Живяла някога много богата млада жена, която си имала всичко: чудесен съпруг, прекрасни деца, великолепна работа и задружно семейство. Лошото било, че тя не можела да съвмести различните страни от своя живот и ходела вечно унила, с чувството, че животът ѝ не е достатъчно добър в някои отношения. Ако работата ѝ поглъщала много време, това ставало за сметка на децата; ако възникнели проблеми, обръщала гръб на съпруга си, убедена, че той ще я разбере... И така хората, които обичала, оставали винаги на заден план. Един ден баща ѝ, мъдър човек с голям житейски опит, и подарил много скъпо и рядко растение, отрупано с цвят, от което в света имало само един-единствен екземпляр. Казал ѝ :
- Дъще, това растение ще ти помогне много повече, отколкото си представяш! Трябва да го поливаш и подрязваш от време на време, а понякога да разговаряш за кратко с него. В замяна на това то ще ухае и ще те радва с красивите си цветове.
Трогната, младата жена благодарила за подаръка. Цветето нямало равно по хубост и тя пърхала от щастие, че е единственият притежател в света на подобно растение.
Времето минавало, възникнали проблеми, работата ѝ поглъщала все повече време от ежедневието. Живеела в непрекъснат стрес, вечно бързала и забравила да се грижи за растението. Е, понякога го поглеждала, когато се върнела вкъщи. То все още цъфтяло, нямало признаци за повяхване или загиване и било все така красиво и уханно. И тя подминавала саксията. Докато един ден, най-неочаквано, цветето умряло. Прибрала се тя у дома и се смаяла. Цветовете били опадали, листата – пожълтели, корените – напълно изсъхнали...
Младата жена много плакала и разказала на баща си какво се е случило. Тогава баща й отговорил:
- Така си и мислех, че ще стане. Не мога да ти подаря друго такова цвете. То беше единственото в света. Няма друго подобно цвете и не може да бъде заменено, така както не могат да бъдат заменени твоите деца, мъжът ти, твоите близки и приятели. Не полагаш ли грижи за нещо, то загива.
Из „Животът е приказка“ от Ж. Солер, М. Конангла