Тревогата и гневът на майката винаги отнемат от силите на детето ѝ

Днес се обръщам именно към родителите, защото става дума за това как се усеща искрената любов към децата в моменти на нашето „некрасиво“ поведение и какво ни дава това в резултат.

Искам да кажа, че моят характер е такъв, че аз никога не съм била във възторг от децата и не ги разглеждам като „природен феномен“. Затова отлично разбирам родителите, които „побесняват“ от детски крясъци или инат, уморяват се от невниманието или разсеяността на децата си, не могат да останат спокойни при безпорядъка, нехайството и неорганизираността на своите чеда…

Но, за щастие, за мен бе винаги очевидно и другото, а именно това, че от всяко дете може да се очаква само това, което то в даден момент представлява, а не това, което очакват от него околните. Така че, ако искате да промените поведението на детето - променете това, което то чувства, мисли, умее. 

А как да се направи това, когато неговото „несъвършено“ поведение вбесява и дразни родителя? В такова състояние дори с животните не трябва да се опитва - със сигурност няма да се получи никаква дресировка! А какво остава за възпитанието на дете…

Тук ще са ви от полза моите съвети.

Веднъж, в една тъмна есенна вечер на автобусната спирка чаках моята дъщеря-тийнейджърка след мач в центъра на града. Беше дъждовно и ветровито, телефонът й „мълчеше“ (както обикновено), а аз с нетърпение се вглеждах в пътниците на всяка пристигаща маршрутка и малко по малко започвах да губя самообладание.

- Изобщо не цени моето отношение към нея! На кого в тази възраст позволяват да отсъства от къщи до толкова късно? (Акселерацията е изразена във всякакъв смисъл при дъщеря ми, а и общува с по-големи деца от нейната възраст). На всичкото отгоре тя закъснява!!

В главата ми започнаха да се оформят изобличителни диалози (О, аз умея да говоря доста аргументирано). След това започнах да преценявам от какво мога да я лиша с „възпитателна цел“. Започнах да изготвям „план за отмъщение“. Дойдоха ми наум и други случаи на недооценяване на „родителския ми подвиг“ и т.н. (всичко това за 10 минути). И изведнъж си зададох простичкия въпрос, който много ми помага в такъв момент: 

„Какво чувствам в момента?“

- Злоба!

„Детето закъснява. Може да се е случило нещо? Тогава за нея ще е особено важно да се почувства уверена и защитена (нашето вътрешно състояние създава окръжаващата ни действителност), а какво й изпращам аз в момента от майчино си сърце?

- Удар под кръста!

Тревогата и гневът на майката винаги отнемат от силите на детето! Сякаш не го знаеш точно ти!

И в този миг разбрах, че се държа стереотипно и глупаво. Ако искаш някой да се върне по-бързо у дома, няма значение дали е дете или възрастен, трябва да излъчваш към него любов и радост, а не гняв и раздразнение.

Това се прави много просто: трябва да си припомниш този човек щастлив! С всички визуални подробности, с усещането на радост и благодарност за съществуването му в твоя живот.

И веднага, без да се замисля, започнах да визуализирам: видях ликуващата си дъщеря на училищната сцена, допълних с „кадри“ от аквапарка, с разрязването на тортата от рождения ѝ ден … и ... изведнъж видях моето момиче, изскачащо от маршрутката с радостни възгласи към мен: „Нашите победиха“. Въздъхнах с облекчение, прегърнахме се силно и така закрачихме към дома.

Любувах се на дъщеря си, на сияещите  ѝ очи, на развятата ѝ светла коса, слушах вълнуващите подробности относно състезанието, и мислех как и кога все пак трябва да обърна внимание и да говоря за закъснението. Но не за сметка на радостта в грейналото ѝ лице - щеше да бъде много жестоко, а освен това и моята злоба се бе изпарила. И така аз проумях, че за нея моят „великодушен“ жест за разрешението да закъснее е само свидетелство за моята разумност, а не „глътка свобода“ (което е типично за съвременните деца - те приемат всичко като задължение и не се притесняват да разчитат на повече). Затова аз кротко ѝ разказах за моята метаморфоза на спирката, как от „раздразнителна“ майка се превърнах в „ангел-хранител“ и как всичко свърши добре.

Знаете ли какво ми отговори дъщеря ми?

„Е, мамо, ти си герой! С твоя задръстен ум все пак си успяла да ме разбереш. Много съм ти благодарна и ще се постарая повече да не те притеснявам!“

Оттогава минаха две години и аз действително съм нямала поводи за притеснения - дъщеря ми обичайно е „във връзка“ с мен. А аз съм спокойна и знам, че: Когато се промени  душевното състояние на една от страните, неизбежно се променя и поведението на другата страна!

 

Ако в момент на типична конфликтна ситуация (от детска истерия до пререкания с подрастващи), родителят е способен мислено да си припомни детето си щастливо и предизвикващо у него- родителя, радост и възхищение - конфликтът ще бъде избегнат. Неочаквано за себе си ще успее да види ситуацията от друга гледна точка и компромисът ще бъде намерен от само себе си! Това сработва в най-различни ситуации, при всяка възраст.

Но трябва да се подготвите:

Запишете на лист най-малко 15 точки, като отговор на въпроса: „Какво предизвиква у мен радостни чувства, когато наблюдавам моето дете, при проявата на какви негови качества, особености, действия?“ Например, съобразителност, не е злопаметен/а, смешно си мърда пръстите на краката, обича животните, умее да рисува забавни фигурки и т.н.

Спомнете си няколко ситуации, когато детето ви изпитва радост и щастие (скача на батут, милва кученце, радва се на коледен подарък). Необходимо е вие самите радостно да наблюдавате този образ. Т.е. образът на детето да е такъв, че на вас да ви е леко, да изпитвате към него най-топли чувства. Добре „разгледайте“ тези ситуации: запомнете „декора“, аромата, звуците. Колкото по-ярък е образът, толкова по-лесно ще избутате негативните чувства в необходимия момент и това ще прекъсне зараждащия се конфликт.

Всеки един момент, когато сте доброжелателно настроени към детето си, го прегръщайте, усмихвайте му се. Казвайте му, че го обичате. Не се притеснявайте! Дори ако чиниите не са измити и обувките на са изчистени! Повярвайте - за детето тези дейности от бита не са важни, въпреки, че за любимия човек ти се иска да направиш и едното и другото. А за нелюбимият - нищо. Затова е важно да проявявате любовта си винаги и да оставите време на детето да отговори чрез постъпки. 

Доверете се на сърцето си!

Тогава неизбежните в семейството моменти на разногласия ще се превърнат в „задачки“ по остроумие и изобретателност, а атмосферата в дома ще се преобрази!

Автор: Св. Доброволска