1. "Аз ще си отида, а ти ще останеш"

Това кара детето да чувства паника, безпокойство, страх, земята се изплъзва изпод краката му. Надявам се, че никога няма да заплашвате своето дете. Първо се успокойте, а след това се уговорете с детето как ще продължите по-нататък, или как ще се обличате, или какво ще правите – никога не го заплашвайте!

2. "Аз работя заради теб", или "няма да си купя нещо, за да има за теб"

Тези жертви никому не са нужни. Те няма да бъдат оценени от детето, то няма да ви издигне паметник и едва ли ще ви каже благодаря. Първото, което то ще си каже, е "няма нужда". Децата ме бяха попитали – защо работя толкова много. Казах им: "за да имате всичко". Но се осъзнах и им казах: "Работя, защото това ми харесва. Ако искате да видите майка си щастлива и работеща – аз съм такава". Те казаха: "Да, искаме да видим майка си щастлива".

2. "Ти си лош"

Децата възприемат тази фраза буквално – вие го казвате по навик, а то си мисли, че с него нещо не е наред, че при всички в света всичко е наред и единствено с него нещо не е наред, че само то е такова неправилно, недодялано, недостойно за любов, не заслужаващо внимание и че този свят не е за него. Какво трябва да направите, ако сте недоволни от нещо: трябва спокойно да кажете: "Спри. Така повече не бива да правиш, защото..."; или да му кажете: "Аз те обичам, но сега минаваш всякакви граници. Спри".

4. "Ти не си като..."

Това е сравняването – когато сравняваме децата си и успехите им с някой друг. "Я виж – Вася се учи по-добре от теб по математика". В този момент детето ви изобщо не смята да стане по-добро от Вася – точно обратно. То си казва: "Е, щом даже родителите ми не ме обичат, какво значение има тази математика".

Никога и при никакви обстоятелства не сравнявайте своите деца с някого, защото няма критерии, по които да може да се каже, че Вася, който е бил добър по математика, ще стане успешен човек. Факт е, че повечето успешни хора не са били добри в училище, но сравнявалите ги с другите, са загубили. Обичайте децата си такива, каквито са. Само така техните способности ще се усъвършенстват и развиват и те ще намерят своето място в този живот, ще постигнат успехи и ще бъдат щастливи.

5. "Ако направиш това – ще ти купя..."

Това е, когато се опитваме да купим своите деца или да ги мотивираме по подобен начин. Има два вида мотивация – външна: "направи това и аз ще направя това" и вътрешна мотивация, при която творческите хора се мотивират вътрешно: "правя това, защото ми харесва". Като правило именно те постигат повече в живота. Не дръжте детето на къс повод – това не работи, защото така винаги отпред трябва да има примамка, а отзад – ритник. И когато примамката не удовлетворява, се налага да се използва шут. Така цял живот ще трябва някой да ръчка детето ви. Тези, които умеят да се мотивират вътрешно, работят самостоятелно и стават реализирани и успешни.

6. "Умори ли се?"

От какво да се умори – от живота, от играта, от забавленията, от това, че тича? Не го приучавайте да оцелява. Ако детето ви се умори – щe видите това. То или ще заспи на място, или ще се разплаче, за да снеме някакъв стрес – така се уморяват децата. Всичко останало е вашата интерпретация, вашия мироглед – не го окачвайте на врата на своите деца. Те трябва да живеят още дълго и колкото по-енергични са, толкова по-продуктивен и щастлив ще е техния живот.

7. "Той си е такъв – стеснителен"

Питат ме как детето да стане по-комуникативно. Забравете фразата "Той си е стеснителен". Идват родители в непозната за детето обстановка – то се притиска в тях, а те го избутват и казват: "Ами той си е такъв, стеснителен". Всъщност – за разлика от вас, с детето ви всичко е наред. В него работи инстинкта за самосъхранение. В непозната ситуация то се притиска към човека, на когото вярва и оглежда какво става наоколо. Когато се опитвате да го избутате от себе си, вие разрушавате неговото доверие и неговия инстинкт. С него всичко е наред, а за да бъде нестеснително, дайте му възможност да общува с колкото може повече хора и го извеждайте по-често.

 

 

Марина Романенко, психолог