Опрощението е ключът към излекуването на вината. Признайте я на глас.
Чувството за вина може да е като неприятно бодване. Начинът, по който казвате на себе си, че постъпките ви не са в съгласие със собствения ви морален кодекс. Усещането за вина може да окуражи преразглеждането на постъпките до степен на опрощение и ново начало.
Физическите усещания на чувството за вина са:
Въпросите, които трябва да си зададете са:
За да не се удави в нея, човек се нуждае от механизми за отработване на вината.
Ако се признае пред някого вината, това може да е от голяма полза.
Трябва да я изречете на глас.Това означава, че има възможност за опрощение. Независими дали човек си прощава сам или то идва от свещеник, психотерапевт, приятел, опрощението е ключът към излекуването на вината.
Ако сте пропуснали целта, значи сте се престрували, че сте по-незначителни личности, отколкото всъщност сте. Ако сте затъвали в някой тъжен брак или безперспективна работа, значи ви е липсвало себеуважение. Правили сте каквото трябва, но не за когото трябва.
Човекът, когото най-много сте предавали, сте били самите вие.
Невротично виновните хора имат ниско самоуважение и са склонни да се самообвиняват за всичко, което се случва около тях. Необходимо е да се различава онова, което наистина е във ваша власт и да приемате това, което е извън нея.
Франсис Уилкс, "Нова психология на чувствата”.