Хармония в отношенията - мит или реалност?

Думата хармония произлиза от древногръцки език и означава разбирателство, съгласуване, свързване в едно цяло. В музиката терминът означава също комбинация от контрастни елементи: например висока и ниска нота, съчетаване на тонове свързано с приятен слухов ефект. С името Хармония, в древногръцката митология са наричали богинята на разбирателството. В Древен Рим тя съответства на богинята Конкордия. Римляните я изобразяват с маслинова клонка в едната ръка и рог на изобилието в другата. 

В психичен план под хармония разбираме емоционално равновесие и душевен мир. Често свързваме думата с радост, спокойствие, лекота, приятелско отношение, обич, слънце, светлина. Това е антипод, противоречие на тъгата, омразата, гнева... 

Тоест, под хармонични отношения се подразбира съюз на двама, различни по характер, темперамент хора, които са удовлетворени от своите отношения. Познаваме такива двойки. Те светят.

За съжаление, обаче съществуват партньорства, в които напрежението и конфликтите са безкрайни, двойката живее в пълен мрак и за хармония не може да става и дума.

Какво ли им пречи?

Ако направим аналог с музиката, то в хармонично отношение партньорите звучат в една тоналност, придържат се към един ритъм. В хармоничните партньорски отношения, участниците са като музикални инструменти, настроени един към друг, стремят се да се опознаят, да се изучат, не искат да звучат соло, а да създават заедно уникалната, тяхна, обща  мелодия на отношения. Ако хармонията я отнесем към друг вид изкуство - танцът, то това е сложен танц. Ако партньорът е незрял, той ще се придържа към ранни заучени поведенчески модели. Той ще играе само за себе си, ще чува усвоената, позната мелодия и няма да обръща внимание на движенията и стъпките на любимия. Танцът няма да е красив, нито удовлетворителен. Затова, ще е необходимо двамата да се научат на равновесие, на такт, да се подравняват един по друг, да слушат и чувстват партньора. 

Получаваме най-добрата възможност да научим повече за самите себе си, опознавайки партньора. Колкото повече проумяваме неговите чувства, мисли и реакции в определени ситуации, толкова повече разбираме и себе си. 

Когато се осъзнае необходимостта и важността от искрено споделяне на преживявания и чувства, от изразяване на мисли и емоции в автентичност, партньорите се научават да се разбират и приемат. Това чувство и прозрение, че са си важни един за друг повишава самооценката и на двамата, както и стабилността и устойчивостта на взаимоотношенията. С тази осъзнатост вече в своето настояще партньорите се отнасят с много повече уважение, подкрепа и толеранс.

Е, какво е необходимо за формирането на хармонични отношения? 

Как се живее в хармония? 

С кого е възможно да живеем хармонично? Нека отново помислим. Най-кратко казано:

На първо място трябва да се научим да бъдем в хармония със себе си.

1. Реалистична самооценка.

2. Самостоятелност (независимост, зрялост на личността).

3. Отсъствие на страх от самота.

4. Добре поставени лични граници.

Четиринадесетият Далай Лама, Тензин Гяцо, роден през 1935 год. в североизточен Тибет, казва:

"Никога не можем да установим хармония в обкръжаващия ни свят, докато не бъдем в мир със себе си."

Автор: Красимира Граматикова, 2013г.