Какво означава духовен байпас? 7 стъпки за избягване на токсичната духовност.

Духовен байпас - „тенденция да се използват духовни идеи и практики, за да се заобиколят или да се избегнат нерешени емоционални проблеми, психологически рани и незавършени задачи за развитие“ - Уикипедия

Какво е духовен байпас? Може да не разпознавате този термин, но той съществува от 1980-те години.

Според Джон Уелууд, будистки учител и психотерапевт, който е измислил термина, духовен байпас означава „склонност да се използват духовни идеи и практики, за да се заобиколят или да се избегнат нерешени емоционални проблеми, психологически рани и незавършени задачи в развитието“.

Силната духовна практика може да ви предостави ресурси и инструменти, за да останете по-спокойни и концентрирани в живота си, особено по време на стрес.

Дихателни практики, медитация, молитва, разходки сред природата - какъв може да бъде недостатъкът на това?

Наличието на положителна перспектива и поддържането на надежда са два принципа за по-добро здраве като цяло - освен, когато се използват за прикриване, избягване, минимизиране или отричане на проблем, който трябва да бъде решен.

Тогава е в сила този принцип, наречен „духовнен байпас“, а не автентична духовна практика.

Джон Уелууд споделя в интервю на Тина Фосела (психотерапевт) следното: Да си добър духовен практикуващ може да се превърне в това, което наричам компенсаторна идентичност, която предпазва и защитава срещу базов дефицит на идентичността, когато ние се чувстваме зле със себе си, не достатъчно добре, или когато липсва основата. След това, въпреки че практикуваме усърдно, нашата духовна практика може да се използва за отричане и отбрана. И когато духовната практика се използва за заобикаляне на нашите реални човешки проблеми, става фрагментиране, отделяне на някаква част от нашия живот, която остава неинтегрирана с цялостната ни личност.

На въпросът на Тина Фосела:“Може ли да дадете още няколко примера как това се проявява при практикуващите на Запад?“

Уелууд отговаря: В моята психотерапевтична практика често работя с клиенти, практикуващи Дхарма в продължение на десетилетия. Уважавам начина, по който тяхната практика е полезна за тях. Но въпреки искреността и старанието им, тяхната  практика не е напълно интегрирана в живота им. Те търсят  помощта на психотерапевт, защото остават травмирани и частично развити на емоционално ниво и могат да третират своите травми погрешно. Обикновено се говори красиво за добротата или вроденото съвършенство, присъщо на истинската ни природа, но след като усетим болката от психологическите травми е трудно да повярваме, че това е така. Често практикуващите Дхарма, които са развили доброта и състрадание към другите, са строги и взискателни към себе си във връзка с падането си под собствените духовни идеали и като резултат, тяхната духовна практика става монотонна, скучна и по̀казна. Това, което правят в полза за другите се превръща в задължение или в опити да се чувстват по-добре. Някои от тях могат несъзнателно да използват собствения си духовен блясък, за да подхранват нарцистичната си надменност и да подценяват другите или да се отнасят към тях по манипулативни начини.

Псевдопросветлението всъщност изобщо не е просветление.

Докато в духовното просветление е изразена целта на практиките и идеите на търсещия, псевдопросветлението, което прикрива вашия гняв, вашите тайни и грешки, всъщност не е просветление.

Това е по-скоро като опит за поставяне на лепенка върху рана, която не е била първо почистена: мръсотията все още е там и дори може да доведе до инфекция.

Духовният байпас е стратегия, използвана за избягване на болезнени реалности.

Подобно на призраците, които не изчезват, а продължават да се появяват и да преследват героите в приказките, така и призраците на недовършената лечебна работа ще продължават да се появяват, докато не бъдат признати, разрешени и може би дори да се сприятелят.

Сигурно познавате (или може би се припознавате като такъв) духовни търсачи или „семинарни наркомани“, които често бягат при следващия гуру или най-новата практика, търсейки отговори...

Съвсем възможно е те да се чувстват значително по-добре, но само за кратко време, непосредствено след практиката. Обичайно, тези хора често откриват, че не могат да поддържат волята, която са получили след последното събитие (семинар, работилница,тренинг, практика и пр.) на което са присъствали, или пък да следват и прилагат успешно съветите от книгата, която наскоро са прочели.

Духовният байпас "прескача" тежката работа на дълбокото изцеление.

Когато преживяваме висока тревожност и силно напрежение (например днес, когато отсъства сигурността за хората, влошена е икономическата ситуация, има страх от неизвестния вирус, социални ограничения и пр.), фактори, които повишават нивото на емоционалното ни  напрежение и понижават психологичната ни устойчивост, тези стратегии (практики) стават все по-често използвани.

