спомени живеят в нашето безсъзнателно поле и дори и да не им обръщаме внимание, те ни управляват. А рискът да предадем негативният стил на подражание на следващите поколения е голям. Никога не е късно да поемем отговорността за себе си и да променим това, което не ни харесва и което ни пречи. Както се казва: "За да хвърлиш камък, първо е нужно да го вземеш в ръка". Трябва да тръгнем отнякъде. Безброй зрели хора са попаднали в капана на миналото и не могат да се освободят от него. Обвиняват хора и обстоятелства за стари неудачи и провали. Някои упрекват своите родители, за това което са направили или не са направили за тях преди години, търсят извинения, оправдания. Но! Този път не води доникъде. Миналото не може да се промени, може само да се приеме с важните уроци и добития опит, който ни е донесъл. И ето я, най-добрата възможност, която ни се дава сега, независимо от това, дали сме на 20, 40, 60 години – личната отговорност за нас самите и съзнателният избор за промяна. Избирам себе си сега! Избирам да се обичам! Избирам да се уважавам! Моя е единствената отговорност за това, как се грижа за себе си – за своето тяло, за своя дух, мисли, действия... Чрез отношенито ни към нас самите ние ориентираме хората, с които общуваме, показваме им своите граници. Даваме най-добър пример за това, как те да се отнасят с нас. Затова е време за работа. Време за трансформация.
Да опитаме да видим закономерностите между това, което се е случило тогава и отношението ни към самите себе си сега. Хубаво е да направим анализ, да преосмислим поведението си и да обърнем внимание как да пренаредим приоритетите си по лична ценност и важност, да осъзнаем и преценим нагласите, да потърсим подкрепа. Ще възникнат множество въпроси, чиито отговори ще ни насочат към действие и това ще донесе промяната.
Всичко, което ние осъзнаем, и което стане достъпно за нашата логика може да се препрограмира и да се промени от самите нас.
Красимира Граматикова, 2013г.