Смелост и интерес или страхове и притеснения
Мъжът - е смелост, спокойствие, увереност, любопитство, интерес и нагласа за развитие.
Жената - е страхове, тревоги, притеснения, опасения и грижи за безопасността.
Мъжката стратегия - да продължава напред, да търси новото, да е разузнавач, да се развива, желание да е пръв, да победи!
Женската стратегия е консервативна, за нея е важно да съхрани постигнатото, тя предпочита да не е първа, а да бъде зад първия. За мъжа е интересно да придобие новото, жената се бои да не загуби това, което вече има.
Мъжете са привлечени от конструктивното напрежение, водещо към прогрес, а жената предпочита да чувства уюта и спокойствието.
Възможно е заради това мъжът да цени свободата и постиженията, а жената да избира по-скоро домашния уют и привичния комфорт. Тъй като да се тревожи за жената е естествено, обичайното и предположение е, че и другите хора живеят в страх. А именно - жените с лекота приписват на мъжете страх там, където мъжете изобщо не предполагат. Не трябва да се приемат за чиста монета женските фрази от рода на: „Вие се плашите от умни жени“ или „Вие се страхувате от независими жени“ и пр. Всяко предпочитание, което не е в полза на дадена жена, навярно ще бъде интерпретирано като ваш страх, плахост или неувереност в себе си. На вас ви харесват млади жени? - значи се страхувате от зрели жени. Обичате домакините, умеещи да създават домашен уют? - значи се боите от уверените в себе си, независими, самодостатъчни жени. Вие сте слабак...
Филип Зимбардо, в рамките на изследванията на половите различия, провел експеримент показващ многократно по-голяма склонност на момичета към страх, а на момчета - към любопитство.
Експериментът на Филип Зимбардо: Страх и Любопитство
Ф. Зимбардо, в рамките на проучвания на тема свързана с различията между половете, провел индикативен експеримент (Sean Burn., Gender Psychology, Prime-Euroznak, 2008. C.3.). На него присъствали студенти, които изучавали психология, те се отличавали с достатъчно висок интелект и баланс в преценките. Експериментът се състоял от следното.
„Изследваните лица били помолени да си представят, че са родители на детенце, което те „държат“ на ръце. На половината студенти било предложено да изберат име на детето от списък, съдържащ три женски имена, а на другата половина да изберат име от три мъжки имена. (Студентите във всяка група били в неведение относно това, какъв избор е бил предложен на колегите им от другата група). Неочаквано в аудиторията, в която се намирали изследваните, се появил брадат непознат с много ярка и красива музикална кутия, в която имало забавен клоун, който внезапно изскачал от нея. Детенцето, носено на ръце от студентите внимателно „наблюдавало“ как чичкото навива играчката и „слушало“ нейната успокояваща мелодия. Но ето че настъпил момент, когато музиката рязко спряла и клоунът неочаквано изскочил от кутията.
След това на всеки „родител“ бил зададен следния въпрос: “Каква беше реакцията на вашето детенце на случилото се?“
От предложените в списък варианти на отговори болшинството избрали „шокиран(а)“, независимо от пола на детенцето им. Но най-интересното се случило, когато „студентите-родители“ посочили последващите реакции на своето дете. В пъти по-голяма част от девойките, посочили реакцията на своето детенце като „страх“, в сравнение с младежите, които отбелязали в по-голям порядък реакция на „любопитство“ в очите на малчугана.
Проф. Николай И. Козлов