Това обаче води до компенсаторно прикриване, а не до разрешаване на задачата. Духовният байпас „прескача“ упоритата работа, ограничава шансът на човек да се изправи срещу собствените си демони, грешки, да опознае и признае психологическият товар на семейното наследство и да извърши истинската работа за дълбокото си изцеление.

Не можем да очакваме (и да вярваме), че нашият дом ще е чист и красив, ако почистваме (дори и три пъти дневно) само повърхности с пухче за домашен прах, ей така, без да влагаме мисъл, по навик и дотам... По същият начин не можем да очакваме без много усилия, леко, повърхностно и проформа да излекуваме душата. Не е толкова лесно при хора, ако имат непреработени травми да излекуват  раните си (лесно могат само да бъдат заблудени), ако са израснали в семейство на алкохолна или друга зависимост, или с насилствен родител, или с дълга история на тормоз в училище или значим обект с тежко и продължително заболяване и всякакви неблагоприятни условия и макротравми.

Ето 7 стъпки, които можете да предприемете, за да избегнете духовният байпас и да се уверите, че намирате автентична духовност.

1. Фокусирайте се тук и сега.

Научете се да идентифицирате кога "рециклирате" минало нараняване или "катастрофирате" въображаемо бъдеще.

2. Създайте мисловно "поле", за да не допускате негативни мисловни модели.

След това се упражнете: Например използвайте изображението на балон или „поле за задържане“, за да премахнете негативните мисловни модели и да ги „пуснете“.

3. Признайте, че и доброто и лошото могат да съществуват.

Cимвoлът Ин Ян в китайската философия пpeдcтaвлявa вяpaтa, чe вcичĸo във Bceлeнaтa ce cъcтoи oт двe пpoтивoпoлoжни cили. Te ce дoпълвaт взaимнo. Ин винaги cъдъpжa пoтeнциaлa нa Ян и oбpaтнo, т.e.

Ин и Ян ca пpoтивoпoлoжни, ĸaтo вceĸи oт тяx имa в ceбe cи чacт oт дpyгия.

Hищo във Bceлeнaтa или в живoтa нe e пpocтo чepнo или бялo. Във всяко зло съществува по малко добро и обратното. Те са в постоянен водовъртеж, чрез който поддържат баланса на Вселената.

4. Знайте, че сте на път.

Освен моментите на вкусна благодат, вие не оставате в просветлено състояние. Всичко е важно. Както каза Далай Лама, „След просветлението, прането.“

5. Стремете се към баланс в живота си.

Намерете здравословен баланс между това да сте свързани и откъснати. Спрямо себе си, спрямо другите, спрямо идеите.

6. Слушайте сънищата си.

Сънищата ви съдържат неподправени истини, които цензурата на вашия буден ум все още не е замърсил с преценка.

7. Използвайте дневник за сънища.

Това действа така, все едно да запишете мечтите си. По този начин се раждат нови и лечебни сили. Отделете няколко минути преди сън, записвайки изцелението, просветлението или решението, което желаете, и след това завършете с въпрос как да го постигнете.

Запишете мечтата, която имате, след което на същата страница напишете (вградете) вашият въпрос относно нея.

Как да осъществите реалната работа по разрешаване на тригери и модели?

Преживяването на негатив може да бъде лесно задействано, а дългата „борба“ с неудобните емоции често е сигнал за духовен байпас.

Имаме модели в живота си, които повтаряме, докато не ги осъзнаем, продължавайки да попадаме в същата ситуация. Едва след като те се осъзнаят, имаме избор. Звучи клиширано, но е самата истина.

Работата по ясното вглеждане в тези модели или „призраци“ включва справяне с основната причина за нашият гняв и страх.

Къде се научихте да преглъщате истинските си чувства? Къде научихте никога да не вярвате истински на никого? Къде научихте, че благодатта и прошката са били за другите, но не и за вас?

Можем да достигнем и преместим коренът (източникът) на нашата болка нагоре, той е заровен в дълбочината на подсъзнанието ни и ще ни трябва инструмент: да го потърсим, открием, признаем, приемем и излекуваме -  чрез добра терапия. Силната воля е реализирана мечта, спокойствие и хармония и си струва сериозният ангажимент да слезем в „подземията“.

Всички истински взаимоотношения - дори тези, със самите нас - имат връзка и решения през тъмните, сенчести, непознати „подземни галерии“ на душата.

Отработването на проблемите, ни прави свободни и можещи, автентични и осъзнати, тъй че тогава умеем да осъществяваме ИСТИНСКИ духовните практики, без да избягваме РЕАЛНОСТТА или да отричаме проблемите.

Седенето в медитация, където назоваваме чувствата без преценка и със състрадание към себе си и другите, също е път към изцеление.

Силвия Борнщайн, известна учителка по медитация, препоръчва да си кажем: „Скъпа/и, ти страдаш. Толкова съжалявам."

Самосъстраданието е един от най-трудните и важни уроци.