Заради тихия си и невидим характер емоционалното пренебрегване в детството е феномен в психологията, на който не е отдадено необходимото внимание. За разлика от физическото пренебрегване или насилието, емоционалното пренебрегване е трудно за идентифициране, тъй като често няма видими признаци. Често остава напълно неразпознато в детството, но в зряла възраст симптомите му са сравнително ясно изразени и лесни за откриване и терапия.

Емоционалното пренебрегване може да има много форми – високи, нереалистични очаквания от родителя, разсеяно и непълноценно присъствие в живота на детето, несигурна емоционална среда, в която то по-скоро се съмнява, отколкото е убедено, че е обичано от своето семейство.

Когато родителят не поддържа здрава емоционална връзка с детето си, то не разполага с огледало, в което да вижда отражението на емоциите и личността си. По този начин развиването на положително чувство за себе си става все по-голямо предизвикателство за детето.

 

Симптоми в зряла възраст на емоционално пренебрегване в детството

Според терапевта д-р Джонис Уеб симптомите на емоционалното пренебрегване в детството, които се появяват в зряла възраст, могат да включват:

• страх и избягване на емоционална ангажираност;
• усещане за празнота и липса на нещо, но без яснота какво;
• чувство на претовареност, напрежение, липса на надежда;
• ниско самочувствие;
• перфекционизъм;
• изразена чувствителност към отхвърляне;
• липса на яснота по отношение на очакванията на другите към вас и на вашите собствени очаквания към самите себе си.

Разбира се, сами по себе си тези симптоми не означават непременно, че сте били емоционално пренебрегвани като дете, но ако се идентифицирате с повече от един от тях, може би е най-разумно да разговаряте с терапевт.

Кои родители са склонни да пренебрегват емоционално децата си

На първо място нека подчертаем, че повечето родители са добронамерени, отдадени и обикновено правят най-доброто за децата си – според възможностите си. Някои от тях може би са били емоционално пренебрегвани от своите родители, което се отразява на отношенията със собствените им деца, а резултатът е лошата емоционална връзка помежду им. Има обаче някои родителски стилове и характеристики, които предполагат емоционално пренебрегване:

 

Авторитарните родители просто искат децата им да следват правилата и не разполагат с време или желание да разговарят с тях за чувствата или нуждите им. В зряла възраст хората с авторитарен родител, могат да се превърнат в личности, бунтуващи се срещу авторитетите и властта, или да станат покорни и зависими от силните характери в обкръжението си.

Толерантните родители имат по-свободно отношение към възпитанието и отглеждането на деца и могат да оставят малчуганите си сами да се грижат за себе си. В зряла възраст децата, отгледани от толерантни родители, често се затрудняват да си поставят граници и ограничения.

Родителите с нарцистични качества вярват, че светът се върти около тях. В тези случаи обикновено с приоритет са нуждите на родителя, а не на детето, вследствие на което в зряла възраст то трудно ги идентифицира, не смята за нужно да ги задоволява или вярва, че не заслужва потребностите му да бъдат изпълнени.

Перфекционистите са склонни да вярват, че децата им винаги могат да правят повече или да се справят по-добре. В зряла възраст децата на такива родители обикновено са перфекционисти с нереалистично високи очаквания към себе си, което води до тревожност и неудовлетворение.

Ролята на отсъстващите родители – поради служебни пътувания, дълъг работен ден, болест, развод, смърт – често е прехвърлена на друг член на семейството – по-големи братя и сестри, баба или дядо. Децата, отгледани в такива домакинства, са прекалено отговорни и в зряла възраст, което е предпоставка за развитие на тревожност, депресия.

Източник: goodtherapy.org

framar