Ще разберем природата на тревожността, ако разясним не само какво е тя, но и какво не е.

Например тревожността се отличава от страха по няколко признака.

Когато се страхувате, страхът ви обикновено е насочен към някакъв конкретен, външен обект или ситуация. Събитието, от което се страхувате е в границите на възможното. Може да се боите, че няма да се вместите в крайния срок, че ще се провалите на изпита, че няма да можете да си платите сметките или ще бъдете отхвърлен от някой, на когото искате да се харесате.

Страхът може да е съпътстван от внезапен прилив на адреналин, мисли за непосредствената опасност и непреодолимо желание да избягате.

От друга страна, когато изпитвате тревожност, често не сте в състояние да конкретизиратеза какво сте тревожни. Фокусът на тревожността е по-скоро вътрешен, отколкото външен. Изглежда тя е реакция на смътна, далечна или дори неустановена опасност. Може да се тревожите да „не изгубите контрол“ над себе си или над ситуацията. Или да изпитвате смътна тревожност, че „ще се случи нещо лошо“.

Тревожността засяга цялата ви същност. Тя е физиологична, поведенческа и психологична реакция едновременно.

· На физиологично равнище тревожността може да включва телесни реакции като ускорен пулс, мускулно напрежение, гадене, сухота в устата или потене.

· На поведенческо ниво тя може да саботира способността ви да действате, да се изразите или да се справяте с определени всекидневни ситуации.

· От психологичнна гледна точка тревожността е субективно състояние на боязън и безпокойство. В най-крайната си форма тя може да ви накара да се чувствате откъснати от себе си и да се страхувате, че ще умрете или че полудявате.

! Фактът,

че тревожността може да ви въздейства на физиологично, поведенческо и психологично равнище, е важен за опитите ви да се възстановите.

Пълната програма за възстановяване от тревожността трябва да действа и на трите нива, за да:

· понижи физиологичната реактивност

· елиминира отбягващото поведение

· промени субективните интерпретации (или вътрешният монолог), които поддържат състоянието на опасения и безпокойство.

Тревожността може да се проявява под различни форми и с различни нива на интензивност. Тя може да варира по сила от обикновен пристъп на безпокойство до истински пристъп на паника, белязан от сърцебиене, дезориентация и ужас. Тревожност, която не е свързана с никаква конкретна ситуация, която се появява като гръм от ясно небе, се нарича „спонтанна тревожност“ или, в по-тежките случаи - „спонтанен пристъп на паника“. Разликата между епизод на спонтанна тревожност и спонтанен пристъп на паника може да се определи по това дали изпитвате четири или повече от следните симптоми едновременно.

Наличието на четири или повече симптома говори за пристъп на паника:

· недостиг на въздух

· сърцебиене (ускорен или неравномерен пулс)

· по-леко или по-силно треперене

· потене

· задушаване

· гадене или стомашен дискомфорт

· изтръпване

· скованост

· световъртеж или нестабилност

· чувство за откъснатост или отделеност от себе си

· топли и студени вълни

· страх, че умираш

· страх, че полудяваш или губиш контрол

Ако тревожността ви възниква само в отговор на конкретна ситуация, тя се нарича ситуационна или фобийна тревожност.

Ситуационната тревожност се различава от ежедневния страх по това, че обикновено е прекомерна или нереалистична. Ако изпитвате прекомерни опасения по отношение на шофирането по магистрали, ходенето на лекар или конфронтирането с партньора ви, това може да се определи като ситуационна тревожност. Ситуационната тревожност става фобийна, когато започнете да отбягвате ситуацията: ако напълно спрете да шофирате по магистрали, да ходите на лекар или да се конфронтирате с партньора си. С други думи, фобийната тревожност е ситуационна тревожност, която включва последователно избягване на ситуацията.

Често тревожността може да бъде предизвикана само от мисълта за дадена ситуация. Когато се притеснявате какво ще се случи, когато или ако ви се наложи да се изправите пред своите фобийни ситуации, вие изпитвате т.нар. предварителна тревожност. В по-леките си форми предварителната тревожност е неотличима от обикновената „тревога“. Но понякога предварителната тревожност е достатъчно силна, за да бъде наречена предварителна паника.

Съществува съществена разлика между спонтанната тревожност (или паника) и предварителната тревожност (или паника). Спонтанната тревожност обикновено идва като гръм от ясно небе, много бързо се покачва до високо ниво и после постепенно отшумява. Пикът обикновено се достига за около пет минути, последван от постепенен период на отпускане, продължаващ час или повече.

Предварителната тревожност, от друга страна, обикновено набира скорост по-постепенно в резултат на насърчаване или мислене за опасна ситуация и после обикновено бързо преминава. Може да се „побъркате от тревога“ за нещо в продължение на час или повече и после да се отърсите от тревогата, намирайки нещо друго, към което да насочите мислите си.

Тревожността е неизбежна част от живота на съвременното общество. Важно е да разберем, че във всекидневието възникват множество ситуации, при които е уместно и логично да реагираме с известна тревожност. Ако не изпитвате никаква тревога като реакция на всекидневните предизвикателства, свързани със загуба или провал, нещо не е наред.

! Ако включите спорта, дихателните умения, релаксацията и добрите хранителни навици във всекидневния си живот и обръщате внимание на вътрешния монолог, погрешните убеждения, чувствата, себеутвърждаването и себеуважението, това ще направи живота ви балансиран и не толкова тревожен независимо от природата и обхвата на тревожността, с която се борите.

По материали от книгата на Едмънд Борн "Да се справим с тревожността и фобиите"