Как да излекуваме болката от раздялата и да продължим напред
"Да бъдеш красив означава да бъдеш себе си. Не е нужно другите да те приемат. Нужно е ти да приемеш себе си." - Тик Нят Хан
Раздялата никога не е лесна, особено когато става въпрос за дългогодишна връзка. В повечето случаи тя може да е изключително болезнена и трудна за преживяване, сигурно заради това някои наричат раздялата с любим човек „емоционална ампутация”.
Може да се чувствате тъжни и сами, обречени и отчаяни, може да се чувствате така, сякаш губите важна част от себе си. Може да се чувствате ядосани, отхвърлени или предадени.
Добрата новина е, че това няма да продължи вечно - просто ви трябва време, за да излекувате сърцето си и да повярвате в хубавото, което предстои.
"Много пъти това, което възприемаме като грешка или провал, всъщност е дар." - Ришел Е. Гудрич.
Често раздялата е възможност да научите повече за любовта. Ако погледнете по-философски на случващото се - с мисълта, че всичко се случва с причина, ще успеете да мобилизирате силите си и да повярвате, че това изпитание може би е трамплин към нещо много по-голямо и стойностно в живота ви. Често това убеждение е сламката, за която се хващаме, за да не се удавим в мъката от разбитата си връзка.
Болката е велик учител, особено когато става въпрос за емоционални проблеми
Понякога, едва след тежка раздяла, осъзнаваме какво в действителност е любовта и защо тя не трябва да бъде приемана за даденост. Това е урок - шокиращ, болезнен и несправедлив според нас, но все пак урок.
Друг път се чувстваме наранени, предадени и нещастни, но насред цялата тази болка откриваме, че притежаваме силата да се излекуваме и да продължим напред. И това също е урок.
Понякога ние самите вземаме решение да сложим край на връзката си, защото е нездравословна за нас. А това е един от най-важните уроци в живота на всеки - да повярваме, че заслужаваме по-добър живот. Това утвърждаване (в повечето случаи напълно неосъзнато): "Аз заслужавам повече." или "Аз притежавам всичко необходимо, за да продължа напред.", е основата, върху която ще изградим новия си живот.
Изследвания разкриват, че хората, и по-специално жените, се чувстват значително по-щастливи няколко години след развода си.
Няма съмнение, че раздялата може да причини болка. Може да се чувствате така, сякаш черният облак над главата ви никога няма да се разсее. Но точно в този период трябва да си зададете важните въпроси: "Какво мога да направя сега, за да се чувствам добре след шест месеца или след една година? Какво да направя сега, за да съм благодарен след време, че съм взел именно това решение?”...
Мислете за живота си като за приключение, като за история, в която вие насочвате главния герой по маршрути, които ще го отдалечат от страданието и ще го доближат до спокойствието и щастието. Междувременно не забравяйте, че изпитанията и трудностите са поставени на пътя ни с цел - да ни научат как да ги преодолеем, да затвърдят вярата ни, че сме по-силни от тях и да ни помогнат да открием истински стойностните неща и хора в своето житейско приключение.
Търсете нови и интересни преживявания, които предизвикват вашата страст: пътувайте, срещайте се с нови хора, опознавайте нови места, забавлявайте се, спортувайте, помагайте на нуждаещите се, танцувайте и т.н и т.н.
Мислете извън кутията, извън това, което ви подсказват навикът и общоприетите норми - кое е това, което винаги сте искали да направите, но не ви е достигнала смелост? Сега е моментът. Просто го направете.
Това, което ще спечелите от тези вълнуващи нови глави в живота ви, са разширените перспективи - както в когнитивно, така и в емоционално отношение. Тъй като вашият опит се разширява, "кутията", в която са ви поставили досегашните ви преживявания, ще става все по-малка, по-далечна и по-малко значима.
И така, един ден ще се събудите и ще осъзнаете, че болката е останала много, много назад. И въпреки че споменът може все още да горчи, вие вече ще сте други, защото сте излекували сърцето си и имате сили да продължите напред. Точно това е моментът, в който ще бъдете благодарни за решенията, които сте взели и които са ви довели дотук.
"Когато една врата се затваря, друга се отваря - но обикновено толкова дълго плачем пред затворената, че не виждаме колко много други се отварят за нас.” - Александър Бел
Източник:
psychologytoday.com
framar.bg
