Тревожните разстройства са голяма група от психологически разстройства, която се смята за най- масов психологически проблем. Тези разстройства имат функционален характер. Това означава, че при тях не се откриват никакви органични увреждания, но зависят от индивидуални особености на личността. Характерни особености при тревожните състояния са: промени в самочувствието, поведението и реакциите към външната среда (интензивни нервно- вегетативни реакции). Изключват се прояви на илюзии, халюцинации и налудности и е запазена самокритичността и интегритета на личността. Тези заболявания възникват и самостоятелно под влиянието на различни психогенни стимули и отзвучават в различен срок от време и в зависимост от интензитета, продължителността на невротизиращите фактори и личностовите особености на индивида. Предразполагащите фактори за развитието на тревожни разстройства включват:
v Генетична обусловеност - Вегетативната реактивност, процесите на хабитуация и адаптация са заложени чрез типа висша нервна дейност и темпераментовите особености;
v Патогенна грижа в детството - Лишение от емоционална топлота, отзивчива и адекватна грижа от страна на значимите обекти (обикновено се счита майката). Проблеми свързани с теоретичните постановки на Джон Боулби, Мери Ейнсуърт и др;
v Невротизъм - Специфична предразположеност към специфични невротични заболявания. Термин въведен от поведенческият психолог Ханс Айзенк;
v Невротичното поведение, като заучена дезадаптивна реакция - Познато с наименованието „Синдром на заучената безпомощност“. Резултат от експерименти и теоретични разработки на Иван Павлов, както и психолози от бихевиористката школа.
v Социални и битови фактори - Фактори като бедност, безработица, шум и други дразнители се преживяват като действащи „хронични“, актуални психотравми;
v Житейски събития - Неблагоприятни житейски преживявания натрупващи се последователно у индивида причинявайки дистрес;
v Патологични фамилни взаимоотношения - изложени в теоретичните концепции на фамилната психотерапия.
Автор: Кр. Граматикова