Що е болен?
Преди всичко той е човек. Очевидно, нали?
Но е имало случаи, когато са откривали това с голямо закъснение... И тъй, болният е човешко същество: не е нито номер, нито само болен орган. Болният отива при лекаря и при психолога, за да открият болестта му. Но КОЙ Е този човек? Той е човешко същество със собствена история, зад този човек има цял един живот. В миналото му съществуват хиляди физически и психологически обстоятелства, осъзнати или неосъзнати... Наследствеността му го бележи по някакъв начин. Той има определен темперамент, възпитание, родители, учители, социална среда, религиозна принадлежност, служба, успехи, неудачи. Има детство, юношество, адаптации, секс, брак... Което означава, че в миналото на този човек съществува огромен комплекс от обстоятелства, които се фокусират в "настоящето", т.е. в момента, в който този човек заявява, че е болен.
Имаме следната схема:
Тоест нужно е:
а) да се открие симптомът;
б) да се постараем да определим причината;
в) да приложим съответващо лечение.
Но това достатъчно ли е? Понякога да; в повечето случаи не.
Защото много често разглобяваме човешкото същество на ОТДЕЛНИ ЧАСТИ. Изследваме една от частите, без да се помъчим да установим взаимодействието и с целия организъм. Като че ли искаме да разчетем симфония, дешифрирайки само няколко ноти.
Въпреки внушителните резултати много от заболяванията остават неизяснени. Невротизираните отлично знаят това! Мнозина са склонни да успокояват: нищо ви няма, никакви рани, никакви реални смущения, значи, не сте болен. Другиму оперират яйчниците, матката, жлъчката, сливиците, а в действителност той е невротик и вероятно, ако се подложи на задълбочена психоанализа, би могъл да си спести тези осакатявания. Казват ви също: язвата ви е на нервна почва. Значи трябва да лекувате нервите си...
Какво означава това всъщност и какъв е механизмът на действие?
Подобна практика не може да предотврати застрашителното разпространение на неврозите и на другите физически и психични болести, както и на безбройните останали неразбрани и поради това презирани и самотни страдания.
Из "Фантастичните победи на модерната психология", ПИЕР ДАКО