Общуването с животните е изключително важна част от живота на всяко дете. То внася топлина и уют в детската душа и я изпълва с неподправена радост. Тези, които разбират наистина добре животните, са децата до седемгодишна възраст.

Работата е там, че дотогава тяхното съзнание не "работи" така, както при възрастните. Децата мислят с образи и лесно възприемат образите, формирани от животните. При децата и животните връзката се осъществява много по-лесно и действа даже на разстояние, което не може да се каже за възрастните. И ако детето се възпитава с котка, куче или някакво друго животно, тази връзка няма да прекъсне дори по-късно, когато детето порасне. Възпитаните с животни деца са много по-добри, съвестни, имат по-мек характер. И енергообменът при тях протича по-правилно. Знаете ли, че животните "работят" много по-добре от детегледачки - не случайно има специални породи кучета, на които не е страшно да повериш даже малко дете. Колитата и някои други породи често се използват именно като такива.

Но при по-големите деца, които започват да общуват с животни след седемгодишна възраст, нещата са по-сложни. Тяхното съзнание и подсъзнание вече започват да живеят поотделно, те започват да мислят с "категориите на възрастни", с абстрактни категории. И трябва да се учат да разбират животните, както това става при големите хора. Освен това на тези години започва да се проявява агресивността на детето, затова се налага да му се обяснява защо трябва да обича животните. На тази възраст децата искат логични обяснения, те престават да приемат думите на вяра. И отношението на животните към по-големите деца също се променя. Ако те могат да простят прекалено уморителните ласки или случайно причинената болка на неразбиращото дете, което кучето или котката възприемат именно като малко животинче, то на порасналото дете няма да простят.

Не се страхувайте, че котката или кучето ви ще причини нещо лошо на вашето дете. Разрешавайте на детето да ги прегръща, да ги милва, да притиска лице към козината им. Ако ви е страх, че животните пренасят инфекции, научете детето да си мие ръцете, след като е милвало кучето, или лицето си, след като го е прегръщало. Радостта, която детето изпитва при общуване с животните, и постоянното енергетично взаимодействие са много по-важни, отколкото стерилната чистота вкъщи. Нали ръцете могат да се измият, а ако от първите дни на живота си вашият малчуган не получи достатъчно истинска топлина, този пропуск не може да се навакса по никакъв начин.

Всички сме забелязвали, че децата изпитват някаква необяснима слабост и нежност към животните. От плюшени мечета до любими анимационни герои, те са основна част в детското развитие. И ако някога сте се чудили защо е така, детската психоложка Стефани Купър ни предлага някои разсъждения по темата.

Научаване на нови неща: Децата обичат да учат неща за животните, като къде и как живеят и с какво се хранят. Невероятното разнообразие в животинското царство е като хипнотизиращо за дребосъците: съществата с най-различна форма, цвят и размер са навсякъде около нас и съответно предизвикват въпроси - защо някои плуват, а други летят? Кой кого яде? Къде живеят? Спят ли рибите? Животните по съвсем естествен начин вдъхновяват желание за придобиване на знания, те притежават някакво необяснимо очарование и то започва да ни омагьосва още от най-ранна възраст, като продължава през целия ни живот.

Страхът от животни е често срещан сред децата и обикновено се проявява към тригодишна възраст. Причината може да е конкретен инцидент или биологичен инстинкт. Психолозите са открили, че децата се страхуват от кучета най-много в сравнение с другите животни. Това е хем разбираемо, хем по-проблематично.

Но стъпките, които се използват, за да помогнем на децата да преодолеят този страх, могат да се използват и за всяко друго животно освен кучето. Процесът изисква време, затова е добре да подходим с търпение и да знаем, че детето няма да се пребори със страха си за ден, седмица или дори месец.

Да поговорим с детето си за неговия страх. Тук е моментът да го накараме да ни посочи колко е силен страхът по скалата от 1 до 10, за да определим подхода и темпото, с което ще работим. Трябва да го попитаме и дали определено събитие - като например непознато куче, тичащо срещу него - е първият път, когато е изпитало страх.

Да гледаме филми или да четем книги, в които животните са представени в позитивна светлина. Историите, в които кучето е герой или мишката е дружелюбен герой, показват на детето, че животните са по природа добри.

Да научим детето на повече неща за животното, от което се страхува. Можем да му разкажем къде и как живеят мишките или как кучетата комуникират с лай и с езика на тялото. Колкото повече информация има детето, толкова по-малко вероятно е да гледа на животното като на страшно непознато същество.

Да разиграем ситуации с плюшени животни. Нека накараме детето да играе ролята на кучето и да кара плюшеното животно да се държи по страшен начин. Нашите реакции в тази ситуация могат да покажат какво е подходящото поведение в такава ситуация.

Да наблюдаваме животните в естествената им среда. Можем да заведем детето в парка, където разхождат кучетата, и да застанем на достатъчно отдалечено разстояние, че детето да се чувства сигурно, но и достатъчно близо, за да вижда как кучетата си общуват помежду си и с хората. След това трябва да обсъдим действията на кучето и да обясним защо се е държало по този определен начин.

Да посетим приятел или роднина със спокоен мил домашен любимец. Не бива да насилваме детето да гали животното или да си общува с него, докато само не прецени, че е готово. На кучето трябва да позволим да се държи естествено, но да го държим далеч от детето, докато не се успокои. Ако кучето изпълнява команди, можем да насърчим детето да го накара да седне или легне. Това ще му даде известно чувство за контрол над ситуацията. Ако детето се чувства по-малко застрашено, можем да започнем да правим и по-чести посещения.

Да заведем детето в приют за бездомни животни и да го насърчим да прекара известно време с някое дружелюбно куче. Това дава на детето позитивен опит с "непознато" животно. Добре е да вземем кучешки лакомства със себе си и да предложим на детето да ги подхвърля на животното или дори да се приближи, когато се почувства по-спокойно, и да даде на кучето нещо за ядене директно от ръката си.

Важно е да нагласим поведението си така, че то да не засили страховете.

Добре е да избягваме да правим пренебрежителни или презрителни коментари за животните и да контролираме собствения си дискомфорт около тях, ако има такъв. Когато детето има някакъв позитивен прогрес към животните, независимо колко е малък, трябва да го поощрим. Когато доближим животно, трябва да осигурим на детето безопасна атмосфера - ако избягваме кучето на улицата, това само ще подхрани страховете.

Другият ключов момент е да направим разлика между страха и полезния респект към животните - особено към кучетата, които детето не познава. Ако страхът на детето е в резултат на истинско нападение от животно, значи трябва да потърсим професионална помощ. Същото е валидно и ако страхът се задържи упорито и пречи на нормалното поведение на детето.