Емоционална зависимост или зависимост от любов – така се нарича психологическата зависимост от друг човек. Основна черта на това отношение се явява сливането, когато няма отчетливи ясни граници, когато не съществува "аз", а само "ние", когато отношенията се градят на повишеният интерес и потребности на другия човек (партньор).

Първоначално формирането на тази емоционална зависимост настъпва още в ранно детство, когато бебето преживява симбиотичното сливане с майката. Обичайните отклонения на този стадии са плод на недостатъчният емоционален отклик на майката, спрямо нужните потребности на детето. Емоционалната празнота във връзката, хладните отношения могат да станат причина за формиране на различен тип зависимост в зряла възраст, включително и емоционална.

Понятието "зависимост в семейството" е жестока взаимозависима структура, която в детството си ние преживяваме не по свое желание. В такава "система" са на лице ясно очертани роли, като основните са: Покровител и Зависим. Под зависим ние разбираме не непременно алкохолна или наркотична зависимост, възможно е да е човек – работохолик, кариерист, който с повтарящите си действия получава удовлетворение, удоволствие.

Покровител (често е жената в семейството): Характерно е да контролира, да разпорежда, да бъде взискателен към себе си и околните, да разпределя останалите роли в семейството. Покровителят винаги знае от какво имат нужда останалите членове от групата, как трябва да се държат, какво искат. Той дава оценки за всичко, съди всеки по своя преценка, която е единствена и  "правилна". Доминиращите чувства, които изпитва покровителя са гняв, яд, раздразнение.

Тези чувства му помагат да пренесе отговорността за собствените си неуспехи върху членовете от семейството и най-вече върху Зависимия. Обикновено на главата на покровителя е поставен трънливият венец на мъченик, а в семейството има установен ред, като "мама (татко) всичко ще решат и направят, както трябва". Често в такива дисфункционални семейства се пораждат оплаквания като: хипертония, стенокардия, мигрена, невроза, ранно остаряване, фригидност и пр.

Зависим Изходът от проблема на зависимост и неговото решение може да се случи, ако човекът се отклони от отговорността, която поема в семейството. Външното проявление на чувствата на зависимият са: ярост, гняв, раздразнение, а дълбоко в себе си човекът изпитва вина и срам за своята слабост, малоценност, самотност. Чувствата се вихрят в кръг: "Аз съм зависим, просто защото съм такъв, такъв съм, защото съм зависим". Бягството от този цикъл изглежда невъзможно. Изгодата или вторичната полза за човек в ролята на зависим е – образ на болен, безполезен, окайван. Изгода за семейството също има, има виновник, който е причина за всички беди и проблеми в дома. Последствията от такива роли могат да бъдат изключително печални: психози, поражения на нервната система, деградация на личността, язва, цироза и по правило ранна смърт.

Първоизточник – Семейната ситуация и позицията, в която е поставен членът на семейството, в ролята на зависим още с раждането си. Доминиращите чувства са силно негативни и се поражда фиксация, която е причина за поява на задръжки в хармоничното развитие на личността.

Признаци за емоционално зависимо семейство:

Стpaдaниe – това е обидно, но свойствено за нашата култура явление. Когато страдаш не изпитваш необходимост да действаш и да се развиваш, самото страдание се възприема като действие. Парадоксално е, но вследствие на психотерапия, човек може да се избави от това чувство, което поражда невероятна пустота в живота, която с нищо не може да се запълни. Умението да се наслаждаваш на живота става непосилна задача, чувството да си щастлив е недостижимо. Човек, който живее в зависимо семейство използва механизми, чрез които за да достигне "комфорт", трябва да се чувства нужен, търсен, незаменим. Страхът да се преживее като непотребен и отхвърлен го провокират към манипулативни действия, а психиката на емоционално зависимият човек винаги може да намери оправдание за неетичните постъпки и действия.

Нapyшаване на  гpaниците – намесата на родителите в живота на подрастващите деца, успешно разрушават качества, като самостоятелност и автономност. Непоносимият страх на родителя да изгуби контрол над детето, често води до инфантилност при подрастващия, до невъзможност да създава близки отношения, трудност в реализацията на личния потенциал, неуспехи в професията и пр. Случва се така, че именно нездравата привързаност на родителите към детето го повеждат към наркотична, алкохолна, интернет и други форми на зависимост. Разбира се, нито един родител няма да заяви, че желае да види своето дете алкохолик или наркозависим, но неосъзнатата потребност в личната значимост на майката (бащата) в живота на детето и тоталният контрол върху него води до различни форми на зависимост.

