Два подхода към тялото

                                                                                                                                                          Aaron McPolin Photography

Когато работя с тялото, често срещам хора, които са завладяни от влиянието на съвременната култура и отделят тялото от себе си, виждайки в него нерешен проблем и източник на срам.

Как гледат на телата си хората, за които е сложно да приемат самите себе си? Тези хора често отделят много време за физически упражнения, диети и очистителни процедури, но докато гледната им точка е такава, ползата от тези усилия е почти никаква. Някои мои клиентки, много апетитни и стегнати на вид, бленуват за фитнес-стандарти, които по никакви физиологични параметри не им подхождат. Е, освен ако върнат времето и станат отново девойки. Но това едва ли е възможно.

И така, как всъщност много хора в съвременната култура (това е особено свойствено за жените) възприемат своето тяло?

Това, което описвам, разбира се, са крайни варианти, но дори у здрави, разумни хора понякога забелязвам елементи на подобно мислене.

ТЯЛОТО КАТО ПРОБЛЕМ

Ами да, много хора смятат, че тялото е техният основен проблем, понеже то често не съответства на стадартите за красота. То пълнее или отслабва точно там, където не трябва. Или остарява и престава да бъде идеално. А е възможно и никога да не е било красиво. Носът му е много дълъг или краката му са много дебели, има двойна брадичка или увиснал след раждането корем. Лично познавам няколко човека, който сериозно обмислят пластически операции, с които да коригират своите „недостатъци”. И при това те искат от тялото си нещо определено: да е стройно, гъвкаво, леко, като игнорират неговите потребности.

Представете си сега, че общувате с хора, които ви смятат за източник на своите проблеми, третират ви по какви ли не начини и ви принуждават да правите различни неща, а след това очакват от вас някакви определени действия и резултати. Как мислите – леко ли ще ви е? На мен ми се струва, че между вас няма да се получи особено сътрудничество…

ТЯЛОТО КАТО ВРАГ

Наистина за някои хора тялото си е истински враг, понеже то иска да се храни, да пие и да спи. Тялото пълнее, ако го прехранват (да можеше да не прави това, толкова е ужасно!). Изглежда зле сутрин, ако не се е наспало. Увисва от заседналия начин на живот. Не иска да влезе бързо във форма след два часа тренировка във фитнес-залата веднъж на половин година. Прорасват черните му косми под изрусените до бяло коси. От слънцето му излизат лунички, а в течение на времето се покрива с бенки. То въобще се е родило и е израснало едно такова неидеално. Със своите бръчки, пъпки, косми на брадичката и Бог знае още какво. Като цяло, то е напълно оформен враг!

А сега си представете, че вие, да кажем, сте евреин (на някои вероятно дори не им е нужно да си представят) преди Втората световна война. Та идват при вас нацистите и ви казват, че всичко правите неправилно (по-точно го правите не така, както те смятат за правилно) и поради това сте им враг. И започва геноцидът. Историята показва, че всичко това завършва зле и за двете страни. По подобен начин и този подход към тялото води също до лоши последици.

ТЯЛОТО КАТО БОМБА СЪС ЗАКЪСНИТЕЛ

О! Бомба и то каква! В детството ви тялото се развива и може да придобие какви ли не форми и размери! Какви ли не наистина! И далеч не е гарантирано, че те ще ви се харесат! В преходната възраст то може да напълнее и да се покрие с пъпки, без да е известно до кога ще продължи това. Може би още година или две. А след това тялото може неочаквано пак да те подведе, когато никак не очакваш това (особено ако го познаваш по-слабо). Например то може неочаквано да забременее. А след раждането да напълнее. Или пък след 40 да остарее. Косите посивяват, коленете увисват и нищо не може да се направи в крайна сметка. Т.е . разбира се, можеш да забавиш всичко това, но независимо от това тялото ти ще стане немощно и ще умре. И е нужно много неща да успееш да направиш, докато тялото още е младо: да се наснимаш, да се палиш истински, докато си млад. Действително, много хора мислят именно така. Срещала съм очарователни 25-годишни жени, които живеят със страха, че тази бомба ще се взриви. И този страх в много отношения ръководи техните действия. Те живеят и действат, водени от страха. Бягат и действат, веселят се, бързат, без да могат да спрат.

А сега си представете, че живеете своя обичаен живот, а заедно с вас живеят хора, които във всички ваши действия виждат скрита заплаха. Във всички! И освен това и малко се страхуват от вас. Каквото и да правите, всичко е напразно. Е, как бихте се чувствали в подобна роля? Ами точно като вас се чувства и тялото ви в приписаната му роля на бомба със закъснител.

