Отношенията между мъжете и жените. Как започват проблемите?
И в най-добрите, в най-щастливите на пръв поглед партньорски съюзи съществуват проблеми. Това могат да бъдат обичайни, рутинни трудности. Например, той мълчи, не иска да споделя това, което му тежи на сърцето, дори неприятностите в работата, които силно го разстройват... Или пък, тя, отделя цялото си внимание на децата, улисана в грижи по тях, изобщо не забелязва с какво настроение той отива на работа и колко му е тежко на душата...
Мъжът и жената не могат да се разберат, не могат да постигнат съгласие, отстояват собствената си правота и това е единственото, което ги интересува и искат да докажат един на друг.
Убеждаваме сами себе си, че всичко е нормално. Това са типични битовизми, но как да ги избегнем? Ако връзката е в началото (първата година), ние не сме толкова чувствителни един към друг за година съвместен живот. Появява се странно спокойствие, затова че не е нужно за нищо да се борим, уверени сме, че няма интриги и задни мисли. Но, от време на време се промъква съмнението. Всичко нормално ли е между нас? Нашата връзка ще бъде ли трайна?
Съществуват незабележими с просто око признаци, свидетелстващи за дистанцирането на партньора. Те изглеждат като малки пропуквания, още невидими, но с потенциал да превърнат любовните отношения в руини. Как да ги разпознаем?
- Поглед на партньорските отношения през призмата на инвестиции и печалби
Да си представим: Вечер, час пик. Жена, по пътя за вкъщи, изморена, в две ръце с провесен багаж, мисленно разсъждава: „Всеки ден АЗ готвя за цялото семейство, почистването също АЗ го правя. И въпреки това, вчера трябваше да се извинявам пред него, само затова, че си позволих да се видя с приятелка за няколко часа. Няколко часа лично време. Толкова отдавна не ми се беше случвало. Все планирам да отделям време за себе си. И какво? Нима Аз нямам право? Отново съм виновна, трябва първа да се извинявам, че пак нещо съм сгрешила. Винаги за всичко се грижа Аз! Аз къпя и приготвям децата, Аз им правя закуска и ги водя на училище. Всичко на мен чака. Плюс това, АЗ и работя. И какво получавам в замяна? „Лека нощ“ преди сън и банален букет с цветя на някой празник.
В даденият пример, това, което се случва е изчисляване на инвестиция и печалба в отношенията. Големите компании, корпорации извършват такива разчети ежедневно, изчисляват вложените разходи, пресмятат разноските, сумират доходите. И всичко това, за да определят ликвидността на бизнеса. Хората често използват този метод за да предприемат вземане на важно решение. Този способ е напълно естествен, например в началото на отношенията, когато решението на партньорът натежава „за“ или „против“, да бъде или не в тези отношения.
Но съвсем друго нещо е, когато сте свързани в отношения с човек, когото сте пожелали. И такава инвентаризация - калкулация в съвместния живот по-скоро говори, че безсъзнателно чувствате себе си отделно от своя партньор. Вашето време, енергия и ресурси не се явяват общи, няма такъв щедър обмен, както по- рано, в началото. Вие сте започнали да обръщате внимание на придобивките, на изгодата, която носи или не носи вашето поведение, постъпки. Така постепенно в даден момент осъзнавате, че вие и вашият партньор се оказвате далеч един от друг. Все още може да се намирате на едно поле, и все още да се виждате лице в лице, но със сигурност пътеката ви не е една.
- Живот във фиктивен бpaк
Ясно е, че не става дума за роман, който е изпълнен с мечтани тайни срещи и страстна любов, а за крехко и сложно проявление на нашето безсъзнателно.
Как се започва? Например в листата с приятели във Фейсбук виждате, че ваш приятел, е поставил красиви снимки от почивка, на който той е с приятелката си или с жена си и децата. Освен това, той е коментирал фотосите, и в думите му прозира много нежност и любов към жената в живота или семейството му. И във вашата глава се носят мисли от рода на „О, колко е внимателен и мил, защо и моят приятел (съпруг) не е способен и не се държи така ...“
Възможно е, скоро вие да започнете да размишлявате: ако аз бях например неговата жена (на приятелят от ФБ) ние никога нямаше да прекарваме свободното си време лежейки пред телевизора.“ Размечтана така, във въображението ви ще се видите как пътувате за Малдивите или Париж. Как го обгрижвате, как му приготвяте нечувани специалитети, а той ви засипва с комплименти, каква божествена домакиня сте. Вие никога няма да се карате за дреболии. Той винаги ще връща обратно капака на тоалетната чиния, никога няма да ръси трохи по пода и няма да си хвърля чорапите където му падне. На път за вкъщи, той ще се интересува, какви продукти има нужда у дома, а ако вие сте ги купили вече, то той непременно ще пренесе тежките пакети вместо вас. Вашата въображаема връзка е толкова прекрасна и безоблачена, че там не съществуват ежедневни битови проблеми, които в реалността рушат отношенията. Това е всъщност фиктивен брак.
