Гранично личностово разстройство

Граничното личностово разстройство  е набор от поведенчески реакции, чувства и мисли на  личността, като прави човек неадаптивен и значително намалява качеството му на живот.

Това е доста често срещано заболяване. Засяга предимно хора, чийто живот между 1 до 3 години се характеризира с изоставяне, липса на базови нужди, липсата на отговор от родителите (най-вече майката или заменящият я обект) по искане на детето ( усмивка, повик, желание, потребност, внимание, грижа). Този период на живота е изключително важен за последващият растеж и развитие на индивида. За съжаление, пропуските в този период често водят до трагедии в живота на вече възрастните хора.
Какви са особеностите в характера на личността с гранично разстройство?

Свръхчувствителност
Хората с ГЛР имат много висока чувствителност.  Тази чувствителност наподобява на това, все едно, човекът "няма кожа".
Чувствителност към критика и раздяла (може дори да провокира опити за самоубийство) се преживява твърде тежко.  Човек, който е изключително  чувствителен, е в състояние да изпитва много силни чувства. Чувствата могат да бъдат толкова силни, че понякога те могат да убият. Усещането е все едно "човек се разпада".Това е силна емоционална болка, в  която човек е неспособен да  контролира гнева си. Възрастният често преживява рязка промяна на радост и гняв, присъща на възрастта в "люлката".
Хората с ГЛР често се оплакват от болки в сърцето. Поради чувствителността им често страда здравето (главоболие, сърдечна болка, нарушения на съня). Тези хора усещат всичко просто по "кости". Факт е, че обикновено, рутинно преживяване на други хора, за хора с ГЛР може да бъде катастрофа. Например, счупена чаша или загуба на лични вещи, счупен телефон може да се превърне буквално в трагедия. С други думи, човек с ГЛР живее така, сякаш психиката му е оголена.

Силна  чувствителност към раздяла

Такива хора много зле понасят всяка раздяла. Понякога това е  толкова непоносимо за тях,  че са склонни на суицидни опити. За тях раздялата е изключителен стрес. През този период, поведението им е много вероятно да се промени. Те могат да станат агресивни, гневни, недоверчиви. Те остро преживяват чувството, когато духовно близък човек ги изоставя, отхвърля, не изразява любовта и привързаността си.
За лица с ГЛР, е от изключителна  важност  предаността. Те са силно привързани към вещите си, и когато са лишени от тях, дори да придобият нови такива са дълбоко нещастни. Всяка раздяла е съпроводена с тъга, гняв, сълзливост и голямо страдание.

Самота и скука съпътстват живота на хората с ГЛР

Хората с ГЛР мислят, че "животът върви по кръга", безинтересен е, избледнял и обичаен. Те често са сами. Трудно им е да се доверят, затова често страдат от самота. Те се страхуват от близост, страхуват се да не бъдат използвани и "погълнати" от другите. Съществува особен страх и напрежение. Хората с ГЛР, се опасяват,  че другият може да им навреди или да им отнеме нещо. Те се доверяват единствено на себе си. Но, в същото време, имат особена чувствителност, когато биват игнорирани, не могат да издържат на безразличието. По този начин, едновременно имат желание да общуват, защото се чувстват самотни. В същото време имат проблем с комуникацията  поради недоверие и страх, да не бъдат използвани в една връзка, страх от "претопяване" от другия.

Амбивалентност
Във време на стрес хората с ГЛР може едновременно да обичат и в рамките на няколко часа или минути вече да мразят. Чувствата им се характеризират с власт и антагонизъм. Те живеят на границата. Такъв човек може да бъде приятел и враг в същото време. Това означава, че се наблюдава полярност, контактът е на границата.

Идеализация и обезценяване
Тенденцията е да се идеализират хората, като човешките същества достигат своя ценностен апогей, и след известно време се обезценяват и биват негативизирани. Това са присъщите амбивалентни чувства на лицата с ГЛР. Това означава, че те не  възприемат адекватно  хората от обкръжението си и себе си.

Срам
Срамът е присъщ на хората с ГЛР. Те често се срамуват от неадекватното си поведение,  често поведение със суициден характер, поведение, което не могат да контролират. Те често казват: "Аз се срамувам от себе си."

Липсата на способност да бъдат в дългосрочна сериозна връзка с друг човек
Хората с ГЛР не могат да бъдат в постоянни, дългосрочни отношения. Те чувстват тревожност и  паника и се стараят да избягат, а понякога дори да избягат от отношенията. Те са склонни да сменят непрекъснато интимните си обекти или да бъдат в партньорска връзка с хаотичен характер.

Любов и доверие към животните
Лицата с ГЛР трудно се доверяват на другите. Надежден източник на доверие те считат животните. Те си взаимодействат добре с питомците, обичат ги, но в същото време може да се дразнят от тях или да полагат недостатъчно грижи.

Уважение на  авторитетите

Зачитането на авторитети е свързано с идеализацията. Ако индивид с ГЛР хареса  лице, което притежава качества (компетентност, знания и пр.), които той цени, към него ще изпитва повече доверие и ще го счита за надежден. Това може да се поддържа до края на животът му.

И обратното, ако лице с ГЛР дискредитира авторитетни според него хора,  гневът и недоверието му  се запазват за дълъг период от време.

Липсата на ясни идеи за себе си

Често на въпросът "Кой си ти?", лицата с ГЛР не могат да се характеризират. Представата им за "себе си", е на части. Те са съставени от различните парчета на други личности – част от личността на началника, на любимия човек, на авторитетния човек...

Способността да се справят с много неща и да не ги завършват до края. Активност.

Активността на индивидите с ГЛР е пръсната. Те са склонни да се захванат с много дейности, устройват хаос, но рядко започнатото се довършва. Не разполагат с търпение и всичко бързо  става скучно, така че те се заемат с много неща. Възпитание в последователност и способността да се приключи делото до края може да помогне на човек с ГЛР. В това често помага и спорта.

Ниско самочувствие и самоуважение

Хората с ГЛР смятат себе си за недостойни, лоши, унижени.  Като деца, те често са унизени и пренебрегнати и когато станат възрастни, те вярват, че не заслужават  уважение и добри отношения. Тяхното самочувствие е неадекватно ниско. Те могат много, но поради липса на вяра в себе си и своите постижения, неправилно тълкуване на събитията, такива хора се нуждаят от подкрепа и помощ  за да възприемат себе си като нещо добро.
Като цяло, хората с ГЛР се характеризират с импулсивност, липса на социални умения, самота, недоверие, чувстват се провалени, скучни, празни. Поведението им е животозастрашаващо, често са със зависимости (алкохолизъм, наркомания и др.) Вредят на себе си и на другите, преживяват тежко стрес.

Препоръчителна терапия:
Когнитивно-поведенческа терапия + клиент-центрирана терапия