ТЯЛОТО КАТО СПИРАЧКА

Нашият мозък и по-точно – кората на големите полукълба (най-младата от всички части на мозъка) – мисли много бързо. Едва забременяла, жената може вече да планира къде да роди например. Когато дойде април, много заседяли се през зимата хора спешно започват да тичат, за да отслабнат за лятото само за два месеца. Когато хората си осигурят отпуска, те обичайно започват експресна диета седмица преди почивката. Или младежът, отивайки във фитнес-залата за първи път, вече се вижда като напомпан и дяволски привлекателен. И всички тези образи се раждат в кората на големите полукълба. А какво прави тялото? То категорично не иска да изгради преса за две седмици, но затова пък може да отпусне торбички под очите след няколко безсънни нощи. То може бавно да се разделя с натрупаните мазнини и обратно – да качва килограми бързо. Тялото съвсем не се вписва в каквито и да било графици и планове. И не само това, ами колкото по-големи са плановете, толкова по-малко то се съобразява с тях. Познато ли ви е това? Като цяло, то спира прогреса, замислен в кората на големите полукълба! Зловеща спирачка!

Представете си например, че живеете в свой собствен ритъм и изпълнявате много различни задачи – паралелно готвите храна, простирате прането и с половин око гледате децата да не свършат някоя беля. И в този момент идва мъжът ви и казва: „Защо не е готова храната? Защо трябва да чакам още 10 минути? Гладен съм! Давай по-бързо! Какво се мотаеш!” Как ще се почувствате в такава ситуация? Аз лично бих изпитала най-малкото раздразнение и недоумение.

Можете да си представите и друго: че се опитвате да накарате 3-годишно дете да бърза. Ако му се развикате, то може и да се разстрои. Ако направите нещата вместо него, то няма да се научи да прави това само. Ако го притиснете, то ще започне да се съпротивлява. Така е и с тялото.

И въобще, ние често мислим, че тялото ни е едно непослушно дете. И не се ли държи то наистина така? Иска да се храни след осем вечерта, когато сте решили да не правите това. Иска да спи на нелюбимата работа. Проявява странни симптоми, когато се опитвате да сдържате емоциите си. Не иска да яде „полезна” храна, а иска вкусна такава. И се опитва да прави само това, което истински иска. Изобщо създава много проблеми.

Ако имате деца, то със сигурност знаете, че зад непослушанието винаги се крие нещо по-дълбоко, някакво важно послание. И затова добрите родители в моментите на непослушание се спират и се опитват да изяснят причината за него. А какво правим ние с тялото си? Изясняваме ли причината за неговото поведение или просто го стопираме? Насилваме го с полезни салати, без да обръщаме внимание на реалните му потребности и се срамуваме, когато ядем кифли?

ТЯЛОТО КАТО ИЗТОЧНИК НА СРАМ

Да, между другото, това е още една важна социална тема. Често виждам жени, които срамежливо прикриват своя голям корем, снимат само едно изражение на лицето си и стоят само в едни и същи пози, които намират за красиви. Всъщност има и достатъчно такива мъже. И тези „красиви” ракурси не са толкова много. Ето защо всичките снимки на подобни хора се отличават само по фона си. Всичко естествено, живо, отклоняващо се от идеалите за красота, предизвиква у тях неловкост. Срещали ли сте такива хора?

И въобще, тялото предизвиква много срам. […] То може да се обрине точно преди абитуриентския бал например. То никога няма да прилича на обработените с фотошоп картинки в списанията. То е повод за срам. Просто е някакъв ужас!

А сега си представете, че сте онзи човек от семейството, от когото на всички им е неловко. Вие отивате, да кажем, на гости у роднини, а те се правят, че сякаш Ви няма. Но вие нищо лошо не правите, просто си живеете както сте живели винаги. Обаче е невъзможно да им обясните каквото и да било. Безизходна ситуация! В нея е съвсем възможно да полудееш и да започнеш да се държиш неадекватно.

ТЯЛОТО КАТО ИЗТОЧНИК НА СТРАХ

Ами да, ние се боим от телата си. Страхуваме се, че ще се върнем от отпуска и загарът ни ще се загуби. Боим се, че тялото ни ще остарее (което, така или иначе, ще се случи). Страх ни е, че то ще ни подведе и в старостта ни ще се разболее от диабет или рак. И ни изглежда, че всичко това се случва без да можем да му въздействаме с волята си. Просто така. И този процес е непознаваем и необратим. А ако е обратим, то е с участието на едни нехуманни способи от типа на пластичната хирургия и други средства на индустрията в полза на красотата. Ние се опасяваме, че няма да ни обичат заради тялото ни. И вярваме, че хората обичат единствено него в нас. Надяваме се, че хората ще ни заобичат заради нашето тяло, когато го „приведем в ред”. Тялото става своего рода разменна монета.

