10 предписания за работа с деца от Кей Доунли

10 ПРЕДПИСАНИЯ ЗА РАБОТА С ДЕЦА ОТ КЕЙ ДОУНЛИ

Алтернативната грижа за деца поражда потребността от съответния адекватен подход. Основен принцип в работата на възпитателя е да може да приеме детето такова, каквото е, да уважава неговата личност на човешко същество, да не го възприема като жертва, пациент, търсещ помощ, уязвим и пр. Човекът, който полага грижи за детето може да бъде наставник, може да бъде близък, свещеник, учител, друг професионалист и пр. 


1.Избягвайте клишета при разговор с децата. Децата разпознават клишетата и когато ги използвате, това  просто им подсказва, че Вие наистина сте човек, който не знае как да разговаря с тях. Едни от най-типичните изтъркани фрази, които използват възрастните при работата си с деца са проучващите въпроси като “Обичаш ли училището? В кой клас си?” Никога не започвайте разговор с дете по този начин. Когато наистина опознаете детето, евентуално такива въпроси могат да се окажат подходящи, но не и като предварителна маневра. Най-подходящият начин за започване на диалог с едно дете е размяната на малко любезности, като “Здравей!”, “Радвам се да се запозная с теб” и продължете така за момент. На децата им допада повече идеята за постепенно опознаване, отколкото това да бъдат физически и психически затруднени от това огромно нещо, което се нахвърля върху тях и започва да изучава най-скритите им мисли. Използвайте времето си. Никога не може да сте сигурни, дали сте попаднали на много срамежливо и затворвно в себе си дете или някое агресивно дете.

 

2.Приемете, че всяко дете, с което ще работите смята, че никой не го разбира или му отговаря правилно. Имам предвид специално децата на обществена грижа, всички които са изоставени от родителите си. Също при много от случаите те са загубили последователно и възпитателите от специалните домове или осиновителите си. В процеса на работа с детето може да установите,че  някой много способен и чувствителен човек му е помогнал да разбере какво се е случило. По-сигурно е  да се предположи, че никой не е разбрал адекватно задълбочените и често объркани мисли на детето.


3. Разберете от самото начало, че загрижените деца са били наранени, някоя част от тях разрушена. Никога не приемайте, че защото някой представя това дете като ненаранявано или незасегнато, то това е наистина така. Много често с детето са се занимавали невъзприемчиви хора. Може би точно това дете е успяло завидно да се приспособи към трудни и мъчителни условия. Като правило обаче е това, че винаги има разрушени късчета от нечия недовършена работа. Ако осъзнаете това, няма да бъдете ужасени или извън равновесие например, шест месеца по-късно, когато някой Ви каже: ” Знаеш ли, има нещо странно при това дете. Не е точно това, което бих нарекъл нормално".

 

4. Запомнете, че при работата си с едно дете Вашата основна задача е да узнаете как детето  вижда само себе си и как приема ситуацията, в която е . Ако не знаете какво наистина става вътре в него, Вие не ще можете да го представите справедливо или достоверно на персонала, обслужващ даденият дом или на потенциалните му осиновители. Това не е просто да знаеш къде се намира детето за собствено удовлетворение. Трябва да сте готови да предадете разбирането си на други хора. Това не се постига лесно.

 

5. Разработете специфични техники, които да Ви помагат при общуването с децата. Децата обикновено не се интересуват само от вербализиране на нещата, като комуникативно средство.

Те притежават много други възможности и Вие трябва да откриете кои са те, за да можете също да ги използвате.

