Елен и ловец

Един огромен елен се оглеждал в бистрата вода на едно изворче. „Какви ужасни крака имам. Затова пък рогата ми са разкошни. Това са най - хубавите рога, които някога е имал някой елен в нашата гора. 

Те са силни, разклонени и имат здрави шипове.“ Докато се разглеждал, чул тихо изпукване в близкия храсталак. Обърнал се изплашено и видял ловец на кон, който го заплашвал с копието си. Веднага побягнал в гората. Дърветата все повече се сгъстявали, докато накрая еленът се оплел с рогата си в клоните на едно дърво и безпомощно зачакал ловеца да се приближи. 

Задъхан си казал: 

„Това, което смятах за грозно и маловажно, можеше да ме спаси“.