 

А сега си представете, че се намирате в непозната компания и хората в нея са ви обсъждали преди това, говорили са разни небивалици за вас (на мен това ми се е случвало веднъж). И така се оказва, че всички се боят от вас. Как ще се чувствате? Най-малкото ще ви е странно. И много дискомфортно! А какво да каже нашето тяло, което носи в себе си още и душа, която се страхува?

ТЯЛОТО КАТО НЕЩО НЕСЪВЪРШЕНО И СЛАБО

Много често чуваме, че плътта е слаба и че тялото е несъвършено. И съвършено то може да стане с помощта на някой нов метод на тренировка и пр. Когато все още гледах телевизия, за слабостите на тялото се говореше във всяка втора реклама. Над тях или се надсмиваха или се предлагаше начин да бъдат коригирани.

Представете си сега, че сте дете и родителите постоянно ви говорят за Вашите несъвършенства и слабости, че непрестанно се опитват нещо да подобрят във вас. Това, разбира се, няма да ви помогне да формирате висока самооценка и ще израстнете или затворен или озлобен. А най-често – и двете.

Аз мисля, че този списък може да се продължи. Ако сте открили в себе си дори един пункт от гореизброените, това означава, че вашето тяло е под емоционален прицел и задължително то ще реагира по някакъв начин. А то ще направи това, бъдете сигурни. То е движено от инстинкти, които удрят винаги, без пропуск. Ако силно го изтезавате, то ще качи килограми. Ако не се съобразявате с потребностите му, то ще изглежда зле и ще боледува. Ако игнорирате напълно потребностите му, то ще ви подготви скрити изненади.

Честно казано, единици са хората сред моите познати, които живеят в пълна хармония с тялото си. Но това не е толкова страшно. Има и друг подход, който може да се практикува отначало в рамките дори и на сегашното ви мислене за тялото, като постепенно наблюдавате как той става неразривна част от живота ви.

И така…

ТЯЛОТО КАТО ПОДАРЪК

Или по-точно – като изненада. Вие го получавате от Вселената и то прилича на красива кутийка, в която има много различни неща. Вашата задача е да отворите тази кутийка и да си изясните (именно да си изясните) кое какво е. Да опознаете нещата вътре и да разберете как те работят. Не да налагате своите идеи и ритми от типа кафе-сънотворно-отново кафе, а реално да си изясните всичко, да послушате бавно, да се съгласите. Дори не можете да си представите колко мъдро може да се окаже тялото ви, ако го опознаете по този начин.

И така, представете си, че сте отишли при добър лекар (например остеопат), който наистина слуша тялото ви и иска да си изясни нещата. Как се чувствате по време на този преглед? Вече по-добре? Може би много по-добре? Просто заради това, че той ви гледа и ви дава право да бъдете самите себе си.

Можете да си представите и друго – срещате се с някой, който ви гледа с интерес и доброжелателно вниква във вашите дела. Наблюдава ви много внимателно. Как ще се чувствате в присъствието на такъв човек? Ще разцъфтите, разбира се! Ето така и тялото, обект на спокойно внимание, разцъфва и дава много енергия.

ТЯЛОТО КАТО НЕПОЗНАТА СТРАНА

Тук се изисква малко по-философски подход – да видите тялото като пътуване в непозната страна, при което сте отворени за всякакви приключения. Когато пристигате в непозната страна, вие обикновено се интересувате от обичаите, традициите, храната и често искате да проникнете по-дълбоко, да опознаете традициите. Истинското пътешествие винаги е изненада. Мъдреците казват, че за един ден в нова страна може да се научи повече, отколкото за година в обичайната обстановка. Отнасяйте се към тялото си като към страна, неотбелязана на картата. В този подход се съдържа голямото преимущество да бъдете първооткриватели! Ако Турция, Египет, Тайланд или дори Антарктида вече някой е открил и изследвал, то вашето тяло, освен самите вие, никой все още истински не е открил и изследвал. Освен това, никой не може да направи това като вас. Вие сте избран, точно вие! И бидейки експерти по своето тяло, вие можете да вдъхновите и другите да подходят по същия начин към тялото си.

