Чувството за вина - вътрешен противник
Опрощението е ключът към излекуването на вината. Признайте я на глас.
Чувството за вина може да е като неприятно бодване. Начинът, по който казвате на себе си, че постъпките ви не са в съгласие със собствения ви морален кодекс. Усещането за вина може да окуражи преразглеждането на постъпките до степен на опрощение и ново начало.
Физическите усещания на чувството за вина са:
- Усещане за болезнено гадене в стомаха.
- Кършене на ръцете.
- Навеждане на главата.
- Избягване на погледа.
- Пронизваща горчивина.
Въпросите, които трябва да си зададете са:
- Отговорен ли съм за тази ситуация? Защо съм отговорен?
- Кой морален кодекс или система от убеждения съм престъпил/а, за да се чувствам толкова виновен/а?
- Мога ли да променя някое от тези убеждения?
- Мога ли да променя действията си в бъдеще?
- Как мога да поправя грешката си (по начин, който да не донесе повече вреда)?
За да не се удави в нея, човек се нуждае от механизми за отработване на вината.
Ако се признае пред някого вината, това може да е от голяма полза.
Трябва да я изречете на глас.Това означава, че има възможност за опрощение. Независими дали човек си прощава сам или то идва от свещеник, психотерапевт, приятел, опрощението е ключът към излекуването на вината.
Ако сте пропуснали целта, значи сте се престрували, че сте по-незначителни личности, отколкото всъщност сте. Ако сте затъвали в някой тъжен брак или безперспективна работа, значи ви е липсвало себеуважение. Правили сте каквото трябва, но не за когото трябва.
Човекът, когото най-много сте предавали, сте били самите вие.
Невротично виновните хора имат ниско самоуважение и са склонни да се самообвиняват за всичко, което се случва около тях. Необходимо е да се различава онова, което наистина е във ваша власт и да приемате това, което е извън нея.
Франсис Уилкс, "Нова психология на чувствата”.
