Емоционално изнудване. Истинската дума: страх.

Изнудвачите изграждат своите съзнателни и несъзнавани стратегии върху информацията, която им даваме за предизвикващото страх у нас. Те забелязват от какво бягаме, виждат какво ни нервира, наблюдават кога тялото ни е напрегнато в отговор на някакво преживяване. Не че си водят бележки и активно ни правят досие за по- късна употреба срещу нас - ние абсорбираме това познание за близките до нас хора. При емоционалното изнудване страхът предизвиква трансформация и у изнудвача. Най- просто казано, стрхът на изнудвача, че не получава исканото, толкова се интензифицира, че човекът става като кон с капаци: може да види желаното в най- големи подробности, но не е способен да отмести очите си от целта за достатъчно дълго време, че да забележи как ни засягат действията му.

На този етап информацията, която изнудвачите са събрали за нас в хода на връзката, става амуниция за сключване на сделка, която се подхранва и от двете страни. Условията, които те предлагат, са индивидуално приспособени към нас: прави нещата така, както аз ти казвам, и аз няма (можете сами да попълните празното място):

*да те напусна;

*да се разочаровам от теб;

*да спра да те обичам;

*да ти крещя;

*да ти съсипя живота;

*да те конфронтирам;

*да те уволня.

Каквито и да са подробностите, те ще се оформят, за да съответстват на контурите на страховете, които сме демонстрирали пред тях. В действителност един от най- болезнените аспекти на емоционалното изнудване е, че то нарушава доверието, което ни е позволило да се разкрием и да развием нещо повече от просто повърхностна връзка с изнудвача.

За изнудването са нужни двама

Как точно действа изнудването и защо някои от нас са особено уязвими. Как действа изнудваческата „транзакция“, какво иска, колко и как го получава всяка страна в размяната. Да изследваме психиката на изнудвача: задача, която първоначално изглежда малко обезсърчаваща, защото не всеки изнудвач има един и същ стил или характерови черти – някои са пасивни, други са твърде агресивни. Едни са директни, други са изключително потайни. Някои ни съобщават какви точно ще бъдат последствията, ако ги разочароваме, други подчертават колко много ги караме да страдат. Въпреки това, без значение колко различни изглеждат на повърхността, всички те имат  общи стойностни черти: характеристики, които подхранват манипулативното им поведение. Ще ви покажа как нашите изнудвачи използват МЪГЛАТА и другите си оръжия и ще ви помогна да разберете какво ги ръководи.
Ще покажа как страхът – страхът от раздяла, от промяната, от отхвърлянето, от загубата на властта – е често срещана основа, на която стъпват тези, които стават изнудвачи. За някои тези страхове са вкоренени в дълга история на чувства на тревожност и неадекватност. За други е възможно те да са реакция на по- скорошни несигурност и стресове, подкопали и чувството им за себе си като стабилни , компетентни хора. Ще демонстрирам как потенциалът за изнудване се устремява към небето, когато в живота на изнудвача се натрупат страхове. Ще покажа и какзадействащи събития, например отхвърляне от любовен партньор, загуба на работа, развод, пенсиониране или болест, лесно могат да превърнат някой наш близък в изнудвач. 

Хората, които използват емоционалното  изнудване, съвсем не се събуждат една сутрин, за да си кажат: „Как мога да превърна някого в жертва?“ По-скоро те са лица, за които изнудването е билетът към чувството на сигурност и ръководене на нещата. Без значение колко уверени изглеждат отвън, изнудвачите действат въз основа на висока степен на тревожност.

Когато обачете щракнат с пръсти и ние подскочим, за момента изнудвачите могат да се чувстват властни. Емоционалното изнудване става тяхната защита срещу обидата, болката и страха.

 

Из „Емоционалното изнудване“, Дона Фрейзър и Сюзан Форуърд