ТЯЛОТО КАТО ЗАГАДКА

И по-точно като главоблъсканица. В тялото нещо непрекъснато се случва. Някои процеси са разбираеми, а други – не. Ние виждаме някакви негови външни съставни части, а вътрешните – не. Но последните са си там и от тях зависи много. Можем някак да ги поопипаме, да ги почувстваме. Напредналите йоги могат да усетят работата на всеки орган в своето тяло. Как да настроим така работата на мускулите и на вътрешните си органи, че да се получи най-добър резултат? Какво да приемаме с храната си, за да се чувстваме добре? В колко часа да си лягаме, за да се наспим? Какво подхожда именно на вас? Кога умората на тялото е именно умора, а не нежелание да правите нещо? Колко е нужно да работите, за да бъдете максимално ефективни? Как да боледувате по-малко? Какъв е за вас най-добрият начин да боледувате? Като пиете повече течности или като оставяте тялото си да погладува? Умеете ли да боледувате? Как се случва болестта при вас и от какво е предизвикана? Много въпроси с отговори на различни нива.

Аз лично съм се тренирала и мога да усещам работата на някои мои вътрешни органи. Но все още не съм се научила да се договарям с тях. Това е добър повод да се вслушам в тялото ми, да чета за него, да го изучавам в движение и в неподвижност. Много ми помага и медицинското ми образование, което са ми „набивали” в течение на девет години. Днес обаче има множество учебни пособия за хора с различно ниво на познания. Дори има анатомия за оцветяване. Това е книгата на моите мечти.

ТЯЛОТО КАТО ЗАДАНИЕ ИЛИ ЗАДАЧА

Въпросът тук е как с това, което ни е дадено, да получим желания резултат? Ако имам например склонно към пълнеене тяло, как да пазя диета, без да губя удоволствието от храната и същевременно да остана стройна? Или ако не съм синеок блондин, как да изглеждам привлекателно? А може би съм болен от нещо, но искам да живея пълноценен живот?

Съвременната история показва, че много хора с физически ограничения живеят много по-съдържателен живот от много здрави такива. Пример за това е Ник Вуйчич, който няма ръце и крака или Бил Шенън, който не може да ходи без патерици. Или параолимпийците. За всички тези хора ограничените им възможности не са пречка, а дори обратното. Някои хора превръщат своя дефицит в хоби, с което стават известни по целия свят.

Аз например имам известен недостатък нв съединителната тъкан – връзките ми не са еластични. Поддържам трудно осанката си, от което следват и много вътрешни проблеми. Каквото и да правя, все си оставам кръгла и пухкава. Имам и малко по-забавена обмяна на веществата, така че каквото изям… За мен тази генетическа особеност е сериозна задача. Как да помогна на съединителната тъкан? Как да подбера правилните за мен хранене и физическа активност? Ето това решавам всеки ден. Когато се научите да се отнасяте към тялото си именно така, резултатите няма да закъснеят.

ТЯЛОТО КАТО ПОВОД ЗА ТВОРЧЕСТВО

От предходното – тялото като задание или задача – може да се отиде по-далеч и да се разгледа тялото като повод за творчество. Как да решим по един творчески начин задачите? Как да работим с тялото и при това да творим? Може би да съчиним танц за някоя част от тялото ни? Или да напишем книга с рецепти за отслабване за нас и приятелките ни?

Моите собствени способи за това са танцът и пърформансът. И тренингите. […] Когато работя по темата за приемането на собственото си творчество, провеждам тренинга „Позволи си да танцуваш”. Когато искам да изпитам нещо дълбоко, използвам автентичното движение и танц-двигателната терапия.

Всяко наше движение може да бъде проявление на творчество. Просто някои хора живеят творчески, а други възприемат живота като занаят. Разбирате ли какво имам предвид? Как е при вас?

ТЯЛОТО КАТО КНИГА ИЛИ ПАМЕТНИК

Когато мисля за тялото си и за времето, което отминава, виждам първото като книга или като паметник. Ние живеем и житейският ни опит се отразява на тялото ни. По него се появяват стрии при израстване или от бременността. От слънцето и от усмивките ни се появяват бръчки около очите. Дланите се покриват с линии. Всичко това са знаци на опита ни и знаци за това, което тялото ни е преживяло. Разбира се, аз нямам предвид пълната загуба на форма и тоталното отпускане. Говоря за знаците, които важните събития оставят върху телата ни. Една от героините на Гурченко, поглеждайки към една млада девойка, произнася (по-скоро изпява) следните мъдри думи:

Ти изглеждаш просто миличко,

котенце с панделка на опашката,

не си плакала, не си погребвала –

откъде да се вземе красота?

