Дали преживяваме или наблюдаваме изкуствено създадени, драматично усилени чувства: обида, болка, гняв? Възможно ли е това? Напълно е възможно.

Имат ли добри страни игрите? 

Влагайки посвоему драматичност, ние проявяваме своята дарба, позабравен артистизъм и доста усърдие. Игрите, дори и престорени, действат на отношенията като възходящ емоционален преживелищен акт, добавят разнообразие и пикантност и така лесно ни увличат.

Какви са ползите от игрите? 

Игрите са ни помагали да получим внимание в детството. В игрите сме приемали различни роли – на жертви, на преследвачи или спасители. Изборът е определял нашата представа за себе си, представата за хората около нас, представата за света. Това е резултат от съчетанието на нашите особености с условията на живот, които сме имали в детството. Играта е творчески процес на изобретателното малко дете и следва да се признае нейната ценност. Игрите ни дават чувство на стабилност, те са основани на манипулация, чрез тях ние управляваме потока от внимание на обкръжението. Когато обектът (партньорът) е намерен, и неговите слаби места са открити, дори можем да сме отговорни за емоционалното му равновесие в  спектакъл по наш сценарии.

Ерик Берн (америк. психолог, създател на теорията наречена Транзакционнен анализ),  казва, че основата на брака (партньорството), се явява тайният договор между две деца (нашите детски его – състояния), т.е. контракт по сценарии, а сред потенциалните претенденти, се търси този, който ще заеме главната роля в сценария, който ще доминира.

Близки отношения или безсъзнателни игри?

Близостта се проявява тогава, когато споделяме с партньора нашите най-дълбоки чувства и желания, без никаква цензура. В близостта няма скрити послания.

Външното проявление на поведението съвпада с вътрешното състояние на човека. В близките отношения преживяването на чувствата протичат естествено и те са цялостни, завършени, пълни.

Дълбочината на близостта определя степента на интензивност на преживяванията. В близките (съзнателни) отношения има обмен както на позитивни, така и на негативни форми на внимание. Но в това внимание няма игнориране като по дефиниция, близостта представлява обмяна на автентични желания и чувства.

Близостта не може да се програмира, тя се явява най-непредсказуемата от всички прийоми за структуриране на време – отношение – разстояние. Образът, на детското его-състояние, който участва в процеса на близост е най-рисковият компонент в общуването с партньора.

В някои случаи заблудата измамно замества чувството за близост. Тогава чувствата, които изпитват двамата партньори в играта, не способстват за разрешаване на каквато и да е ситуация на конфликт или просто затруднение. Обикновено "актьорите" изпитват неудовлетвореност и се дистанцират.

В игрите отговорността за резултатите се възлага на "другия партньор", а в близките отношения, всеки поема своята отговорност.

Безсъзнателните игри.

Разходите в игровото поведение не са никак малко. Ние изкуствено игнорираме, ограничаваме необходимото от своята природа и засилваме, увеличаваме друго. Губим, разбира се немалко от естествените си преживявания и чувства, изгубваме радостта и компенсираме с илюзията на играта. В детството това поведение е оправдано, но игрите плавно преминават в живота ни на възрастни и съвсем незабележимо за нас се установяват като навици.

Проблемите настъпват, когато с всеки нов бунт в игрите укрепват убежденията ни, и здраво ни държат в коловоза. Така ние чувствително загубваме контрола над живота си и става невъзможно да разделим радостта от успеха, истинското от фалшивото. Освен, че се губи много енергия за обслужването на игрите, това, в крайна сметка води до фонова неудовлетвореност, раздразнителност, тъга, умора и стрес. В игрите, ние частично игнорираме личността на другия. Следователно той остава дистанциран от нас и далечен, а ние тъжим без близък приятел. Така преживяваме празнота.

Игрите водят към разочарование. Ние получаваме внимание, но не и удовлетворение. Чувстваме, че партньорът ни не се разкрива. Усещаме несправедливото отношение. Отново и отново чакаме от другия да ни даде накрая това, което ни е нужно, но това така и не се случва. Ситуацията е в застой и отива към финална развръзка.

Какво можем да  променим? 

На първо време е необходимо да опитаме да понижим степента на риск в игрите. В някои случаи, това е свързано само с преживяване на неприятни чувства, в  други случаи може да се стигне до материални загуби, лоша репутация и пр. 

Да се проследи степента на риск при игрите е възможно, като сверим своето поведение спрямо това на обкръжението. Доколко сме склонни да поемаме рискове? Да се разкрием? Как изглеждат отстрани нашите игри? 

Всеки от нас разполага със свой набор от привични игри, чрез игрите може да разберем повече за себе си, да разберем своето минало. Играта показва естественото проявление в начина ни на живот, културата на семейството, примерът, историята.

Промените са трудни. 

Игрите, с които сме свикнали, поддържат равновесието на психиката. Това е "надеждна" стабилност. Ще бъде ли "страшно" и тревожно да се прекрачи към нов начин на живот? 

Освобождаването от игрите, води към автономност, и свободата да взимаме сами решения и да носим отговорност за тях. 

Да строим нови отношения искрени и открити, да се договаряме с хората, а не да ги манипулираме. Да разберем благодатта на автентичните взаимоотношения. Да се осмелим. 

Добре е да знаем, че с колкото по-значими хора за нас преминаваме през процеса, толкова повече болка е възможно да получим.

Искаме ли промяната? 

Това е еднолично решение, избор на всеки. Физически е невъзможно да се избавим напълно от игрите, а не е и необходимо. Струва си да се опитаме да върнем стойността на живеенето, въпреки ясното разбиране, че ни предстои усилена работа.

Психологията трудно, но успешно се опитва да обхване цялото разнообразие на нашия живот. 

Идеята на игрите, разработени през призмата на транзакционния анализ. Транзакционния анализ е терапия на взаимодействието, основана на схващането, че решенията, които хората вземат в настоящето, се основават на предпоставки от миналото, които в предишен момент може да са били необходими за оцеляването, но в настоящия момент вече не са валидни. Транзакционният анализ се фокусира върху предписания, ранни решения, ласки, игри, изнудване, жизнени сценарии и преразгледани решения. Децата израстват с определени родителски послания (предписания), дадени им както вербално, така и невербално. Ранните решения целят получаването на родителското внимание. Игрите, (които са последователности от бъдещи транзакции с предвидим резултат и някаква отплата), се развиват като начин за подкрепяне на ранните решения на човека, по-късно във времето "оправдаващи" основните му решения. Чрез този анализ, той се учи да идентифицира функционирането на своите его състояния, така че да може съзнателно да избере, как да действа в актуалната ситуация. Научавайки се да отхвърля деструктивната част на игрите, той се научава да отхвърля деструктивните действия, оформящи негативни сценарии. В резултат на това, човек се изпълва с надежда, отворен е да изследва, да поема отговорност и се чувства удовлетворен и спокоен.

Смисълът на усилената работа, която ни очаква, е да разтоварим от нас остарелите схеми, да вървим  към самопознание, да сме по-прозорливи и разбиращи към хората около нас. 

Основната цел е да преминем от страха и манипулацията към доверие, грижа и сътрудничество. 

Красимира Граматикова, 2013г.