Много е писано и казано по темата за професионално прегаряне или т.нар. Бърнаут. Със следващите редове, аз само НАПОМНЯМ: Да не игнорираме проблема!
Провеждани са и се провеждат обучения и семинари за предотвратяване на прегарянето и укрепване на устойчивостта на стрес в социални, обществени институции – сред служителите на управленски позиции и сред работещите в обслужващите професии – лекари, социални работници, учители и т.н. Отдавна знаем, че това състояние на изтощение би могло да се появи и при домакини, майки в плен на хроничната умора. Всеки един човек би могъл да бъде засегнат от синдрома на бърнаут.
Според мои наблюдения и според публикации, които са широко дискутирани, за съжаление, специалистите в социалната сфера често имат ясно изразен синдром на емоционално прегаряне, а при други синдромът е в етап на формиране.
Необходима е спешна превенция на стреса!!!
ВНИМАНИЕ!
Професионалното прегаряне може да се разпознае по различните симптоми. На телесно ниво може да се прояви като напрежение, главоболие, безсъние. На емоционално ниво – повишена тревожност, гневливост, невротично бързане, депресия, нежелание за работа. Например: "Когато нищо не ви прави щастливи, не искате да общувате с хора, всичко ви дразни... Когато се появяват нереални и преувеличени страхове… Когато, пристигайки у дома, сте завладени от постоянни мисли за работа и е невъзможно да "превключите" на лични и семейни въпроси."
Какво е Бърнаут – Накратко, това е емоционално, умствено и физическо
изтощение.
Как да се предпазим? За какво да внимаваме? Какви могат да бъдат източниците на бърнаут?
Източници на стрес от средата:
Новини, шум, време, безпорядък, забързан начин на живеене – натиск от социума да се изисква повече – от училище, от работа, семейство. Нездравословен хранителен режим поради различни причини – време, средства, навици и т.н., ограничена или изцяло липса на физическа активност, дефицит на сън и пр. Ситуативни могат да бъдат причини – включително инциденти, изпити, чести спешни дейности, спазване на невъзможни срокове. Микро и макро травми – загуби, промени, преместване и т.н.
Интерперсонални източници на стрес: семейни конфликти, конфликти с партньор, приятели, връстници, колеги, началници, и т.н.
Интраперсонални източници на стрес: неспособност за заявяване и отстояване, неумело поставени лични граници, неумение да се казва "не", необходимост от харесване "на всяка цена и от всички", свръхочаквания, свръхкритичност, негативен вътрешен диалог и пр.
Физиологични източници на стрес: физическа травма, заболяване, дефицит на сън, дефицит на хранителни вещества, хормонални проблеми и пр.
ВНИМАНИЕ!
Темата не е за подценяване, така че още веднъж ще повторя някои основни фактори, способстващи състоянието.
1. Ако човек е по-емоционален, по-чувствителен, добросъвестен, свръхотговорен, изпълнителен, самокритичен, емпатиен, склонен към перфекционизъм е по-податлив на прегаряне. Т.е. наличието на определени личностни черти са предиктор;
2. Напрежението и конфликтите в работната среда са друга сериозна опасност;
3. Неудовлетворението от работата и недооценяването на уменията водят към бърнаут;
4. Неразрешените интрапсихични проблеми също.
КАК ДА СИ ПОМОГНЕМ?
ПЪРВО! – Казвам, че първото нещо, което трябва да се направи е, да се осъзнае и признае състоянието и да не се игнорира. Важно е хора в това състояние да не остават сами с проблема (ако забележим промяна в поведението на човекът до нас, да се опитаме внимателно и по подходящ начин да го насочим да потърси помощ, да поговори с близки или още по-добре да се консултира със специалист).
Ако става дума за нас самите, да бъдем отговорни към здравето си – да осъзнаем и признаем състоянието си, да споделим как се чувстваме с приближените, да потърсим помощ.
ВТОРО! – Физическата активност е важна, каквато и да е тя, защото – чрез движението се освобождава прекомерното натрупано нервно напрежение и се разтоварва стресовата енергия.
ТРЕТО! – Релаксиращи техники. – Коремно и успокояващо дишане, мускулна релаксация, визуализация, медитация и пр. – Материали са налични в група @Диалози на открито.
ЧЕТВЪРТО! – Да се активират интереси извън професионалната сфера – да се отдели време за онези дейности, които носят радост, това могат да бъдат комуникация със семейството и приятелите, хобита, пътуване и други подобни.
ПЕТО! – Освен това, ако човек е фиксиран върху работата и не вижда друг смисъл в живота си, тогава той е по-податлив на стрес. Затова е важно да разшири кръга си от интереси – да се опита да внесе разнообразие в дейността си, обмяна на опит също.
ШЕСТО! – Добре би било човекът да започне да се учи да слуша себе си и да чува и усеща сигналите на тялото, да разпознава нуждите си – да се учи на себерефлексия, да се научи също периодично да оценява удовлетвореността от живота си, като прави необходимите промени в професионалните и житейските стереотипи.
СЕДМО! – Да се научи да се грижи за себе си, за своето фиизическо, емоционално, ментално и духовно здраве – стъпка по стъпка, докато стане устойчив процеса, докато се формират основно полезни навици, а оттам се подобри и живеенето.
Библиография:
1. Каплан, Г. Клиническая психиатрия, Москва, 2002
2. Хаджийски,М. Теория и практика на психологическото консултиране. В.Търново Фабер, 2014
3. Кр. Граматикова, Психодиагностика при тревожни и депресивни състояния, 2017