И така – всички знаем, че ги има паметниците на културата и изкуството като например „Нотр Дам” в Париж. Храмът е стар и в него има нещо прекрасно, защото той помни онези отминали времена. С времето по нещичко в него се руши, но на никого не му хрумва да го сравнява с бетонните многоетажни сгради и да ги определя като по-красиви. А защо ние тогава сравняваме телата?

И наистина ли има вътрешна красота във външните форми на 18-годишните фотомодели? Техните тела са тънките тетрадки на първокласниците. Докато зрялото красиво тяло – то е като книга с добро съдържание. Вече поживяло, но опитно. Нали знаете онези лъчезарни активни старци с бръчките и посивелите коси. Техните тела са прекрасни, тези хора сякаш са съхранили контакта си с тялото си през целия живот, защото тялото им е техният мъдър съветник.

Всъщност, ако се заслушаш, тялото ти ще ти каже всичко. Чистата истина без недомлъвки. За да направи това, то си има десетки способи: умора, възбуда, болка и пр. състояния. При мен често идват хора, които искат да им помогна да се избавят от тези мъдри знаци. Да се избавят от паническите атаки, без да разберат каква е причината за тях. Да се справят с депресията, без да решават по-дълбоките задачи. Да се спасят от психосоматиката, без да променят начина си на живот. И всички тези хора ги очаква разочарование.

И слава Богу, че ги има симптомите. В противен случай, мозъкът ни би ни убил още преди да навършим пълнолетие.

Лично аз, макар и понякога да страдам от болките ми, съм благодарна на симптомите за подсказката им. Ако вените ми се подуят и станат тежки, то знам, че съм пила нещо, което не трябва. Когато ме боли черният дроб, вероятно тялото ми държи в себе си прикрита злост. Когато се простудявам, разбирам, че съм прекалила с работата. Когато ме боли глава, осъзнавам, че трябва да отпусна малко контрола.

Колко добре познавате вие своето тяло и неговите сигнали?

ТЯЛОТО КАТО НАШИЯ СТАР ПОЗНАТ

Тялото е и нашият стар познат, воден от инстинктите си. Те не са праволинейни и не просто задават насока на мозъка, в която той започва да мисли сякаш самостоятелно… Тялото управлява и вегетативната нервна система, която ни позволява да издържаме стреса и след това качествено да се отпускаме. Една от болестите на съвременния човек е вегетативно-съдовата дистония – при тази болест вегетативната нервна система е разбалансирана. Хората с такова заболяване обикалят какви ли не лекари и в крайна сметка се оказват при психотерапевта и разбират, че този проблеми започва от главите им. И се решава с ново възприятие за собственото тяло и с вслушване в него. И когато това се случи, самото тяло подсказва какво точно означават сигналите му.

 

Оказва се, че липсата на сили преди работа, която не обичаме, не е просто симптом, от който трябва да се избавим, а сигнал за необходимостта от смяна на работата. Паническите атаки у много сдържан човек, от своя страна, са повод да се намери друг начин да се изразят силните емоции. И т.н. В моята терапевтична практика този подход към тялото работи отлично.

ТЯЛОТО КАТО ЧАСТ ОТ СИСТЕМАТА

И накрая – важно е тялото да се възприема като система, в която също така действат духът и душата. В тялото може и е нужно да се вслушваме, но същевременно да не го изолираме от задачите на душата. Защото ние все пак не сме тела, които имат души, а сме души, които имат тела. И всяко тяло е идеалната форма за задачите на дадената душа. Наистина идеалната. Ако на някоя душа е нужно да се научи да смирява себе си, на нея ще й е дадено тяло, което пълнее от всяка хапка. Ако за душата е важно да премине през нравствени изпитания, на нея ще е отредено прекрасно тяло, обект на въжделения. Ако за душата е от значение да преживее майчинството, то тялото ще е готово да ражда деца. И т.н. Подсъзнателно ние знаем всички свои задачи и тялото ни помага в това.

И така, знаете ли какви уроци вашата душа може да научи чрез тялото ви? Какви задачи може да реши? Да придобие мъдрости? Мислили ли сте някога за тялото си по този начин?

На мен ми се струва, че всяко тяло поставя пред нас много задачи. И основните от тях са любов, свидетелстване и приемане. Ако обичате своето тяло, то ще ви отговори с взаимност и всичко останало също ще се подобри. По друг начин е невъзможно.

 

Автор: Аглая Датешидзе, Руска федерация, лекар-психиатър, танц-двигателен психотерапевт

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова, психолог