Приказка за истинската ценност
От мъдростта на Изтока можем да черпим не просто много, в количествен смисъл - често само с едно изречение е възможно да се отговори на няколко въпроса и да се изясни онова, което се губи в плоската представа за определени неща. Като тази история, превърнала се в легенда, навярно случила се някога в Китай или Япония и останала като поучителен разказ; или е плод на човешката мисъл, но дори като такава тя разкрива низостта на суетата и величието на искреността, отваряйки широко очите ни.
Живял някога млад император, на когото му предстояло да се ожени. И както се случва при коронованите особи, на този бъдещ брак се е гледало не като на щастлив завършек на любовен романс - означавал далеч повече - бъдещата императрица не трябва да бъде коя да е, а непременно от знатен род, не от „простолюдието”. Поради това кандидат младоженецът бил посъветван да устрои бал, на който да бъдат поканени всички отбрани неомъжени млади дами, от висшите слоеве. Благодарение на уважението си, което изпитвал спрямо своите съветници, младият имератор се съгласил на този спектакъл, при все че според него това би било по-скоро пазар за кукли, на който той просто щял да е в ролята на купувач.
Всичко било готово и в уречения ден дворецът му се изпълнил с шарено присъствие - нежни, красиви, благоуханни момичета, облечени в най-скъпите си одежди, с празнични прически, накичили се с най-впечатляващите си бижута, демонстрирайки плавна, лебедова походка. Цветове, лица, пъстрота… Императорът минал пред всяка една, оглеждал ги добре и нищо не коментирал. Гостенките чакали негова дума, наострили уши, всяка с надежда в сърцето да бъде следващата императрица. На края на дългата редица стояла една девойка с леко наведена глава, която рязко се е отличавала от останалите със своето семпло облекло и бижута. Поспрял пред нея императорът и я помолил да вдигне лицето си. Само това. И след като приключил дългия си оглед, той най-после продумал, казвайки следното:
- Давам на всяка една от вас семена на цвете. Която ми донесе най-красиво разцъфтялото, с най-богати цветове, най-силно ухаещото, за нея ще се оженя. Всичко зависи от вашата грижа. Ако вие сте старателни, това ще си проличи.
Тръгнали си девойките със семената в ръце. Посадили ги в саксии, полагали грижи, но нищо така и не пониквало. Колкото и да се стараели, така и не се появявало дори стръкче. Пръстта в саксиите стояла така, както и в началото. Нищо повече. Силно притеснени, девойките една след друга, започнали нощем да се промъкват тайно в чужди градини и да крадат най-красиво разцъфналите цветя, които попадали пред очите им. Така се сдобили с прекрасни растения, видимо пораснали в техните собствени саксии. Дори някои от тях допълвали естествения аромат на цветовете със специални парфюми, създадени тайно от вещи майстори и откупени с платено мълчание.
Дошъл денят за определяне на победителката. Събрал отново императорът всички девойки, всяка гордо представила „своето” чудно цвете. Само девойката, която на първия бал се появила доста скромно облечена, поднесла на императора саксия пълна само с пръст. Императорът вдигнал високо саксията, в която нямало цвете, за да могат всички да я видят добре, и изрекъл:
- Семената, които ви дадох, бяха стерилни. Сега разбирам, че само една от вас бе искрена с мен и не излъга. Моята императрица ще бъде тази, на която мога да вярвам и винаги ще знам, че няма да ме подведе с украсена лъжа.
По материали на motivirai.me
