Талисманът - приказка от Андерсен
Един принц и една принцеса се оженили и били безкрайно щастливи.
Само една мисъл не им давала покой: “Дали ще бъдем винаги така щастливи както сега?”
Ето защо си пожелали да имат талисман, който да ги предпазва от каквото и да е недоволство един от друг. Те често били чували хората да говорят за един мъж, който живеел дълбоко в гората и когото всички уважавали заради мъдростта му. Той знаел лек за всяка болка и мъка.
Принцът и принцесата отишли при него и му разказали какво им тежало на сърцето.
След като ги изслушал, мъдрецът им казал: - Обиколете всички страни на света и когато срещнете най-доволните съпрузи, им поискайте по едно парченце от долните ризи, с които са облечени. Носете тези парченца винаги със себе си. Това е изпитано средство.
Принцът и принцесата впрегнали конете и потеглили на път. Скоро чули за един рицар, който живеел много щастливо с жена си.
Принцът и принцесата отишли в този замък и попитали съпрузите дали наистина бракът им е толкова щастлив, колкото се говорело. “Да, разбира се – бил отговорът, - само дето нямаме деца.” Станало ясно, че принцът и принцесата няма да намерят талисмана тук.
Продължили нататък, за да търсят напълно доволни съпрузи. Стигнали до един град, където един честен човек живеел с жена си в съвършено съгласие и разбирателство.
Принцът и принцесата попитали и него дали е наистина така щастлив в брака си, както се говорело.
“Да, така е – казал мъжът, - жена ми и аз си живеем много щастливо, само да не бяха многото деца, които ни създават толкова главоболия и грижи.” И при този човек нямало да намерят талисмана и принцът и принцесата продължили пътуването си из страната, питали навсякъде за доволни съпрузи, но напразно.
Един ден, както яздели през полета и ливади, видели недалеч от пътя един овчар, който сладко свирел на кавал. Към него идвала жена, която носела пеленаче и водела малко момченце. Щом я съзрял, овчарят тръгнал да я посрещне, поздравил я, взел детето от ръцете є, целунал го и го помилвал. Овчарското куче се приближило до момченцето, близнало ръчичката му, излаяло и подскочило във въздуха от радост. През това време жената подредила обяда, който била донесла, и казала:
“Ела да си похапнеш.” Мъжът седнал и започнал да се храни, но първия залък дал на бебенцето, а втория разделил с момченцето и кучето. Принцът и принцесата видели това. Те се приближили към хората и им казали: - Изглежда, че вие наистина сте щастливи и доволни съпрузи? - Да, така е - казал мъжът. - Слава на Господ, никой принц и никоя принцеса не могат да са по-щастливи от нас!
- Слушайте - казал принцът, - направете ни едно добро, за което няма да съжалявате. Дайте ни по едно парченце от долните си ризи. Като чули тази молба, овчарят и жена му се спогледали учудено. Накрая овчарят продумал:
- Господ ми е свидетел, бихме ви дали не само по парченце но и целите си ризи, стига да ги имахме, но ние нямаме даже един конец!
Така принцът и принцесата трябвало да продължат, без да са изпълнили заръката на мъдреца. Накрая се уморили от дългото напразно скитане и решили да се върнат. Когато стигнали до колибата на мъдреца, те го нахокали, задето им дал такъв лош съвет. Разказали му за цялото си пътуване. Мъдрецът се усмихнал и попитал:
- Наистина ли сте изминали напразно толкова път? Нищо ли не научихте?
- Да - казал принцът, - разбрах, че на тази земя доволството е рядък дар.
- А аз научих - казала принцесата, - че за да е доволен човек, не се иска нищо повече от това просто да е доволен.
Принцът хванал за ръка принцесата, погледнал я, преливащ от обич, а мъдрецът ги благословил и казал:
- Намерили сте истинския талисман в сърцата си. Пазете го грижливо и злият дух на недоволството никога няма да има власт над вас!
Ханс Кристиан Андерсен