6 категории самоунищожително поведение, получени от детството
Автоагресията или самоунищожителното поведение може да бъде проявена като злоупотреба с алкохол, наркомания, хазарт, тютюнопушене, склонност към опасни професии и спорт, агресивно поведение, работохолизъм, неправилна употреба на медикаменти, склонност към различни видове операции за „подобряване“ на външния вид, рисково сексуално поведение и т.н. Автоагресивното поведение (саморазрушаващо, насочено срещу себе си), е присъщо на всички ни в една или друга степен: порязваме се с нож, падаме на равно място, попадаме в аварии. Винаги има нарушение на психологическата защита, а причините за тези нарушения са в основата си генетични и социални и се крият в нашето подсъзнание. Формирането и проявата на различни форми на самоунищожително поведение е в голяма степен свързано с определени стилове на родителство.
Ърни Ларсън дава шест вида саморазрушително поведение, заучено от детството:
1. Контролиращи - самовъзприятието им се основава на това, колко могат да направят за обкръжаващите ги, а самите те не умеят да се грижат за себе си. Хората, които биват контролирани от тях пък от друга страна, не могат да растат духовно, а стават напълно зависими. Контролиращите вярват, че знаят най-добре как трябва да живеят другите. Не позволяват на контролираните да бъдат себе си. Изграждат отношения с проблемни хора, и се утвърждават за тяхна сметка, като смятат, че така изпъкват по-добре на общия фон. Така помежду си те развиват съзависими взаимоотношения. Контролиращите не се доверяват дори и на Бог, а самите те се опитват да играят ролята на Бог в живота на слабите хора.
2. Удобните - стараят се да не дразнят никого, нямат способност да декларират своите нужди и затова винаги са в състояние на емоционален глад. Удобните искат да бъдат важни, ценни в средата си, да предсказват и изпълняват желанията на другите хора. Мотото в живота им е: "Мир на всяка цена." Те се грижат за желанията и нуждите на хората, без да се фокусират върху себе си. Трудно им е да отговорят на въпросите: „Какво лично харесваш или какво обичаш, какво искаш, какво желаеш?“
3. Мъчениците - те са научили, че да живеят означава постоянно да страдат, търсят болката, защото това е норма за тях. Когато у мъченикът „нещо“ е добре, той се чувства неудобно. Тези хора подсъзнателно вярват, че колкото повече страдат, толкова са по-близо до Бог. Те смятат, че се смиряват със страдание, но това не е истинско смирение. Колкото повече позволяваме на Бог да види сърцето ни, толкова повече сме в правилната позиция. Често мъчениците влизат в контакт с контролиращи. Един мъченик винаги трябва да страда, а ако това не се случи, тези хора често сами провокират скандали, така че страданията да не спират, а да се засилват. Развиват зависимо поведение. Мъчениците виждат обичайно негативност и безброй поводи за страдание във всичко. Животът на самоправедните всъщност преминава в самоосъждане и бич.
4. Работохолиците - базират самочувствието си на дейности. Крайният резултат не е тяхна основна цел, постоянното движение им е достатъчно. Крайният продукт не е толкова важен, важен е процесът. Те не знаят как да се отпуснат и чувстват вина, когато не правят нищо. Работата се оценява над взаимоотношенията, другите хора се смятат за лентяи, всеки, който работи или служи по-малко от тях ги дразни. Връзката им с Бога е - „Колкото повече служа, толкова повече харесвам Бога“. Службата им е по-важна от Бога.
5. Перфекционистите - основата на тяхната самооценка е недостижима, оценяват ВСИЧКО, базирано на нереален идеал. Мотото им е: „Всичко трябва да е перфектно!“ Съсредоточени са изцяло върху дребните неща. Специалисти са по намиране на грешки. Всичко трябва да бъде безупречно. Възприемат собствените си грешките като поражение. Съсредоточват се изцяло върху недостатъците на другите. Техният принцип е: "Всичко или нищо!", Изпитват пагубен страх от провал. Понякога изглеждат като мързеливи или неинициативни, защото вземат само това, за което са сигурни 120%. Често остават в сянка поради сковаващ страх от неуспех. За тях 99% от късмета не са всичко. Често талантът им остава неразпознат. В отношенията с хората те са недоволни и критични. Трудно им е да приемат хората такива, каквито са. Горди и самоправедни единствено в постиженията си. Това са съвременни фарисеи, които благодарят на Бога, че не са като другите.
6. Степ танцьори - танцьори на докосване - Самочувствието на тези хора се определя от това да са свободни. Те са научени никога да не встъпват в близки отношения. Техният девиз в живота е: „Да бъда свободен!“ Съсредоточени изцяло върху свободата, не успяват да изградят близки отношения. Те обикновено се стремят и имат много контакти, които им помагат да се чувстват значими, но не разбират, че в тези повърхностни отношения всъщност са господари на полуистини. Тези хора не инвестират много във взаимоотношения, поддържат дистанция, егоисти са. Изграждат отношения само с хора, които позволяват да се поддържа дистанция във връзката. В семейството също не създават близост или изобщо не се обвързват с брак. Изпитват трудности в съприкосновение с чувства. Често говорят велики слова, но безсъдържателни и неизпълними. Не поддържат близки отношения и с Бог.
Автор: Виктория Танайлова