Тотален контрол – за пример могат да бъдат взаимоотношенията между деца и силно взискателни родители. Изискващите родители могат да упрекват децата си за неуспехи и неудачи, като подхранват по този начин инфантилността в тях. Децата от своя страна осъзнават, че са живот и смисъл на своите родители и използват тяхната привързаност, като по този начин обезпечават имиджа си на безпомощни и слаби.

В близките емоционално зависими отношения, когато съществува тотален контрол от страна на партньора, винаги последствията са силно деструктивни: скандали, взаимни обвинения, заплахи.

Значимият член от семейството – семейната въртележка се движи така: например, значимият член е много специален, заема изключителна позиция и получава специално внимание – може да е мъж, чието обичайно завръщане жена му чака часове усърдно пред вратата всеки ден, може да е дете – любимецът на баба и дядо, бащата – пред който скланят глави всички от семейството. Емоционално зависимият човек черпи енергия и ресурси за да получава  "храна" от сливането си със значимия обект.

За съжаление емоционално зависимите хора не осъзнават собствената си ценност, пълноценните чувства на другите се превръщат в техни собствени. Емоционалната или физическа отдалеченост от значимия обект ги прави уязвими, неудовлетворени, виновни и нещастни. Зависимите преживяват промяната изключително тежко.

Какво се разбира под думата емоционално зависим?

Ние в определен смисъл зависим от тези, които обичаме. Пълната емоционална независимост означава пълно отсъствие на привързаност, дълбочина на чувствата, което само по себе си се явява сериозен проблем. Къде е границата, откъдето ние превръщаме любовта в зависимост? Емоционалната зависимост – това е зависимост в отношенията, която се характеризира по три фактора: 

• неравноправие (несправедливост) – когато човек дава повече, отколкото получава; 
• нанасяне на вреда на душевното и/или физическо здраве; 
• невъзможност за самостоятелно прекратяване на отношения.

Емоционалната зависимост може да възникне между хора от различен пол и възраст и не винаги предполага физическа близост. Тя има общи черти с другите видове зависимости, особено с алкохолната. В началото човек изпитва силно чувство на радост в присъствието на любимия обект. Тази радост не намалява от факта, че любимият човек се държи хладно и дистанцирано, и носи усещане на приятно опиянение.

Потребността от присъствието и вниманието на любимия става насъщно. Това наподобява на желанието за по-високи  дози прием на алкохол. Съществуването на зависимият се поляризира, дели се на "черни" и "бели" дни. В присъствието на любовния обект човек изпитва щастие, а в неговото отсъствие – тъга, скука, тревога. Мъчат го различни подозрения, които често се трансформират в ревност. Тази поляризация прави емоционалната зависимост толкова близка до алкохолната, защото се сформират абстинентни синдроми както при алкохолизма.

Човек се стреми да контролира живота на любимия, често се държи натрапчиво, придирчиво, жестоко. Настъпва етап, когато любовният обект е уморен от "вниманието", бдителността, обсебването и търси спасение в раздялата, в приключване на нездравословните отношения. Това провокира чувство на отчаяние у зависимия. За да съхрани отношенията си той полага още повече старание в грижите и контрола, става още по привързан, взискателен и неприемащ отхвърлянето. Кръгът се затваря.

Началото на оздравителните отношения е тясно свързан със степента на любов към себе си: човек, който обича, приема и уважава себе си, трудно изпада в дълбока зависимост. Лечението често започва с грижа за физическото здраве, постепенно се завръщат предишни интереси, лицата отново стават общителни, изчезва меланхолията.

Извършва се акт на "сбогуване", отделяне от обекта на зависимост. В най-благоприятния случай оздравяването приключва като процес тогава, когато страдащия от любов намери човек, който да го обича. Преносът на емоционалната зависимост често създава стабилен психологически имунитет към подобен род страдания.

Склонноста към формиране на емоционална зависимост, като правило има своите причини в условията на възпитание и образът на родителското семейство. Често са налице зависимости от страна на родител, страдащ от различен тип зависимост (често алкохолна при бащата, емоционална при майката), а дисфункционалните им отношения са били образец всеки ден в живота на тяхното дете.

