ЛОЕНАТА СВЕЩ — Първата приказка на Ханс Кристиан Андерсен

Лоената свещ   ПЪРВАТА ПРИКАЗКА НА ХАНС КРИСТИАН АНДЕРСЕН
ПЪРВАТА ПРИКАЗКА НА ХАНС КРИСТИАН АНДЕРСЕН
ЛОЕНАТА СВЕЩ

На Мадам Бункефлод от нейния предан Х.К. Андерсен

Огънят пращеше и бумтеше под гърнето – люлката на Лоената свещ. Тя полека се измъкна от тази топла и уютна постеля. Бе изящна, ослепително бяла и стройна, толкова изтънчена, че всеки, който я погледнеше, вярваше, че ѝ предстои многообещаващо светло и бляскаво бъдеще. И наистина хорските предвещания щяха да се осъществят. Овцата – една хубава овчица, бе нейната майка, а гърнето за топене на лой бе нейният баща. От майка си бе наследила хармоничното бяло тяло и усета за живот, а от баща си – страстта по пламтящия огън, на който един ден щеше да се отдаде изцяло и да "изгори" докрай. Така създадена и оформена, тя се впусна в живота с най-добри и светли надежди.
Имаше много срещи и бързо се сприятеляваше, тъй като искаше да опознае живота и така да намери своето място в него. Но Свещта прекалено много се уповаваше на света, а той се вълнуваше единствено от себе си и изобщо не го беше еня за нея. Светът даже не разбираше какъв е смисълът от съществуването на тази свещ, затова се опита да се възползва от нея. Черните му пръсти оставяха все по-големи отпечатъци върху невинно чистата ѝ белота. Цялата се оцапа от заобикалящия я свят, който бе прекалено груб към нея – много повече, отколкото тя бе в състояние да понесе. Не можеше вече да различи чистотата от мръсотията, ала дълбоко в себе си бе все така невинна и неопетнена.
Тогава мнимите ѝ приятели разбраха, че не са достигнали до истинската ѝ същност и, ядосани, я захвърлиха като непотребна вещ.
Ала външната ѝ черна обвивка отблъскваше всички добри същества – те се страхуваха, че ще се изцапат от чернилката и самите те ще се опетнят, затова стояха настрана.
И ето, че горкичката Лоена свещ бе толкова самотна и изоставена, че не знаеше какво да стори. Почувства се отритната от добрите и едва сега разбра, че се е превърнала в инструмент на злото. Почувства се безкрайно нещастна, защото животът ѝ бе напразен. Та може би дори самата тя бе опетнила доброто около себе си. Не можеше да проумее защо е създадена, защо е на този свят – тя сякаш погубваше себе си и останалите.
Мислеше ли, мислеше, но колкото повече потъваше в мислите си, толкова повече падаше духом, защото не можеше да открие нищо хубаво, нищо стойностно у себе си, нито пък да прозре смисъла на живота си. Сякаш черната мръсотия по обвивката ѝ бе полепнала и по очите ѝ.
Тъкмо тогава тя срещна едно пламъче, едно огниво. То познаваше свещта по-добре, отколкото самата тя себе си. Погледът на Огнивото проникна през външната ѝ обвивка и откри в сърцето на Свещта много, много добрина. Затова се сближи с нея и събуди светли очаквания. Свещта се възпламени и сърцето ѝ започна да се топи.
Пламъкът засия като факел на сватбен пир. Огря всичко около себе си с ярко и ясно зарево, освети пътя на верните ѝ приятели и така те успяха да открият Истината.
Тялото ѝ бе достатъчно силно, за да подхрани и понесе горящия пламък. По стеблото на свещта една по една се отърколваха закръглени и тежки капчици, като кълнове на нов живот. Разстилаха се по повърхността и покриваха с телата си мръсотията от миналото. Те бяха плод не само на физическата, но и на духовната им близост. Така Лоената свещ откри своето място в живота – да, това със сигурност бе една истинска свещ, която дълго свети за радост на себе си и на своите ближни. 🕯️

Превод: Д-р Надежда Михайлова
Лоената свещ   ПЪРВАТА ПРИКАЗКА НА ХАНС КРИСТИАН АНДЕРСЕН
Сподели