Как да разбера кога да прекъсна една връзка?

В контекста на взаимоотношенията терминът дисфункция означава, че дадена връзка буксува - не функционира по здравословен начин. Съществуват обаче различни степени на непълноценност. Понякога с времето една връзка губи чара си, става досадна, отегчителна и се възприема като дисфункционална. Външните стресови фактори също могат да се разглеждат като пораждащи дисфункционалност, ако предизвикват необичайни стереотипи на поведение. Почти всички взаимоотношения преминават през трудни периоди. Това е нормално и следва категорично да се разграничи от непреодолимите проблеми като малтретиране, пристрастеност, физическо или емоционално нараняване. Когато вредата е реална и сериозна, жертвата трябва колкото е възможно по-скоро да се отскубне. Немислимо е да поддържаме вътрешно равновесие, ако сме застрашени физически. Не можем да работим върху промяната и развитието си, щом силите ни са погълнати от грижи за самото оцеляване. Имаме правото и сме длъжни - дори и при най-малка възможност - да си осигурим безопасна обкръжаваща среда. Не е нужно да избираме ролята на жертва, ако съществува някакъв изход. Емоционалната сигурност е също толкова важна, колкото и физическата. Не бихте могли да разгърнете способностите си, когато сте емоционално малтретирани. Ако сте свързани с някой, който ви действа пагубно, престанете да се опитвате да го преобразите, просто си тръгнете. Ако живеете с алкохолик или наркозависим, който няма никакво намерение да се лекува, за вас е по-добре да го напуснете, него и неговата пристрастеност, вместо да се мъчите да го понасяте. Помнете, че единствената грижа на пристрастения е това, към което се е пристрастил. Не бихте могли да бъдете на предна позиция в ценностната му система, освен ако самият той не пожелае да превъзмогне гибелната си зависимост. В такива случаи, за да бъде намесата - „трудната любов" - ефикасна, пристрастилият се трябва да избира между обсебилия го навик и партньора или членовете на семейството. Не е възможно да ги съчетае. Колкото й тежка да е раздялата, в крайна сметка ще се окаже по-малко болезнена, отколкото безнадеждното съжителство. Носите отговорност за вас самите и за уязвимите си деца и сте длъжни да се махнете от подобна съсипваща среда. Помнете, че и за човека, и за животното сигурността е от първостепенно значение. Тя е по-важна от съня, храната или сексуалния контакт. Не допускайте инерцията да надделее, ако има някакъв начин за спасение. Не заслужавате да живеете в непрестанна опасност. А какво да кажем за взаимоотношенията, при които не съществуват чак такива пречки, но въпреки това нещата не вървят? Как да постъпят отегчените и нещастните в една връзка? Как да разберете дали и кога да се ориентирате към раздяла? Най-добрият съвет е да не взимате прибързани решения. Дайте си време и потърсете помощ. Осъзнайте какво не ви достига в съвместния живот и се съсредоточете върху празнотите, които можете да запълните сами. Ако ви липсва себеуважение, най-вероятно е да предявявате неоснователни изисквания към партньора и връзката. В случай, че имате илюзии и нереалистични очаквания по отношение на онова, което контактите с другия биха могли да ви дадат, размислете трезво и не гонете фантазменото,  непостижимото. Не късайте само защото се чувствате отегчени или неудовлетворени, без да сте опитали да се промените. Вие. Нито една връзка не би могла да ви дарява постоянно неземна радост или да ви стимулира. Нито една любов не може да направи за вас това, което вие не желаете да извършите за собствената си личност. А ако напуснете партньора и не се постараете да добиете себеуважение, просто ще повлечете цялата тази тиня със себе си и в нея ще затънат и следващите ви връзки. Помнете, че себеуважението не е въпрос на взаимоотношения, а на индивидуално решение. Учите се и практикувате себеуважение сами, преди да започнете да градите социална интегрираност. Съвместният живот не може да ви направи здрави. Единствено вие сте в състояние да го сторите. Твърде много връзки напразно се разпадат, защото участващите в тях са вкопчени в слабото Его и очакват, че някой друг ще удовлетвори потребностите им. Подобни хора прелитат от партньор на партньор, докато умрат или се научат, че трябва да дават на себе си онова, което търсят. Има и такива, които запазват прекалено дълго нездравословните контакти. Обикновено това са съзависими личности, уловени в клопката на илюзията „мога да променя другия". Те не са способни да съзрат източника на проблема в самите себе си, а биват погълнати и се раздават за човека до тях. Нужно им е да са необходими, да доставят удоволствие и да полагат грижи за околните. И неизменно очакват собствената им промяна да бъде провокирана отнякъде и от някого. 

Помнете, че нищо извън вас самите не ви е подвластно, не бихте могли да промените никого освен себе си. Ако не ви е възможно да добиете и да практикувате себеуважение в рамките на връзката, прекъснете я. Щом поради някаква причина, която не зависи от волята ви, не можете да сте това, което сте, късайте. Опитайте се да си възвърнете свободата без усещане за вина, осъзнайте своя дял от отговорността за порочния кръг и се погрижете за себе си. Не се превръщайте в заложници на болни и обречени взаимоотношения. Ако връзката ви кара да се чувствате физически и емоционално сигурни и ви позволява да еволюирате и да работите върху себе си, запазете я. Когато не ви отнема свободата, не ви възпрепятства да откликвате на своите потребности и желания, запазете я. Ако трудностите и изпитанията са краткотрайни и не произлизат от самата нея, а са плод на външни обстоятелства, запазете я. Щом виждате, че обратът е възможен, не е нереалистичен, запазете я. Упорствайте, докато се уверите, че сте направили всичко, което е по силите ви, и въпреки това връзката си остава дисфункционална. С други думи, запазете я дотогава, докато усетите, че можете да си тръгнете с чиста съвест. Тоест да скъсате и все пак да не се терзаете, а да изпитвате добри чувства по отношение на себе си. 

Запазете я, докато бъдете в състояние да я прекъснете с любов.

 

Сузана Макмахън