Бремето на чуждите проекции: етикети

Често етикетите ни карат да приемаме черти, които не са съществено наши, а това може да бъде нездравословно. Как да се отърсим от тях?

Етикетите са един от най-бързите и най-често срещани начини да добием представа за същността на това, което стои пред нас. Освен това те значително опростяват нещата. Ето защо могат да ни бъдат много полезни инструменти. Етикетирането на хора или на себе си обаче е коренно различен проблем. То често включва задаване на отрицателни черти и характеристики на някого, независимо дали реалността е такава, или не.

 

Етикети и самопознание

Ние изпитваме нужда да именуваме, за да категоризираме поведенията. Независимо от това, трябва да имаме предвид, че етикетите набутват хората в кутийки. Те се базират на стереотипи. Етикетите могат да накарат някого да поеме роля, която в много случаи не му е нито естествена, нито присъща. "Неспокоен", "лошо влияние", "бавен", "мързелив" са само някои от многото, които можем да носим със себе си.

 

Много от етикетите си получаваме още в ранната си възраст, но именно в тийнейджърските години тези категоризации могат да въпрепятстват растежа ни по значими начини. Тези етикети често са проекции, които отразяват недостатъците на родителите или учителите, собствените слабости на настойниците, както и тяхната липса на знания, или умения за работа с деца, които са в критичен стадий на развитие.

 

В резултат, някои от нас интернализират тези етикети и започват да се държат „както другите очакват от тях“, дори извън контекста, в който са им били лепнати. За нас става нормално да приемаме тези характеристики, които след това формират чужди нам нагласи. Тези нагласи, особено по-негативните, могат значително да повлияят на самочувствието, самопознанието и мотивацията ни.

 

Силата на думите

Етикетите често ни карат да поемаме роли и да се идентифицираме с тях, въпреки факта, че не са в съответствие с реалността. Дори положителни, те могат да генерират силен стрес и тревожност. Това е така, защото етикетите и ролите, които те внушават, носят определени очаквания със себе си. Ние преценяваме другите и им приписваме характеристики, защото това прави нещата по-лесни за нас. Но в много случаи тези етикети са точно това - субективни преценки и мнение.

 

Етикетите често ни оформят като личности. Всички сме имали моменти на слабост и би било несправедливо, ако този момент ни определя в очите на другите. Ето защо те са вредни - лепят се върху личността ни. Определят ни като егоистични или щедри, интелигентни или глупави. Истината е, че може да сме повече или по-малко щедри, или повече или по-малко интелигентни в зависимост от обстоятелствата. Това също зависи, може би в същата степен, от щедростта и интелигентността на онзи, който отсъжда какви сме.

 

Представете си обратната ситуация. С други думи, представете си, че хората ви етикетират като силна личност. По принцип това звучи като положителна и желана черта. Все пак бъдете внимателни. Това може да ви накара да се самоосъждате, когато се държите по начини, които смятате за слаби. Да бъдете етикетирани като силна личност също означава да се лишите от моменти на слабост и да се принуждавате да бъдете силни при всякакви обстоятелства. Това носи определено ниво на отговорност и очаквания, както лични, така и външни, които не са лесни за покриване.

Актуализиране на етикетите

Процесът на смяна и преодоляване на етикетите изисква много вътрешна работа. Тя започва с идентифициране на това кои етикети са вредни за нас или вече не са ни от полза. Това също така изисква анализ на представа ни за себе си и преразглеждане на характеристиките, които хората ни приписват, но ние всъщност нямаме. От друга страна, ако сме възприели някои негативни навици, често е по-лесно да променим реалността на етикетите. Въпреки това имайте предвид, че отношението на околните може и да не се промени драстично.

 

Този процес включва изготвяне на утвърждения, които противоречат на етикетите. Нужно е още да променим нагласите си, за да докажем дали новата ни диспозиция съответства или не на новото Аз, което искаме да възприемем за себе си. Тоест, онова Аз, където нищо, което сме решили да изхвърлим, няма място, докато всичко, което сме решили да добавим, ни принадлежи.

 

Източник: exploringyourmind.com
framar.bg