Дошло време малкото момченце да тръгне на училище.
Един прекрасен ден учителката казала:
„Днес ще рисуваме картина!”.
Момченцето грейнало от щастие - то много обичало да рисува. Грабнало кутийката с цветните моливи и се приготвило да рисува - коте, зайче, птичета, кораби и риби - всичко му харесвало.
Но учителката казала:
„Не започвайте още, ще рисуваме цветя.”
Пак широка усмивка огряла лицето на момченцето, то обичало да рисува цветя - пъстри и многоцветни, цели поляни с цветя.
Извадило всички ярки цветове и започнало.
„Почакайте, не започвайте още - казала учителката.
Сега ще ви покажа как се прави това.”
И нарисувала червено цвете със зелено стъбло.
Момченцето погледнало своите шарени цветя, а после цветето на учителката - неговите му харесвали много повече, но въздъхнало дълбоко, обърнало листа и нарисувало червеното цвете, без да каже нищо.
На следващия ден учителката им казала, че ще правят фигурки от пластелин.
Зарадвано момченцето започнало да прави лодка, самолетче и камионче дори.
След малко долетял гласът на учителката:
„Ще правим купа.”
Момченцето смачкало фигурките си на топче и започнало да прави съдове - с всякаква форма и дълбочина.
„Прави се ето така!” - отсякла учителката и им показала една дълбока кръгла купа.
Момченцето погледнало купата на учителката, после своите - те му харесвали много повече, но дълбоко въздъхнало, отново смачкало своите купички и направило дълбоката купа, без да каже нищо.
Много скоро малкото момченце се научило да чака учителката да му покаже кое как се прави и престанало да прави каквото и да било само.
Случило се така, че с родителите си се преместили в
друг град и друго училище.
Още в първия ден учителката казала:
„Днес ще рисуваме картина.”
Момченцето тихо стояло, без да прави нищо и чакало
учителката да покаже какво и как.
Но тя само се разхождала напред-назад и нищо не говорела. Когато минала покрай малкото момченце, тя го попитала:
”Ти не искаш ли да рисуваш?”
„Искам, но какво?”
„Няма да знам, докато не го нарисуваш” - отговорила учителката.
„А как да нарисувам картината? С какви цветове?”
„Както искаш и с каквито пожелаеш цветове.
Ако всички рисувате едно и също нещо с еднакви цветове, аз как ще различа вашите картини?" - попитала учителката.
„Не знам” - свило рамене малкото момченце и започнало да рисува червено цвете със зелено стъбло...