Посттравматично стресово разстройство

Посттравматично стресово разстройство

Участници във война, жертви на катастрофи, оцелели от природни бедствия, изнасилвания и малтретиране показват класическите признаци на ПТСР.

Всеки човек преживява стресови или травмиращи ситуации в хода на живота си. Когато стресовите обстоятелства са от определен характер и висока интензивност, те могат да причинят внезапен и тотален дисбаланс в психичната структура. В същото време те блокират адаптивните и защитни способности на индивида. С други думи, ситуацията ги завладява във всеки аспект и те не могат да реагират устойчиво. В резултат на това настъпва травматичният стрес.

Причините за  ПТСР или т.нар. синдром на войника,  са тези преживявания или обстоятелства в околната среда, които провокират психическа травма. ПТСР се развива като последица от излагане на травматични стресови фактори, които сериозно застрашават психическата и физическа цялост на индивида. Също така е от значение субективното възприемане на страха от индивида и личната му неспособност да се справи с травматичната ситуация.

Определение 

Това разстройство е свързано с преживяването на травматично събитие. Това събитие обикновено се отнася до реална смърт или нараняване, или заплахата за такива на индивида или някой друг. След събитието индивидът постоянно си припомня и преживява отново събитието като това му причинява силен дистрес. Има наличие на чувство за вина, както и често избягване на ситуации, които могат да припомнят травмата. Често има и соматична симптоматика.


По МКБ 10

F43.1 Посттравматично стресово разстройство

Възниква като закъснял и/или протрахиран отговор към стресогенно събитие или ситуация на прекомерна заплаха (краткотрайна или по-продължителна), които са в състояние да причинят дълбок дистрес у почти всеки човек (например природна или причинена от хората катастрофа, сражение, тежка злополука, очевидец на насилстве­на смърт на други хора, жертва на изтезания, тероризъм, изнасилване или друго престъпление. Ако са налице предразполагащи фактори, като личностови черти (напри­мер компулсивни, астенични), или анамнеза за невротично заболяване, те могат да снижат прага за възникване на този синдром или да утежнят протичането му, но не са нито необходими, нито достатъчни да обяснят появата му.

Типичните симптоми включват епизоди на повтарящо се изживяване на травмата под формата на внезапно оживяване на минали сцени („flashbacks"); сънища или кош­мари на фона на продължаващо чувство за „вцепененост", емоционална притъпеност, отчужденост от другите хора, липса на съзвучност спрямо заобикалящата среда, анхедония и избягване на действия и ситуации, напомнящи за травмата. Обикновено съществува чувство на страх и избягване на сигнали, напомнящи на пострадалия за първоначалната травма. Рядко могат да се наблюдават драматични, остри пристъпи на страх, паника или агресия, породени от стимули, възбудили внезапно спомен и/или възпроизвеждане на самата травма или първоначалната реакция към нея.

Обикновено се наблюдава състояние на вегетативна свръхвъзбуда с хипервигилитет, повишен старт рефлекс и безсъние. Към по-горе изброените симптоми и белези често се прибавят тревожност и депресия, а идеите за суицид не са редки. Прекомер­ната употреба на психоактивни вещества може да бъде утежняващ фактор.

Между началото на заболяването и травмата има латентен период от няколко седмици до месеци (рядко повече от 6 месеца). Ходът на заболяването е флуктуиращ, но в болшинството от случаите завършва с оздравяване. В малка част от случаите забо­ляването може да приеме хроничен ход с продължителност много години и да преми­не в трайна промяна на личността.

 

Етиология

От самото определение на разстройството следва и че основен етиологичен фактор е силно травмиращото събитие. Изследвания показват,че лицата с постравматично стресово разстройство имат намален обем на хипокампа, който отговаря за паметта и емоциите.

Изследвания показват също така, че те имат абнормности в нивата на кортизол и епинефрин и норепинефрин. Това може да обяснява тяхната неспособност да намаляват тревожността си и тенденцията им да се плашат лесно.

 

Клинична картина

Разстройството е свързано с преживяването на силно стресово събитие и последваща го симптоматика. Такова стресово събитие  е  или заплаха и преживяване на опасност от смърт или насилие,  застрашена физическа цялост или присъствие на смърт по жесток начин или нараняване на някой друг. Индивидът може и просто да е научил за смъртта или нарушаването на физическата цялост на близък или роднина. Реакцията на това събитие включва силен страх, безпомощност или ужас. Такива лица могат да се чувстват виновни, че те са оцелели, а другите не, или поради нещата, които са направили, за да оцелеят (напр. при война или пленничество). Индивидите постоянно преживяват отново травматичното събитие. Обикновено има постоянно нахлуващи спомени за събитието, както и кошмари свързани с него. Те имат склонност да избягват ситуации, напомнящи за събитието или разговори, които по някакъв начин го засягат. Ако попаднат в ситуация, която по някакъв начин символно напомня за травматичното събитие, те могат да изпитват силна тревожност, която може да достигне до паническа атака.


[1] "Състоянието се съпътства от вегетативни прояви като мускулни и стомашни болки. Болният прави субективно усилие да избягва мисълта или дейности, напомнящи за травмата. Отчуждава се от другите хора, интересите му се стесняват. Някои стават раздразнителни, напрегнати и избухливи, трудно заспиват и имат лош сън. Около 30% се възстановяват, 40% имат  незначителни остатъчни явления, 20%  излизат с умерени невротични разстройства, а 10%  се влошават." 

Библиография:

[1] Хаджийски, М. , Компендиум по психопатология, Фабер, В. Търново, 2007
МКБ - 10 Международна класификация на болестите- 10 ревизия
Кр. Граматикова, Психодиагностика при тревожни и депресивни състояния, 2017


Автор: Кр. Граматикова
Посттравматично стресово разстройство
Сподели