Постепенно реалната възможност за почивка на Малдивите или Париж с вашият мъж ще ви се стори не дотам впечатляваща. У вас ще угасне желанието за подвизи в кухнята, за експерименти на нови блюда и прочие. И въпреки, че не желаете и не сте готови да се разделите с този мъж, в света на вашето въображение вие сте в търсене на г-н Никой.
- Издигане на „втори дом“
Често във връзката, партньорите внезапно осъзнават: „той /тя не може да удовлетвори всички мои потребности. Аз съм длъжен /на да приема това, което е, защото в противен случай ще остана сам/а. Може това да е правилното решение, но има известни нюанси, за които е добре да си дадем сметка.
Да допуснем, че вие се увличате от спорта, а той/тя не. След работа, три пъти в седмицата вие прекарвате време в залата. Въртите педали, пробягвате километри на пътечката или правите дължини в басейна. Освен това, там вие завързвате нови запознанства. С новите познати вие имате общи интереси, възможни са и съвместни мероприятия. С две думи, вие постепенно създавате свой собствен свят, който принадлежи само на вас, където се наслаждавате на любимата си дейност и споделяте времето си с интересни хора.
Опасно за отношенията може да стане вашето дълбоко и стремително потапяне в този свят. Това все едно е да обградите един ъгъл, после да превземете дневната, после да присвоите хола, кухнята, спалнята и накрая, ако не се поспрете ще е превзет целия дом. Това е отделен дом на вашите емоции, впечатления, чувства, отношения. И в този дом, за съжаление, няма място за вашият партньор.
Един от индикаторите на това силно отчуждаване и издигане на “втори дом“ може да бъде вашата реакция, когато това касае вашето увлечение. Например на молбата на партньора да споделите повече време със семейството си, вие отговаряте: „Извинявай, но аз бих искал/а да отида на любимата си тренировка. Това показва колко е важна тази тренировка за вас, колко много удоволствие ви носи тя. Но ако отговорите: „Ще отида там, където си искам“ и в отговор има силно раздразнение и досада, тогава вие скоро е възможно да избягате от дома по други причини и да търсите много повече от обикновена тренировка.
- Проявлението на малките тайни
След като сте построили „вторият дом“, постепенно се проявява тенденция да се скрива това, което се случва. Допускаме, че вече имате ново познанство - забележете, не любовник или таен обожател - просто познат/а от спортната зала, с когото понякога пиете сок в бара на залата след тренировка. Вие само пиете по чаша сок и водите с него/нея обичаен разговор.
И така както сте се разговорили, откровенничите.. Разказвате за себе си повече, какво обичате, споделяте своите проблеми и задачи. Този разговор е като глътка свеж въздух, той вълнува и сближава, събеседникът не остава равнодушен. Но когато се върнете у дома и вашият партньор попита: „Как мина денят, какво ново?“, вие махате с ръка и „изломотвате“ в отговор“нищо, както обикновено...“
Тънкостта на този момент е в това, че събитията даващи повод за размишления вие не сте готови да делите с близкият до вас човек. С човекът, който по същество е нормално да доверявате повече, много повече от това, което споделяте с непознатият в спортната зала.
Отначало вие полека му разказвате подробности откъде го/я познавате, обяснявате кратко за разговора и донякъде за емоциите. Вие си казвате, че на него/нея не му е интересно и си давате вид на всичко е „както обикновено, нищо ново“. Така се оформят тайните. Запитайте се, дали не заключвате своите мисли и преживявания в скришна стаичка, където те се превръщат в тайни и обрастват в големи причини, които в никакъв случай не бива да споделяте с партньора.
- Прекъсване на комуникацията
Комуникацията в партньорството произтича на две нива: на вербално - словесно, и на невербално - погледи, мимики, жестове. Невербалното ниво винаги е много по- емоционално и трудно се поддава на контрол, а това означава, че нашата психика го възприема като по-правдив и по-информативен.
Така, че тонът, изражението, докосванията, милванията, прегръдките, целувките, това е този език, с помощта на който партньорите обменят своите чувства, демонстрират привързаността си и дълбочината на отношенията си. Една близка дистанция между партньорите още на пръв поглед е показател за доверие един към друг, близост в отношенията. Вие сте спрели да си говорите, целувките ви са станали дежурни и хладни, всичко това свидетелства за разстоянието, което между двама ви е с размери на пропаст. Разбира се, това личи и в секса.
! Направете експеримент - по средата на деня, без видима причина докоснете своят партньор. Обгърнете раменете му/и, помилвайте го/я по главата, целунете го/я по бузата, поемете дланите му/и в ръцете си. Какви чувства вие изпитвате? Каква е неговата/нейната реакция?
Обикновено ситуацията се разглежда под различни ъгли. От една страна това ще бъде съблюдаване границите на партньора, уважение към неговото лично пространство и право на личен живот. От друга страна - тревожен знак, първи звънец за наближаваща криза в отношенията. И своевременното осъзнаване на всичко това може да стане отправна точка за вашата връзка или в посока на дистанциране, или в посока на разпад, или в посока на укрепване на партньорството.
Осъзнаването на разстоянието, на което с партньорът си се намирате сега, може да даде повече яснота, подхождате ли си вие един с друг, готови ли сте да започнете отначало или е невъзможно да върнете времето назад.
Автор: Красимира Граматикова, 2013г.