(не е магия) ✨🐈⬛
1. Наричам го задача.
2. Спирам да го споделям, да го говоря постоянно.
Разяснявам: Когато се споделя непрекъснато, се влиза в неговата (с҉т҉р҉а҉х҉) емоция, после временно се облекчава човек с изговарянето му, а след това механизмът се завърта отново… споделяне – облекчение донякъде – проблемът е отново наличен, споделяне – облекчение донякъде – проблемът е отново наличен, и така, до безкрай…
И то само ЗАЩОТО:
НЯМА НИКАКВА ПРОМЯНА В НАЧИНА НА МИСЛЕНЕ, ОТТАМ НЯМА И НИКАКВО ИЗВЪРШВАНЕ НА
ДЕЙСТВИЕ. ИМА БЛОКИРАНЕ
и само доза облекчение от безсмисленото споделяне, говорене…
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО Е, както споменах:
1. Да се преформулира, назове от "проблем" в "задача".
2. Да се спре постоянното споделяне на проблема (задачата, казуса и т.н.), ако човек има ресурс за справяне и иска наистина да го разреши. (Понякога са намесени устойчиви маладаптивни програми, които са в компетенцията на специалисти).
Да не се изговаря постоянно, защото го уголемяваме по този начин, (той си расте и старее) 🤨, а временното, повърхностно облекчение само тушира напрежението, но и отнема възможността да се премине нататък, към промяна, към действие и разрешаване, към добър резултат.
P.s. Благодаря на Марсел за безценната подкрепа и личен принос отново днес! 💙🐈⬛