Или, за да се излезе от съзависимо взаимоотношение, е необходимо човек да погледне реалността в очите и да види, че неговите действия не водят към желани резултати, а напротив, усложняват ситуацията. Той е длъжен да разбере, че:

• може да му се помогне, ако признае наличието на проблем и сам поиска помощ;
• опитвайки се да търси решение за чужд проблем, той лишава другия човек от способността да използва собствените си ресурси;
• приемайки отговорността за живота на другият човек, той снема личната му отговорност за живот и право на собствени чувства.

Когато съзависимият приеме тези прости истини в отношението с партньора, възможно е да осъзнае, че неговото състояние по нищо не се отличава от състоянието на този, към когото е адресирана помощта. Признавайки собствените си проблеми, той вече може да пристъпи към решаването им. Тогава психотерапевтът може да му помогне в:

•   да повиши  самооценката си;
•   да намери смисъл, различен от жертвоприношението което върши;
•   да се научи да се грижи за себе си;
•   да възстанови способността си за чувство на радост, любов, детска непосредственост;       
•   да позволи на близкият човек да продължи живота си така, както сам е избрал.

Двeте страни на медала. Любов или зависимост в партньорството?

• Истинската любов носи изключителни позитивни емоции, а в същото време  зависимият човек изпитва негативни такива. Той е изпълнен с чувство на ревност, страх, безпокойство и вътрешно напрежение. Отношенията са съпроводени от постоянни изисквания от негова страна, страдания, угнетеност и болка и за двете страни.
• В отношения, построени на взаимни чувства, партньорите изпитват удовлетворение когато са заедно, но и когато не са. За любовният "наркоман", който с времето става все по-зависим е необходимо денонощно да бъде с любимия, а на по-късен етап това не носи удовлетворение. Чувството на обвързаност, като задължение и бреме, възниква тогава, когато умират останалите чувства.
• За разлика от любовта, която не ограничава свободата, зависимото отношение буквално приковава един към друг партньорите. Мислите, чувствата, настроенията – всичко се базира на постъпките, възгледите, решенията и даже на интонацията на избраника.
• Настоящата любов – това е равнопоставеност в отношенията. В зависимостта, те са построени на принципа на доминиране – подчинение. Как може да се провокира любовната зависимост? На първо време, както вече разбрахме, податливи са хора, които не са получили необходимото внимание, грижи , любов в детството. Подсъзнателно те считат, че са недостойни за тези потребности и с цената на всичко са готови да задържат партньора, изпадат в панически страх от това, че могат да изгубят предмета на своето обожание. Друга причина се явява недостатъчната психологическа готовност да пораснат, да имат зрели отношения, неумението им да възприемат своя партньор като пълноценна личност с достойнства и недостатъци. За зависимия човек, любимият се превръща в идеал, той е на почит, образът му е нереален. Причината за зависими отношения може да бъде и неувереността, невъзможността за самостоятелност, липсата на отговорност за вземане на решения и  разбира се, ниската самооценка.

Можем ли да преодолеем болезнената любовна зависимост без помощта на психолог?

Да се преодолее емоционална зависимост без външна помощ е изключително трудно, почти невъзможно, и все пак съществуват конкретни напътствия, които биха помогнали. Не е възможно напълно да бъде прекъснат порочният кръг, но ще позволи по-трезво  да се оцени сложната ситуация:

•  Усетете се свободен. Постарайте се да разберете, че нито вие, нито "вашия" обект не сте длъжни за нищо един на друг.
•  Научете се да отговаряте за своите постъпки и своя живот, престанете да прехвърляте отговорността на друг.
•  Започнете работа над себе си. Осъзнайте, че вие сте достойни за щастие, а не за постоянни сълзи и душевна болка. Затова е необходимо да се промените и "външно и вътрешно".
•  Постарайте се да си спомните всичко лошо, което "вашия" обект е говорил или вършил. Това ще помогне да спрете да го идеализирате.
•  Не таете илюзии, че нещо (някой) може да се промени. Такива отношения никога не носят нищо добро.
•  В никакъв случай не се стремете да потушавате душевната болка с помощта на наркотици или алкохол. Запомнете, че всяка трудност, която преживяваме, ни прави устойчиви и силни. Преодолеете ли любовната зависимост, вие ще получите богат жизнен опит, безценен урок, мъдрост и покой.