Слепият кон

В един град живял богат търговец. Веднъж той трябвало да отиде по търговските си работи на панаир. Търговецът имал много добър кон и с него ходел навсякъде. Като се връщал от панаира с пълни дисаги с жълтици, трябвало да мине през една гора. Там го нападнали разбойници и сигурно щели да го убият и да му вземат всичките жълтици, ако не бил конят му. Той с такава сила се впуснал да бяга, че както казват, сякаш за един миг достигнали дома на търговеца. От радост и благодарност човекът се заклел, че никога няма да забрави кончето си и че до края на живота му ще го държи при себе си и ще го храни добре.
Конят спасил господаря си от голяма беда, но от силното тичане започнал да куца и по-късно ослепял. Той не можел повече да работи. По едно време търговецът започнал да се мръщи - конят само ядял, а не работел. Заповядал да му дават все по-малко да яде, а най-сетне и това му се видяло много, изпъдил го на улицата и заключил вратата. Било през зимата. Времето било много студено, имало снежна буря, цяла нощ конят стоял с наведена глава пред вратата и чакал да го пуснат да влезе вътре. Гладен, жаден, измръзнал, той не се отдалечавал от мястото си. После явно разбрал, че няма да му отворят и полека - лека тръгнал из улиците. Слепият кон с наведена глава миришел ту земята, ту стените, за да намери нещичко за хапване, но навсякъде имало само дълбок сняг. Горкият кон едвам се довлякъл до площада. Сред площада имало стълба с камбана. В този град съществувал стар обичай - ако някой имал нужда от нещо или му се случвало нещастие, идвал и започвал да удря камбаната. Тогава се събирали хората и решавали какво да се прави с просителя. Конят стигнал при стълба, дръпнал с уста въжето на камбаната и от глад започнал да го дъвче. Като дръпвал въжето, камбаната издрънквала с висок, протяжен звук. Събрали се старейшините и познали чий е коня. Изпратили да извикат господаря му. Разказали му как конят несъзнателно чрез камбаната им открил нещастието си.
Засрамил се търговецът, станало му мъчно за бедното конче. Признал си пред хората, че наистина от скъперничество е изпъдил животното. Обещал да го прибере и да го храни до смъртта му.
За да си спомнят по-често, че Бог е заповядал да бъдем милостиви и към животните, хората от този град издълбали на камък следната картина: в зимна нощ самотен кон дърпа въжето на камбаната. 

Отдолу поставили следните думи от Светото писание: "Праведният има милост към животните, а нечестивият е жесток към тях."

И сложили този камък на площада при стълба за поучение на хората.

 

                                                                                                        

Източник: За да бъдем по-добри, Из "Духовна обнова"