 

6. Бъдете готови да станете надеждна, предсказуема и постоянна част от детските преживявания. Не може просто да се отбиете в понеделник и да  кажете “Ще дойда да те видя по някое време”. Неясното обещание на “социалния работник” за връщане в детския живот обикновено означава отбягване на детето няколко седмици и след това отново навестяване. Това просто не работи и всъщност руши. По този начин препотвърждавате вече известното на детето, че на възрастните не може да се разчита, че те са непредсказуеми и неразбираеми. Трябва да рагулирате вашия контакт. Повечето социални работници казват “Наистина бих искал, но нямам това време”. Това е извъртане на въпроса, защото да се регулират контактите е възможно, дори когато има големи интервали между посещенията. Предскасзуемостта е много важна за детето. Ако се ангажирате, тогава спазете този ангажимент.( Наистина го спазвайте, дори и да Ви се прекърши гърба!) Ако, по някяква причина, не можете да спазите уговорката за среща, важно е да обясните причините за това директно на детето. Познавам работници, стигали до изпращане на телеграма на детето, с което не са могли да се свържат по телефона. Толкова силно е било чувството им за отговорност.

 

7.Запомнете, че опитът на всяко дете е уникален. Пагубно е да се помага "по регламент" на всяко дете, да бъдат прилагани общовалидни формули и правила как то да се справя с живота си. Не може да започнете с презумпцията, че тъй като сте работили успешно с едно или две деца, изоставени  от родителите си, то така ще е с вяко едно дете. Определено може да научите нещо от една ситуация и да го приложите в друга. Но! Помнете, че работите с индивидуалности. Подвеждащо приличащите си ситуации имат различно значение за различните деца.

 

8. В процеса на работа с детето трябва да му помогнете да развие така наречената “прикриваща версия”. Това не е много добра фраза, защото някои хора смятят, че имам предвид прикриване на нещо, но не е така. Вярвам, че детето трябва да има ясно, разбираемо, приемливо обяснение за обстоятелствата около него, което да използва както и когато му е удобно. Например, когато отива да учи в ново училище, детето ще се среща с много непознати деца, ще се сприятелявя с тях, ще се среща със съседите. Ще му се задават въпроси за самия него и е много важно детето да има социално приемливо и логично обеснение за това, кой е и защо е в това положение. Твърде често неквалифицираните работници не оценяват колко важно е това и не помагат на детето да си съчини прикриваща история за обществена консумация. Без тази помощ детето е оставено да използва собствената си хитрост и често стига до фалшификации. Детето започва да си измисля, когато не е достатъчно сигурно как хората ще възприемат действителните факти за положението, в което е. Веднъж "хванато", че си измисля, мигновено в обкръжението ще получи репутация на разказвач на дълги истории или още по-лошото - лъжец.

 

9. Винаги отдавайте себе си на това, което наричам многолична или комплексна картина на детето. Помнете, че няма истински начин за разбиране или "вмъкване в кожата" на детето. Всеки човек, контактуващ с детето ще има малко по-различно виждане и уникално преживяване. Някои ще са ентусиазирани относно детето, други няма да могат да го понесат. Това, което търсите Вие е комбинация от всички тези разбирания, защото някъде там се крие истината. Някъде между всички вариращи виждания за детето ще е и начина, по който ще го възприемат неговите потенциални осиновители. Така че е много важно да развиете този тип чувствителност и съзнание.

 

10. Запомнете още от самото начало на работата си, че Вие сте задължени да представите пред грижещите се за детето - били те персоналът на съответния дом или семейства-осиновители - историята на детето по най--достоверният начин. Може би си мислите, че това е очевидно и че ненужно се повтарям, като наблягам на това. Мисля обаче, че е нужно повтаряне, защото много социални работници смятат, че се отнасят твърде несправедливо към детето, като разкажат цялата и злощастна история, и че единственият начин да запазят детето е да скрият определени факти. Това са обикновено факти, които социалният работник намира за тъжни или противни  и се скриват, защото се смята, че това ще даде на детето по-голям шанс в живота, по-голяма възможност за осиновяване, по-лесно приспособяване. Неизменно тези неща ще излезат наяве и ще създават проблеми и трудности за детето и хората, които се грижат за него. Това е болна тема за повечето работещи в социалните домове, но изисква адекватно и отговорно отношение.


Сподели