Как да се справим с опечалението

"... Не винаги е възможно да опазим децата "на завет" от смъртта."

Всяко действие или забележка, които блокират процеса на опечалението, само може да го затруднят. Например, никога не казвайте на децата, че не бива да плачат или че трябва да се справят, като се проявяват като големи момчета или момичета. Има няколко важни неща, с които трябва да се съобразим и които трябва да не забравяме, когато помагаме на децата да се справят със смъртта по положителен начин.

Първо: Когато дедето преживява смъртта на близък роднина или приятел, или дори на любимото си домашно животно, със сигурност трябва да му помогнете да не изпитва неразумна вина за това.

Малките деца често се чувстват отговорни за събитията, които се случват около тях. По времето на тези ранни години мисленето им е егоцентрично, насочено към тях самите. Те са центърът на своята вселена и чувстват, че със сигурност са причинили случващото се, което е в пряка връзка с тях самите.
За едно дете този начин за смъртта крие голяма опасност. Може да се наложи да изминат години, преди детето да осъзнае, че татко не е починал при автомобилна катастрофа, тъй като то е вдигало прекалено много шум на задната седалка, или пък че баба не е починала, тъй като то  ѝ се било разсърдило и му се приискало къщата ѝ да изгори до основи. Бремето на вината може да е отвратително голямо. Неразумната вина може да се окаже проблем дори след като детето израсте незрелия си начин на мислене.

Второ: Не изключвайте децата от събиранията на семейството или от помените, но не ги насилвайте да участват в тях.

Трето: Позволявайте на детето в игрите открито да изразява страховете и измислиците си.

по Кей Кузма