Не знам за вас, но от дете имах впечатлението, че талантът е свързан с гения. Не всеки го има, а тези, които го имаха, ги виждах като специални деца. Разбира се, това е детско впечатление. В млада възраст всичко изглежда преувеличено и малко по-различно.
Какво виждам сега? Няма хора без талант. Всеки човек има някакъв талант. Въпросът е как да го разпознаем и дали човек знае как да го използва. Струва си да се добави, че хората могат да обезценят талантите. Имайки ги, те дори не подозират какви късметлии са. С фразата „какво лошо има в това“ хората оставят таланта си настрана и правят нещо, което може и да не им подхожда съвсем. Много от нас искат да намерят нещо голямо и грандиозно в себе си. Но талантите в зародиш се развиват в нещо глобално, ако им се даде шанс за развитие.
Ще ви напиша истории, по примера на които ще разберете за талантите.
Баща ми има силно развито чувство за пространство. В строителството той може точно да определи наклоните, къде е по-добре да се подравни, каква зидария трябва да се направи, така че да е възможно най-сполучлива и равномерна. Той не е учил за това. Талантът му беше открит първо по време на построяването на вилата, след това в нашия дом и каменната портална врата. Това, което учат архитектите в университетите, той го усеща. Поради тази причина той стана търсен специалист (съвсем случайно) на строителната площадка на вили и селски имоти в чужбина. Освен това той може буквално да изгради сервизно помещение от отпадъци (стари използвани дъски, жици и пр.). Всички се възхищават на уменията на баща ми, но за него това е нищо. Той не вижда нищо особено в това.
Моята приятелка знае как да говори с човека и да го убеди да купи нещо. Към това се добавя, че тя умее добре да подбира дрехи и да ги съчетава. Работила е през цялото време в маркетинга или като учител по чужди езици. Тя се премести в чужбина и не знаеше каква работа да избере. Препоръчах ѝ да си намери работа като продавач в магазин, за предпочитане за дрехи. Тя аргументира препоръката си с примери, които е наблюдавала в живота си. Въпреки факта, че имаше много съмнения и не се смяташе за "продавач", тя все пак реши да опита. В резултат на това тя има клиенти, които конкретно уточняват кога работи, за да направят покупката в нейно присъствие. Тя влезе в топ 3 на най-успешните продавачи в страната. В същото време дори сега тя се изненадва откъде идва успехът ѝ, когато „тя всъщност не прави нищо“.
Един от клиентите ми работи в бизнеса на баща ми. Много му е трудно. Той изпитва стрес почти всеки ден. По работа започват да разглобяват, но той обича да структурира, да установява процеси, харесва му да обучава племенника си по отношение на спазването на правилата. Той е този, който създава инструкциите и се грижи за тяхното изпълнение. Правейки това, той се чувства облекчен и удовлетворен. За мнозина такава работа изглежда досадна и необещаваща, но човек, който има талант за това, може да се справи добре. Разбира се, клиентът ми не вижда нищо особено в това. Той не го вижда като талант. Въпреки това, след като измести акцента в собствената си работа върху процеси, инструкции и тяхното изпълнение, с течение на времето той забеляза, че започна да изпитва по-малко стрес.
Нашите таланти не винаги са мащабни. С тяхна помощ се разкриваме с максимална производителност и ниска консумация на енергия. Талантите ни показват какво точно какво можем да правим много лесно. Откривайки собствените си таланти, можем да ги разменим за добра заплата.
Автор: А. Тимофеенко