Не е лесно да бъдеш родител. Всяко дете идва на този свят със свои собствени нужди, които трябва да знаем как да изпълним, както и добродетели, които трябва да укрепваме, и емоции, които да насърчаваме и насочваме.

Родителството не се изчерпва с помощ за домашните, приготвяне на храна, подарък за рождени дни или напомняне за колана всеки път, когато децата влязат в колата. Родителството е много, много повече от това. Понякога обаче, въпреки че знаем теорията, не я прилагаме на практика. И това е така, защото освен бащи и майки, сме съпрузи, служители, предприемачи или търсещи работа; човешки същества, които все още копнеят да изпълнят своите стремежи и мечти, и така, без изобщо да искаме, а понякога с ясното съзнание, че не постъпваме правилно, ние допускаме грешки при възпитанието на децата си.

Най-лесният начин да разберете дали се справяте добре като родител, е като си припомните детството си, какво ви е радвало тогава, какво ви е липсвало, какво ви е натъжавало в отношенията ви с вашите родители? Отговорите на тези въпроси ще ви помогнат да разберете кои са нещата, които нарушават добрата емоционална връзка със собствените ви деца.

Вижте и следните четири популярни грешки, посочени от терапевти, които родителите допускат при възпитанието на децата си.

1. Не ги слушаме

Децата говорят много и задават безброй въпроси. Те ви подлагат на постоянен обстрел от "Защо", съмнения, коментари - понякога дори в най-неподходящите моменти. Те искат да знаят, да експериментират, да споделят и да разберат всичко, което им се случва.

Ако им наредите да бъдат тихи, ако не обръщате внимание на това, което казват, или ако реагирате негативно, всичко, което ще постигнете, е да го накарате да спре да ви търси, да предпочита личното си пространство, зад затворена врата, която вече няма да искат да преминете.

2. Наказваме ги и не им вярваме

Има много родители, които смятат, че думата "родителство" означава "наказание" и "забрана". Те държат всичко под контрол, изискват строго придържане към правилата и наказват всяко отклонение от тях. Всичко това в дългосрочен план води до липса на самоуважение при децата, чувство за несигурност и разкъсване на емоционалната връзка с тях.

Наказанието не е средство, с което детето по-бързо ще усвои даден урок, напротив, ограничаването и унижението само създават у него чувство на гняв, негодувание и несигурност. Затова просто му обяснете къде греши и му предложете варианти за подобрение.

3. Сравняваме или етикетираме

Малко неща могат да бъдат по-разрушителни от негативните сравнения между брат и сестра или с сравняването с друго дете. Често грешката, която много родители допускат, е да говорят пред детето си, без дори да се замислят колко много ги нараняват:

"Детето ми не е толкова умно като твоето, подлудява ме, не знам какво ще правим с него".

Тези думи са толкова болезнени, че могат да създадат трайно негативно чувство, което да насърчи не само омразата към родителите, но и вътрешното усещане на малоценност.

4. Да крещим и командваме

Няма да говорим за физическо насилие, на всички е известно, че то е сигурен начин да разрушите емоционалната връзка с детето си. Трябва обаче да сме наясно с друг вид имплицитно малтретиране, което е почти еднакво разрушително. Това е психическото насилие, което напълно подкопава личността на детето, самоконцепцията и самочувствието му.

Има родители, които освен чрез крещене, не общуват по друг начин с децата си. Повишаването на гласа без основателна причина предизвиква състояние на непрекъснат стрес и възбуда при децата. Те не знаят какво да очакват и не знаят кога вършат нещо добро или нещо лошо. Непрекъснатите викове обезсилват децата и им вредят, тъй като няма диалог, а само заповеди и упреци.

Необходимо е да се подхожда внимателно към тези основни аспекти. Не слушате, не говорите, не показвате откритост, разбиране или разчитате на наказанията като средство за възпитание, това са сигурни начини да отчуждите децата от себе си. Те ще започнат да ви приемат като врагове, хора, от които трябва постоянно да се защитават, което напълно ще разруши емоционалната връзка между вас.

Източник: exploringyourmind.com, Фрамар, редактор: Ина Фенерова